от нея. Задавен звук на протест се изплъзна от устните й и тя хвана ръката му, опитвайки се да я върне.
— Още не, скъпа, много рано е — измърмори Лъвското сърце.
Тежкото й дишане се забави, докато той я гледаше със замаяни очи. Тя колебливо се притисна към него; думите бяха излишни, когато тя безмълвно започна да го моли за още. Той целуна рамото й; тя изви шия към него. Свеждайки глава, той хвана гърдата й с уста, засмуквайки силно зърното. Тя се задъха, увиснала на ръба на трептящата страст. Зърната й се втвърдиха, дъхът й започна да дращи, тя се заизвива под него.
Замаяна от страст, тя едва дишаше, не можейки да мисли, докато пръстите му се връщаха към влажния й център. Тогава тези умели пръсти влязоха в нея, плъзгайки се навътре и навън, докато в същото време палецът докосваше чувствителната й пъпка. Вик се надигна в гърлото й. Той го хвана в устата си, заглушавайки го с целувка.
— Моля те — измърмори тя накъсано.
— Моля какво?
— М-моля те, люби ме.
— Скоро, много скоро.
Тогава внезапно пръстите му изчезнаха, заменени от устата; дъхът му беше горещ и я изгаряше, докато той дразнеше набъбналите гънки с езика и устата си.
Лъвското сърце почувства как крайниците й треперят, чу я да изпуска дъх, когато дойде експлозията й. Когато тя се успокои, той се надигна и смени мястото си с нея, накарвайки я да го възседне. Тогава се заби дълбоко в нея. Блаженият й поглед го накара да пламне. Гърдите й, зрели и твърди, се люлееха пред него в безсрамно отдаване. Вдигайки глава, той обхвана едно зърно и го засмука, вкусвайки топлината на копринената й ножница, докато тя започваше да се движи върху него.
Тя щеше да го убие. Извиваше шия и той започна да я целува там. Сърцето му се разтуптя, докато двамата се придвижваха към удовлетворението си. Той искаше да стисне ханша й и да ускори ритъма, но стисна зъби и издържа. Вместо това се движеше така, както тя налагаше, толкова близо до експлозията, че стенеше при всеки тласък. Щеше да умре като щастлив мъж… жертва на сексуално прекаляване.
Най-после тя извика и тялото й започна да се разтърсва с всяка контракция. Той я наблюдаваше през присвитите си клепачи, наслаждавайки се на усещането на нейната ножница, която плътно обхващаше члена му. Едва когато тя се отпусна на гърдите му, той си позволи да се зарови дълбоко и да я изпълни със семето си.
Ванора въздъхна и се отпусна върху него, очаквайки той да се раздвижи. Той не помръдна, оставайки още в нея, част от нея. След малко тя го усети отново да се втвърдява. Очите й, все още замъглени от любенето му, се отвориха и тя изненадана го видя да се взира в нея с любопитство, като че ли озадачен от реакцията си спрямо нея.
Мъничка надежда разцъфна в гърдите й, трепкащо пламъче на копнеж, че той може би се интересува от нея, че тя щеше да му липсва, макар той да не я обичаше, уверена беше тя. Тогава внезапно се намери по гръб, а Лъвското сърце беше надвесен над нея, със свирепо властно изражение и очи, блеснали с подновено желание.
— Ти сигурно няма да… — ахна Ванора. — Ти току-що…
— Постоянно подценяваш мъжествеността ми — изсъска, той, докато започваше да се движи с резки тласъци в нея.
Тя стисна с крака кръста му и изви ханша си така, че да го поеме по-дълбоко, да посреща тласъците му отново и отново, докато слабините й започваха да се движат все по-бързо и дъхът й започна да замира. Вълни на шок запулсираха през цялото й тяло, изпращайки я към мига на удовлетворението. Как можеше да реагира толкова бързо след мощната си кулминация само преди мигове, запита се тя, преди мислите й да се пръснат. Каква магия упражняваше Лъвското сърце над сетивата й? Тогава земята се изплъзна изпод нея. Усещането се разля из тялото й като изригване на вулкан. Смътно почувства как тръпки минават по тялото на Лъвското сърце, преди той да се строполи върху нея като безкостна купчина.
