Тя изведнъж опря ръце в гърдите му и го бутна. Изумен, той се дръпна. Тя се обърна, заставайки на колене, и го бутна на кожите. Когато клекна над него, той премига, като че ли изведнъж осъзнавайки намерението й.
Отвори уста, за да протестира, но думите заседнаха във внезапно пресъхналата му уста. Тя притвори клепачи. Наведе се към него. Копринената ласка на косата й, докосваща бедрата му, породи огнена буря в него, равносилна на изтезание. Разсеян, той задържа дъх, докато главата й се свеждаше към него.
Усети допира на горещия й дъх, като клеймо по най-чувствителната част от тялото си. Тогава устните й започнаха да докосват, да целуват, да галят; разтвориха се и го поеха в горещата пещера на устата й. Всеки мускул в тялото му се стегна. Той си пое дъх едва-едва, борейки се да отрече чувствата, които го обземаха. Ванора беше единствената жена, която беше пробила стените, пазещи сърцето му.
— Господи, жено, убиваш ме!
Тя му се усмихна.
— Добре.
Той се помъчи да призове поне частица от самообладанието си, но задачата беше сериозна, защото топлата уста на Ванора го обгръщаше и езикът й прогонваше разума от него. Беше толкова близо до крайната точка, когато сви мускули, вдигна я и я отмести от себе си. Тя веднага обви дългите си крака около ханша му и се настани върху него.
Той почти експлодира, когато тя плени пулсиращата глава на секса му във влажната плът между бедрата си, оставяйки го на входа, отчаян и пулсиращ от болка. После го пое в ръката си и го въведе в себе си, обгръщайки плътната му твърдост. Свеждайки глава, тя покри устните му със своите, започна да ги милва и дразни, а свистящата й страст го подлудяваше.
Ръцете му я стиснаха като стоманено менгеме. Дланите му намериха сметановите заоблености на седалището й, повдигайки я към него, за да посрещне дълбоките му тласъци. Телата им се сляха. С трепетен стон той отприщи страстта, набрала се в него.
Мощността, силата, доминирането на мъжествената му личност надделяха. Ванора го усети в опнатите сухожилия, които я държаха. Стискайки здраво члена му, тя го задържа до себе си, наслаждавайки се на надигащата се страст, която заедно бяха отприщили.
— Обичай ме, Лъвско сърце — прошепна тя срещу устните му. — Моля те, обичай ме.
— Да — отговори той.
Ванора веднага усети, че не е разбрал какво го моли. Той мислеше във физически термини, не емоционални. Докато тя знаеше без никакво съмнение, че го обича, той нямаше дори най-малката представа какво означава да обичаш със сърцето, също както с тялото.
Зъбите му изскърцаха, тялото му се изопна като тетива на лък и той навлезе в нея, оставяйки инстинкта да го води. Сдържаше се само със силата на волята си, наблюдавайки как лицето й блясва от страст, а после се отпуска, когато усети горещата й ножница да омеква, за да приеме семето му. Тръпки го връхлетяха; затваряйки очи, той се отдаде на така интензивно удоволствие, че сякаш душата му напускаше тялото.
Цяла вечност по-късно той се дръпна от нея. Лягайки по гръб, метнал едната си ръка над очите, се помъчи да схване какво се беше случило току-що и начина, по който се чувстваше.
Никога не беше познал любовта. След като майка му ги беше напуснала, баща му му беше обръщал по- малко внимание, отколкото на коня си. Лъвското сърце никога не беше позволил на която и да било жена да се приближи до него толкова, че да открие нараненото му сърце. Сърцето, което майка му беше унищожила.
— За какво мислиш? — запита Ванора.
Той я изгледа. Тя лежеше настрана, взряна в него. Той вдигна рамене, не искайки да споделя интимните си мисли, особено сега, когато мислеше за нея.
— Трябва да поспим. Едуард става рано и мислех да го водя на лов утре сутрин.
