— Дафид — повтори Алтея. — Името е уелско, нали? Запознайте ни, лейди Ванора.
Въздъхвайки примирено, Ванора представи Алтея на Дафид.
— Какво те води в Крагдън, Алтея? — запита той.
— Дойдох с принц Едуард. Аз съм любовницата на Лъвското сърце.
Веждите на Дафид се стрелнаха нагоре, но преди да успее да коментира тази стряскаща новина, Ванора каза:
— Ако не искаш да се върнеш в кулата, най-добре е да тръгваш, Дафид.
Той я изгледа свирепо.
— Ще си тръгна, но не забравяй какво ти казах. Крагдън е мой.
Извърна се и се отдалечи.
Алтея изгледа Ванора с подозрение.
— Какво искаше да каже? Защо мисли, че Крагдън му принадлежи?
Ванора не виждаше как да си помогне. Ако не кажеше на Алтея, някой друг щеше да й го каже.
— Дафид беше мой годеник. Реших, че не си подхождаме, и развалих годежа, преди да се омъжа за Лъвското сърце.
— Изглеждахте ми много приятелски настроени един към друг, както ви видях — изсумтя Алтея. — Колко време вече се правиш на курва зад гърба на Лъвското сърце?
— Няма нужда да ти отговарям — озъби се Ванора. — Тук има само една курва и това не съм аз. Извини ме, но имам много работа и размяната на остроти с тебе е само губене на време.
Като изрече това, тя вдигна брадичка и мина покрай Алтея.
Лъвското сърце се върна в кулата късно вечерта в бодро настроение. Времето беше хладно, точно като за лов, и бяха хванали много дребни животни. Едуард се наслаждаваше на лова точно толкова, колкото и Лъвското сърце, и двамата планираха цяла седмица да ходят на лов, преди Едуард да се върне в Англия.
Чаши топло вино сгряваха ловците, докато Лъвското сърце седеше на един стол пред огнището. Едуард стоеше наблизо, взирайки се замислено в пламъците.
— Това кратко посещение беше точно онова, от което имах нужда, Лъвско сърце — изрече принцът. — Скоро ще вляза в битка, за да защитя рожденото си право. Ако татко беше по-силен и не обичаше толкова много да приема чужденци в двора си, гражданската война нямаше да бъде необходима.
— Ти няма да отстъпиш, Едуард, знам, че е така. Аз съм тук, ако имаш нужда от мене. Само прати да ме повикат и веднага ще дойда при тебе.
— Никога не съм се съмнявал в лоялността ти, Лъвско сърце. Съжалявам, че трябва да те оставя тук, но е необходимо. Ако дойде куриер с моите цветове, ще знаеш, че съм в беда. Моля се да не се стига дотам. Извини ме, искам да се преоблека преди вечерята.
Лъвското сърце загледа как Едуард се отдалечава с гордо вдигната златокоса глава. Въпреки младостта си той беше великолепен воин и щеше да стане мъдър крал. Лъвското сърце се гордееше с младия мъж, с когото се беше сприятелил.
С ъгълчето на окото си той забеляза Алтея да се приближава и изпусна тежка въздишка. Изражението на лицето й не предвещаваше нищо добро за него. Сега пък какво, запита се той.
— Лъвско сърце, може ли да поговорим?
— За какво, Алтея?
— Не тук. Насаме.
— Нямам време за това.
— Моля те, Лъвско сърце, важно е. Обещавам, че няма да съжаляваш.
— Ако това е някаква хитрост, Алтея…
— Не, никаква хитрост. Ела в стаята ми. За съпругата ти е.
Думата „съпруга“ го сепна. Какво знаеше Алтея за Ванора?
— Много добре, но не ми прилагай съблазните си. Не съм искал да идваш тук и съжалявам, че Едуард те е довел. Когато си тръгнеш, ще бъдеш щедро възнаградена за неудобството. Смятай го за зестра.
Игнорирайки думите му, тя го хвана за ръката и го дръпна към витата стълба, която водеше към стаята й. Само един човек забеляза това. Неодобрителният поглед на Джайлс ги последва, докато не се скриха.
— Държиш се странно, Алтея. Да не ти е зле? — запита Лъвското сърце, когато стигнаха най-горната площадка.
— Добре съм си.
Тя отвори вратата и влезе, очаквайки той да я последва. Когато и той влезе, тя затвори вратата.
— Добре, тук съм. Защо е тази потайност?
— Не исках други да чуят нещо, което може да те изложи. Наистина не си ми безразличен, Лъвско сърце.
Той изпусна още една въздишка.
— Знам и съжалявам за начина, по който се развиха нещата. И ти не си ми безразлична. Сега ми кажи какво трябва да узная.
— Днес се запознах с Дафид Девърел. Какво прави бившият годеник на Ванора в Крагдън?
— Това ли било? Дафид беше затворен в кулата. Когато Едуард пристигна, ме посъветва да го освободя. Направих го тази сутрин. — Той набръчка чело. — Къде си го видяла? Предположих, че е напуснал Крагдън.
— Сбъркал си — изрече Алтея със самодоволна усмивка. — Видях го да целува съпругата ти в параклиса.
Лъвското сърце си пое остро дъх. Ванора отричаше да има чувства към Дафид и той й вярваше. Беше ли го излъгала? Да не би да беше кроила тайни планове, докато се бяха любили снощи?
— Има и още нещо — добави Алтея.
Устните на Лъвското сърце се изпънаха в права линия.
— Казвай.
— Говореха за Белия рицар. Знаеш ли кой е той?
Вниманието на Лъвското сърце се изостри.
— Сигурна ли си?
— Да.
— Какво казаха?
— Дафид заплаши да разгласи идентичността на Белия рицар и Ванора се ядоса.
— Какво друго?
— Това е всичко, което чух. Но целувката им говореше по-силно от думите. Беше страстна целувка, Лъвско сърце. Очевидно са били любовници и нямаха търпение да възобновят връзката си.
Лъвското сърце знаеше с положителност, че Дафид и Ванора никога не са били любовници, защото той беше взел девствеността й в сватбената им нощ. Очите му се присвиха. Може би Ванора е искала да станат любовници.
Той не беше престанала да подозира, че Ванора знае идентичността на Белия рицар. Дафид ли беше? Не, не му се струваше да е така. Рицарят нямаше нито набитата фигура на Дафид, нито беше на неговите години. Кой беше той? Лъвското сърце беше сигурен, че не е виждал рицаря в Крагдън. Щеше да го разпознае веднага, ако се покажеше. Не лицето му, а стойката и обноските. Колкото и странно да изглеждаше, този рицар му се струваше познат колкото собственото му тяло.
— Ще накажеш ли Ванора, Лъвско сърце? — запита Алтея. — Трябва да я набиеш, задето те предава. Аз никога не бих те предала.
— Стой настрана, Алтея. Аз ще се погрижа за съпругата си. Ако кажеш нещо за това, ще те изгоня от Крагдън.
Алтея се хвърли в ръцете му.
— Нищо няма да кажа. Не искам да се разделям с тебе, Лъвско сърце. Никога.
Хващайки го неподготвен, тя го бутна назад. Не беше очаквал да е толкова силна. Падна на леглото и тя се стовари отгоре му, вплитайки ръце и крака в неговите.
— Какво правиш, жено?
