— Отваряйте си очите за засади — предупреди той лейтенантите си.
Не се натъкнаха на засада. Вместо това рицарят водеше патрула все по-високо и по-високо, навлизайки още по-навътре в гъстата гора. Лъвското сърце тъкмо беше стигнал до хълма, когато рицарят внезапно изчезна. Предполагайки, че негодникът е слязъл по другата страна на хълма, Лъвското сърце поведе воините си по стръмния склон. Когато стигнаха дъното, разбра, че е бил измамен. Но с каква цел?
С каква цел рицарят ги беше подмамил да излязат от кулата?
Патрулът на Лъвското сърце вече се беше отдалечил, когато Меър и отец Кадък отидоха в кулата. Всеки от двамата носеше по една кофа прясна вода.
— Какво носите? — запита сър Осгуд, един от двамата стражи.
— Вода за затворниците — отвърна отец Кадък.
— Каква е тази суматоха в двора? — запита другият страж, наемник на име Фенууд.
— Не знаете ли? — изрече Меър с престорено вълнение. — Тайнственият рицар, когото Лъвското сърце търси, се появи пред стените малко след утринна. Лъвското сърце събра хората си и го подгони.
— Кълна се в бога, как ми се иска да бяхме с тях — измърмори Фенууд. — Този рицар ще отведе нашите хора право при Луелин.
— Може би бихте могли да го видите от стената — намекна хитро Меър.
Стражите размениха многозначителни погледи.
— Оставете водата — заповяда сър Осгуд. — Ще я отнесем на затворниците, след като се върнем.
Когато отец Кадък остави долу кофата, се блъсна неволно във Фенууд.
— Господ да ми прости — измърмори той под нос, докато ловко измъкваше ключа от колана на наемника.
Нямайки търпение да видят какво става, двамата стражи се качиха бързешком по стълбите, оставяйки свещеника и Меър сами.
— Взехте ли го? — изшептя Меър.
— Да — отвърна отец Кадък, изваждайки ключа изпод черното си расо.
Пъхна ключа в ключалката и отвори вратата.
— Отец Кадък! Какво правите тук? — запита сър Рен, когато видя свещеника застанал в рамката на отворената врата.
— Къде са стражите?
Меър надникна над рамото на свещеника.
— Побързайте. Нямаме време за губене. Бързо по стълбите и в параклиса.
Мъжете, мръсни и брадясали, изскочиха от помещението и хукнаха нагоре по стълбите. Меър запуши носа си и трепна, докато минаваха покрай нея, но геройски остана да пази, докато и последният мъж не мина край нея.
Тогава отец Кадък заключи вратата, предаде ключа на Меър и тръгна подир мъжете. Меър се качи по стълбата на крепостната стена с треперещи крака и се приближи към стражите.
— Виждате ли нещо, сър Осгуд? — запита тя невинно.
— Не. Сигурно са навлезли в горите.
Тя се обърна, за да си тръгне, престори се, че стъпва накриво, и се облегна тежко на Фенууд, хващайки се за туниката му, за да се задържи. С леко движение на китката върна ключа, пъхвайки го обратно в колана му.
— Добре ли си? — запита Фенууд, посягайки, за да я задържи.
— Да, благодаря.
Тя направи реверанс и побърза да се отдалечи.
— Готово — каза, когато стигна параклиса. — Може да заподозрат нещо, но нямат доказателство. Молете се господарката ни да се върне жива и здрава.
Меър гледаше тревожно как и последните уелсци минават пред вратата зад олтара. Щом стигнеха брега на реката, щяха да бъдат свободни да се присъединят към силите на Луелин или да се върнат по домовете си. Отец Кадък затвори вратата и въздъхна облекчено.
— Върни се в кулата, Меър. Аз ще чакам тук Ванора.
Ванора остави коня си при Дрем и се върна към реката, промъквайки се покрай стръмния бряг, докато не стигна до пещерата. Убеди се, че никой не я е последвал, после хлътна вътре, взе факела от халката и се върна в параклиса. Отец Кадък я чакаше, когато се появи иззад олтара.
— Слава на бога — въздъхна облекчено той.
— Стана ли всичко по плана?
— Да, мина добре. С божията помощ твоите рицари избягаха през тунела — каза отец Кадък, сваляйки шлема от главата й, за да го върне в сандъка.
Двамата смъкнаха ризницата й. Докато Ванора се преобличаше в роклята си, свещеникът прибра бронята и меча и подреди отгоре расата, за да ги скрие.
— Ела, дете, ще се помолим заедно. Мисля, че ще ти трябва цялата помощ, която можеш да получиш, когато Лъвското сърце се върне.
Ванора беше още на колене в параклиса, когато Лъвското сърце нахлу вътре. Свирепият му поглед не предвещаваше нищо добро.
— Значи тук си била — изръмжа той. — Търсих те. Предполагам, знаеш какво се случи. Белият рицар ни подмами да го гоним из хълмовете. После изчезна. Имаш ли пръст в това? Имаше ли причина аз и моите хора да бъдем примамени извън замъка?
— Не съм излизала от кулата; не можеш да ме обвиняваш за нещо, за което не знам нищичко — изрече сладко Ванора.
— Така ли? — изрече неуверено Лъвското сърце. — Бъди сигурна, че няма да си дам почивка, докато не хвана това копеле. Моли се за безсмъртната му душа, жено, защото дните му са преброени.
Думите бяха едва излезли от устата на Лъвското сърце, когато сър Брандън влетя в параклиса и спря пред него.
Глава 4
— Затворниците ги няма, Лъвско сърце! Всички до един.
С лице, превърнало се в маска на ярост, Лъвското сърце се нахвърли върху Ванора.
— Какво си направила?
Ванора си пое дълбоко дъх, за да укроти бясно туптящото си сърце.
— Аз ли какво съм направила? Не съм се приближавала към кулата. Питай стражите, ако не ми вярваш.
— Така и смятам да направя — изрече Лъвското сърце с измамно тих глас. — Стой където си. Ще се занимая с тебе, след като стигна до дъното на тази работа.
Той излезе от параклиса и дълго време Ванора не можеше да направи нищо друго, освен да се взира в мястото, където беше стоял. Страхът породи усещане за празнота ниско в корема й.
Какво щеше да й направи Лъвското сърце?
Страхът, че ще обвини отец Кадък, Меър и в края на краищата нея, задето затворниците бяха избягали, я притисна неумолимо. Лъвското сърце беше суров мъж. Дали внезапните й действия не бяха изложили на опасност живота на двамата, които обичаше най-много? Макар да знаеше, че милостта му няма да се разпростре и върху нея, тя искаше… трябваше да вярва, че той няма да нарани приятелите й.
— Той е разгневен, дете — предупреди я отец Кадък. — Най-добре е сега да избягаш, докато още имаш шанс. Може да не ти се предостави друг.
— Може би имате право, отче. Вие с Меър трябва да дойдете с мене.
— Ще остана — възрази свещеникът. — Аз съм божи служител; той не може нищо да ми направи. Но ти и Меър трябва да бягате. Ще я намеря и ще ти я доведа.
— Да, отче, вие сте по-мъдър от мене. Моите рицари си отидоха и не могат да бъдат наказани за онова, което аз съм направила. Време е да изляза оттук. Ще намеря Луелин и Дафид.
Отец Кадък побърза да намери Меър. Ванора коленичи да се помоли за безопасното си пътуване. За съжаление, Лъвското сърце се появи със сър Джайлс точно в този момент.