Тя положи ръка на гърдите му. Той трепна и изруга тихо. Неутолимата потребност отново да се люби с нея го заля като приливна вълна. Какво не беше наред с него? Беше напълно задоволен, но пак я желаеше. Щеше ли някога да се умори от нея? Сериозно се съмняваше. Поглеждайки я, виждайки загадъчното й изражение, Лъвското сърце почувства как нещо в гърдите му трепва. Чувствата и емоциите, които бушуваха в него, бяха объркващи. Разтърсваха го и го оставяха с чувството, че е уязвим. Чувството не беше от най- успокояващите.
— Заспивай — изръмжа той, и веднага съжали, че й е заговорил така сурово. Внезапното й хлъцване му показа, че я е наранил. Тя заслужаваше по-добро отношение от негова страна.
— Заспивай — повтори той с по-нежен глас.
Лъвското сърце го нямаше, когато Ванора се събуди на следващата сутрин. След като стана, тя се изми, облече се и побърза към параклиса точно когато камбаните звъняха за първа утринна. Коленичейки тихо в една ниша, тя сведе глава и започна да се моли, когато отец Кадък подхвана литургията. Параклисът не беше особено посетен тази сутрин и Ванора предположи, че всички са отишли на лов с Лъвското сърце и Едуард.
Макар че литургията беше свършила и отец Кадък беше излязъл от олтара, Ванора остана на колене и продължи да се моли. Беше грубо прекъсната, когато някой зад нея я повика по име. Тя веднага позна гласа и се обърнаха, за да се озове пред Дафид Девърел.
— Дафид! Ти си свободен.
— Да. Съпругът ти — каза той, сякаш изплюваше думата като ругатня — ме освободи от кулата. Каза, че Уелс и Англия са в мир и че Луелин трябва да се ожени за дъщерята на Симон дьо Монфор. Не вярвам много на този мир, който Луелин е изтръгнал, но той послужи за освобождаването ми.
— Мислиш ли, че Луелин ще наруши мира?
— Войната е неизбежна. Когато Едуард стане крал, няма да бъде доволен, докато Уелс и Шотландия не минат под негово управление. Има амбиции, които не отговарят на годините му.
— Какво ще правиш сега?
— Ще се върна в Драймиър, предполагам. Исках да те видя, преди да тръгна. Ела с мене, Ванора. Бракът ти с Лъвското сърце не е истински. Ти беше сгодена за мене.
— Развалих годежа, ако си спомняш. Не си мъжът, за когото те мислех. Не ми хареса това, което искаше от мене. Нито пък ми харесва да бъда третирана като играчка.
Той стисна здраво китката й.
— Сега си играчка на англичанина. Как можеш да понасяш този срам?
Ванора си припомни възхитителното удоволствие, което Лъвското сърце й беше дал снощи, и не съжали нито за минута, че беше отхвърлила Дафид. Не се и срамуваше. Не беше искала да се омъжва за Лъвското сърце, но сърцето й сега го разпознаваше като единствения мъж за нея.
— Пусни ме — изсъска тя.
— Не, ти си моя. Крагдън е мой. Мислиш ли, че ми харесва да живея в Драймиър? Той е нищо в сравнение с Крагдън. Баща ти ми обеща земите ти и ръката ти. Когато Лъвското сърце си замине, ще си върна това, което е мое по право.
Той хвана и другата й китка и я притегли към себе си, твърдите му гърди се опряха в нейните. После устата му се залепи върху нейната, твърда, безмилостна, предизвикваща. Ванора овладя прилива на жлъчка, която се надигна в гърлото й, и освободи устата си.
— Аз съм омъжена. Нямаш право да ме целуваш.
— Какво, според тебе, ще направи Лъвското сърце, когато разбере идентичността на Белия рицар, когото така иска да открие? — подразни я той.
— Няма да посмееш!
— Така ли?
— Я виж ти, кой е това? — изрече един женски глас зад тях. — Съпругът ти знае ли какво става зад гърба му?
Дръпвайки се от Дафид, Ванора изгледа свирепо Алтея.
— Не знаеш какво говориш. Нищо не става зад гърба на Лъвското сърце. Дафид просто се сбогуваше с мене.
