— Мислиш ли, че Алтея ще причинява неприятности между тебе и Ванора? — запита Джайлс.
— Повече, отколкото можем да си представим — допусна Лъвското сърце. — Алтея не е лесна за успокояване. Щом научи, че ние с Ванора сме женени, ще причини всякакви пакости, докато не успея да я пратя обратно в Англия.
Очите на Джайлс блеснаха.
— Алтея е красива жена. Не бих имал нищо против да те отърва от нея.
— Давай, Джайлс. Ванора е повече, отколкото мога да понеса сега. Извини ме, най-добре е да намеря съпругата си сега и да й кажа, че трябва да остана в Крагдън.
— Късмет, лорд Лъвско сърце.
Усмивката на Джайлс говореше, че никак не му завижда за тази задача.
Джайлс излезе, за да отиде да си легне, но Лъвското сърце остана в залата, все още объркан. Как можа да му се случи това? От всички мъже, сред които Едуард можеше да избере новия господар на Крагдън, защо точно той?
— Може ли да поговоря с вас, Лъвско сърце?
Той се извърна и намери отец Кадък застанал пред него.
— Ще си го кажете, независимо дали искам или не — измърмори той.
— Не ми харесва това положение с любовницата ви — укори го свещеникът. — Мислите ли, че Ванора ще й позволи да остане в Крагдън, след като заминете?
— Нещата се промениха, отче — обясни Лъвското сърце. — Едуард ми дари Крагдън. Трябва да остана тук, защото съм новият господар на замъка.
— Вие станахте господар на Крагдън, когато се оженихте за Ванора — осведоми го отец Кадък. — Не знаехте ли това?
— Не бях мислил, защото не смятах да остана в Крагдън. Мястото ми е при Едуард, но той има други планове за мене.
— Ванора знае ли?
— Още не. Няма да бъде доволна.
— Може би ще се изненадате.
— Какво трябва да означава това?
Свещеникът го изгледа раздразнено.
— Не е моя работа да го казвам. Още не сте обяснили какво възнамерявате да правите с любовницата си. Сериозно се съмнявам, че Ванора ще ви позволи да спите с друга жена.
Лъвското сърце се намръщи.
— Не е нейна работа да разрешава или да забранява.
Той нямаше намерение да спи с Алтея, но никога не би признал такова нещо пред Ванора. Тази жена вече имаше прекалено много власт над сетивата му.
Свещеникът спотаи една усмивка.
— Имате още много да научавате за Ванора.
Колко вярно, помисли Лъвското сърце.
— Не се тревожете за Алтея, отче. Възнамерявам да я върна в дома й в Англия.
Свещеникът кимна и му пожела лека нощ. Лъвското сърце погледна към дневната и решително се заизкачва по витата стълба. Вървеше по коридора, когато една фигура се отдели от сенките и застана на пътя му. Ръката му скочи към меча, но се отпусна, когато очите му разпознаха Алтея. Рязка въздишка се откъсна от устните му. Животът му ставаше все по-сложен с всяка изминала минута.
— Какво правиш тук, Алтея? Стаята не ти ли харесва?
— Тази кучка отказа да ме заведе в твоята стая. Прислужничката ми каза, че спиш в дневната, затова те чакам тук.
Тя дръпна наметалото си, разкривайки почти голото си тяло пред него. Тънката й риза не скриваше нищо. Кораловите зърна блестяха, а къдравият триъгълник между краката й искреше като ярко злато. За разлика от високата стройна фигура на Ванора и твърдите й гърди, краката на Алтея бяха твърде къси и тялото й беше прекалено меко и отпуснато.
— Жената, която нарече кучка, е моята съпруга, Алтея — каза Лъвското сърце.
Тя се дръпна, сякаш получила плесница.
— Оженил си се? Кога е станало това? Едуард одобрява ли?
— Не е негова работа да одобрява или да не одобрява. Стореното е сторено.
Тя се приближи към него и притисна меките си гърди към неговите. Мускусният аромат на възбудата й, съчетан с екзотичния парфюм, които се беше сложила, подразниха сетивата му. Той се опита да се изплъзне от съблазънта й, дръпна се, но тя се притисна към него като лозница, отърквайки мекото си хълмче в тялото му.
Той отстъпи. Тя пристъпи напред.
— Имам съпруга, Алтея, нямам нужда от любовница — изрече той.
Тя обхвана члена му и му се усмихна.
— Втвърдяваш се в ръката ми, Лъвско сърце.
Тя стисна и той изпъшка.
— Възползваш се нечестно от мене. — Плесна ръката й и я отдели от себе си. — Върви да си лягаш, Алтея. Нямам нужда от любовница нито сега, нито когато и да било.
— Ще те накарам да мислиш другояче — измърка тя, докато той минаваше покрай нея.
— Съмнявам се — отвърна той.
Поемайки си дълбоко дъх, отвори вратата и влезе в дневната. Погледът му намери Ванора и той едва не изгуби дар слово. Тя седеше на една скамейка, решейки дългата си коса, взряна разсеяно в пламъците. Ризата се беше спуснала по едното сметаново рамо, оголвайки твърда, закръглена гърда.
Тя се обърна към него със спокойно лице, но очите й бяха мрачни като бурно море.
— Свърши ли вече с любовницата си?
— Бях с Едуард.
Неверие затъмни виолетовите й очи.
— Ти го казваш.
Той прекоси стаята и се отпусна на скамейката до нея.
— Вярно е. Защо ми е любовница, щом имам тебе?
Ванора помириса въздуха, после скочи и се дръпна.
— Лъжец! Смърдиш на секс и на нея. — Погледна надолу и очите й се спряха на слабините му. — Тя не те ли задоволи?
Лъвското сърце изруга.
— Не е каквото си мислиш. Алтея ме спря в коридора и… и…
— …и те накара да се втвърдиш — довърши Ванора.
Лъвското сърце отново изруга.
— Не я искам, Ванора. Бях с Едуард известно време, после говорих с Джайлс и отец Кадък. Не искам да чувам нищо повече за това.
— За мене няма никакво значение с коя спиш, Лъвско сърце — каза Ванора. — Само гледай да вземеш любовницата си със себе си, когато тръгнеш.
— Ванора…
Тя го изгледа остро.
— Още колко трябва да те търпя? Утре ли тръгваш или вдругиден, или кога? Надявам се да е скоро.
— Колкото и да го искаш, скъпа, няма да стане. Ще остана в Крагдън за неопределено време. Едуард иска да стана господар на Крагдън, макар че никога не съм стремил към тази титла.
— Не, това не може да бъде истина! Как ще го понеса?
Глава 12
Ванора започна да се бори с думите на Лъвското сърце, мъчейки се да извлече смисъл от тях. Не можеше да си представи той да остане в Крагдън при каквито и да било обстоятелства. Защо Едуард искаше
