усмихна. — Не се ли радваш да ме видиш, Лъвско сърце? Липсваше ми ужасно много.
Той някак си се съмняваше. Алтея не беше жена, на която да се харесват дълги периоди на въздържание. Със сигурност беше отворила краката си пред някой друг по-малко от седмица, след като се беше разделила с него.
— Присъствието ти усложнява нещата — каза Лъвското сърце. — Не мога да разбера защо Едуард те е довел, щом скоро ще тръгваме оттук.
Сините очи на Алтея се разшириха в неверие.
— Не ти ли е казал?
— Какво да ми каже?
— Може би иска да ти го каже лично. Прости ми, че говоря с недомлъвки.
Лъвското сърце нямаше търпение вечерята да свърши, за да научи плановете на Едуард за него. Въпреки крехката си възраст принцът беше мъж, който не вземаше решенията си леко или без основателна причина.
Ванора не можа да не хареса младия принц. Дългокракия, както го наричаха с любов, изглеждаше напълно като бъдещ крал: златен човек със златно бъдеще. Но изглеждаше и като човек, който знае какво иска и не се страхува да посегне към него. Тя се страхуваше, че Уелс е обречен, ако Едуард реши да присъедини родината й към Англия.
— Вие ли сте наследницата на лорд Рис? — запита Едуард, дъвчейки замислено парче сочно печено телешко със сметанов сос.
— Да, нямам братя. — Брадичката й се вирна. — Крагдън е мой.
Едуард реши да не отговаря, връщайки вниманието си към подноса с храна. Ванора започна да рови в своята, отклонявайки поглед към Лъвското сърце и любовницата му. Алтея бе красива — не можеше да обвинява Лъвското сърце за увлечението му по нея, — но защо Едуард я е довел тук? Сигурно не смята да остави тази жена в Крагдън, нали? Присъствието й тук нямаше смисъл.
Пряма, както винаги, Ванора преглътна трудно и запита:
— Защо сте довели любовницата на Лъвското сърце в Крагдън? Мислех, че смятате да го вземете заедно с воините му и да се върнете в Англия.
Едуард я изгледа оценяващо.
— Привързахте ли се към Лъвското сърце?
Ванора се изчерви и отвърна поглед.
— Просто съм любопитна.
— Той сигурно също е любопитен, обзалагам се. — И стана. — Ще се оттеглим ли в моята стая, Лъвско сърце? Трябва да говорим за много неща.
— Северната кула е приготвена за вас — каза Ванора. — Ще ви заведа.
— Не, останете да забавлявате Алтея — нареди Едуард. — Лъвското сърце ще ме заведе.
Ванора погледна Алтея и гневът й се надигна, когато видя как жената се взира с обожание в Лъвското сърце. Извърна се и щеше да излезе от залата, но Алтея я спря.
— Уморена съм, господарке. Покажете ми стаята на Лъвското сърце, за да се приготвя за него. Бяхме разделени много месеци.
— Ще те отведа в една стая, но това няма да бъде стаята на Лъвското сърце — предупреди я Ванора.
Алтея й метна отровен поглед.
— Как смееш! Изминала съм дълъг път, за да бъда с Лъвското сърце, и няма да допусна да ми пречи една жена, която се е правила на курва за него.
— И по какъв начин това те прави по-добра от мене? — нападна я Ванора.
Отчаяно искаше да разкрие пред Алтея, че е съпруга на Лъвското сърце, но реши да изчака, докато Едуард бъде осведомен.
— Имаш остър език за жена в твоето положение — каза Алтея. — Какво точно е положението ти?
— На жена, чийто дом вече не е неин и скоро ще й бъде отнет.
Алтея се усмихна самодоволно.
— Знам защо Едуард ме доведе тук, а ти не знаеш.
— Не ме интересува. Сега ме извини, прислужничката ще ти покаже стаята ти. Приятна почивка, Алтея — подвикна тя през рамо, докато се отдалечаваше.
— Много ми харесва в Крагдън — каза Едуард, изтягайки се на една скамейка пред огнището с чаша бира в ръка.
Лъвското сърце стоеше преди него, разкрачен, скръстил ръце на гърдите си.
— Не искаш ли да ми кажеш защо доведе Алтея в Крагдън? Присъствието й тук не ми е приятно.
Едуард въздъхна.
— Това няма да ти хареса, Лъвско сърце, но аз имам планове за Крагдън, в които фигурираш ти.
Страх прониза Лъвското сърце.
— Какви?
— Първо, нека да те осведомя за смъртта на баща ти. Като негов единствен наследник ти наследяваш титлата му.
— На какво ми дава право тази титла? — намръщи се Лъвското сърце. — Двамата с него сме се отчуждили много отдавна. Той продаде земите си и всичко ценно, което имаше, и стана един от придворните на Хенри, зависим от кралската щедрост. Смъртта му не ме засяга по никакъв начин.
— Може би би трябвало. Очевидно майка ти е научила за смъртта му и се е върнала в Англия. Тя живее в Лондон.
Болка проблесна в очите на Лъвското сърце.
— Не ме интересува. Тя ме изостави преди много години. Има си свой живот, аз също. Какво общо има смъртта на баща ми с Крагдън?
Едуард въздъхна и прокара пръсти през русите си къдрици.
— Не е редно човек с твоя характер и ранг да не притежава земи. Така че аз ти дарявам Крагдън с всичките му имоти. Сега си лорд Лъвско сърце, граф Крагдън.
— Даваш ми титла и земи в Уелс? — запита невярващо Лъвското сърце.
— Да. Крагдън е скъпоценност, Лъвско сърце, и е много важен в плановете ми. Имението е в средата на кралството на Луелин. Имам нужда някой силен човек да пази уелските ми владения. Когато стана крал, възнамерявам да управлявам цяла Британия, а това включва Уелс и Шотландия. Когато дойде време, ще поведа война против тези страни и ще ги обградя с големи крепости, за да ги накарам да се предадат.
Лъвското сърце затърси значението зад подаръка на Едуард и внезапно разбра, че страховете му са се сбъднали.
— Боже господи! Искаш да остана в Уелс!
— Да. Имам нужда от тебе тук, Лъвско сърце, да бъдеш моите очи и уши.
— Имаш нужда от мене, за да водя армията ти — отвърна Лъвското сърце.
— Имам достатъчно мъже, но само един, на когото вярвам достатъчно, за да бъде страж на моята собственост. Когато подема кампанията си против Уелс, ти и Крагдън ще бъдете тук и ще ме подкрепяте.
— Не, отказвам!
— Не си ли мой васал, Лъвско сърце? Ти си ми наставник и приятел, откакто се помня.
— Да, следвал съм те, където и да ме поведеше. Заклел съм се да ти бъда верен, но не искай от мене да седя със скръстени ръце, когато тръгваш на война.
—
— И доведе Алтея, за да ме уговориш да направя това, което искаш.
— Тя е добавка, която ти давам, за да бъдеш доволен в Крагдън. Ако искаш съпруга, наемам се да ти намеря достойна за тебе жена. Алтея, разбира се, никога не би могла да бъде твоя съпруга. Заслужаваш млада наследничка, която не е познала мъжко докосване. Имаш думата ми.