Чу го да изстенва, когато излезе от нея и се отпусна отстрани. Тя се надигна на лакът, очите й се изпълниха със загриженост.
— Заболя те — укори го тя.
— Няма ми нищо.
— Не даде достатъчно време на ребрата си да заздравеят. Мъже — изсумтя тя. — Буйни като козли и винаги готови за чифтосване.
— Струваше си — каза Лъвското сърце, трепвайки, когато се размърда.
— Дай да видя превръзката. Може раната ти да се е отворила.
Изскачайки от леглото, Ванора взе свещника и го вдигна над бинтованите му гърди.
— Няма кръв — изрече тя с въздишка на облекчение. — Натъртените ребра имат нужда от време, за да заздравеят. Не изчака достатъчно дълго, преди — и тя се изчерви — да започнеш да се занимаваш със силови упражнения.
— Не ти ли казах, че възнамерявам да извлека колкото може повече от тези две седмици, които ни остават? — Той й се усмихна подигравателно. — Ти ме помоли да се любя с тебе, нали?
— Самомнението ти е безгранично — нападна го Ванора. — Както много добре знаеш, нямах избор по този въпрос. Ти имаш опитността и познанията, с които да ме накараш да те искам. Тялото ми не ми принадлежи, то е твое и ти го командваш.
— Така и трябва да бъде — каза Лъвското сърце с арогантността на мъж, съзнаващ привлекателността си и гордеещ се с нея.
Ванора знаеше, че няма защо да спори с него по този въпрос, защото съзнаваше, че няма да има особена полза. Вместо това тя промени темата.
— Мислиш ли, че Едуард ще приеме брака ни?
Усети го как се вцепенява.
— Това ли искаш?
Ванора дълго се бави с отговора. Не, не искаше това, реши тя. Отвори уста, за да отговори, когато я връхлетя внезапна мисъл. Ами ако Лъвското сърце й е дал дете? Семето му още не беше намерило плодородна почва, но все още възможността си оставаше. Ако краткият им съюз беше създал дете, тя искаше Лъвското сърце да го признае.
Преглъщайки трудно, Ванора изрече:
— Може би ще е по-добре, ако бракът ни си остане.
Той я изгледа безизразно.
— Искаш да останеш омъжена за мене, макар че е неизбежно да се разделим?
Тя кимна.
— Ако сме създали дете в нашия кратък брак, искам да бъде законно.
Лъвското сърце не отговори. Не можеше. Беше се лишил от дар слово. Не беше мислил за деца, защото не беше възнамерявал да се жени. Женитбата за Ванора беше моментно решение. Разбира се, харесваше му да спи с нея, харесваха му дори и словесните им престрелки. Но децата никога не бяха представлявали приоритет за него. Нямаше какво да остави на съпруга и дете освен името си. Баща му се беше погрижил за това.
Наистина, щеше да наследи титлата на баща си след неговата смърт, но не смяташе да я използва, защото искаше да го разпознават по делата му като рицар, а не по неподплатеното му с нищо графство. Не беше безпаричен, защото рицарството си имаше своята отплата, но не притежаваше никакви земи.
— Лъвско сърце, не ме ли чуваш? — сепна го Ванора. — Съгласен ли си с мене?
— Никога не съм мислил за дете. Ти не си… създал ли съм ти дете, Ванора?
— Не, доколкото ми е известно. — Брадичката й се вирна. — Не ме интересува какво мислиш за мене, но бих искала да признаеш нашето дете, ако има такова. Не мога да понеса мисълта нашето дете да бъде наричано копеле. Мисля, че е най-добре да оставим брака ни валиден.
— Може би няма да заченеш — осмели се той.
— Може да си прав, но само бог има контрол над това. Може вече да си посял семето си в мене.
Погледът му се плъзна надолу към корема й.
