сърце с Алтея? Не, очите й не я бяха излъгали и Джайлс беше казал, че Лъвското сърце е тръгнал доброволно с Алтея. Дали тази жена не беше направила така, че да изглежда, че двамата с Лъвското сърце пак са станали любовници?
Тази мисъл породи друга, още по-объркваща. Какво щеше да прави тя с Белия рицар? Разобличаването му заплашваше спокойствието на ума й, както и връзката й с Лъвското сърце. Колкото повече време останеше той в Крагдън, толкова по-голяма ставаше опасността. Бъдещето й се очертаваше като извънредно несигурно. Ако Лъвското сърце откриеше, че тя е един и същи човек с рицаря, на когото се беше заклел да отмъсти, животът й беше изложен на върховна опасност.
Глава 13
Същата вечер пристигна съобщение за Едуард. Изтощен от няколкодневната бърза езда, пратеникът подаде на принца навития пергамент с кралския печат и веднага отиде да потърси храна и легло. Едуард разви пергамента, прегледа съдържанието му и изруга под нос.
— Лоши новини ли? — запита Лъвското сърце.
— Да. Кралят има нужда от мене. Гражданската война започна. Симон дьо Монфор е обявил намерението си да тръгне срещу Уестминстър, ако татко не подпише Оксфордските споразумения. Трябва веднага да се върна в Англия. — Той стана. — Извини ме, трябва да осведомя войската си за промяната в плановете. Надявах се да поостана в Крагдън някой и друг ден, но вече не е възможно.
Лъвското сърце се загледа замислено в бирата си, след като Едуард се оттегли. Идеята принцът да тръгне на бой без него не му харесваше. Още по-смущаващо беше натрапчивото подозрение, че в действителност не му се искаше да остави Ванора въпреки желанието си да последва Едуард. Погледна към нея и се запита за какво ли мисли тя.
Като че ли четейки неговите мисли, Ванора каза:
— Не съм недоволна, че Едуард си отива. Ще бъде добре да се освободя от английските воини, които лагеруват във външния двор на замъка. Колко жалко, че не можеш да тръгнеш с него.
— И да те оставя на Дафид? — възрази Лъвското сърце. — Ако ще има дете, искам да бъда сигурен, че ще бъде мое.
Ако погледите можеха да убиват, той щеше да бъде мъртъв. Тя стана изведнъж.
— Извини ме, трябва да предупредя готвачката, че гостите ни скоро ще си заминат. Сигурна съм, че отпътуването им ще й се понрави, защото те доста опустошиха запасите ни.
Пръстите на Лъвското сърце се свиха около китката й.
— Да не се опитваш да избегнеш по-нататъшния разговор с мене?
Тя му се усмихна подигравателно.
— Колко си схватлив. Тъй като виждам колко много ти харесва компанията на Алтея, позволявам ти да я забавляваш тази вечер.
— Играеш си с търпението ми, Ванора. Трябва да поговоря с Едуард и ще се занимая с тебе по-късно. Имаме да довършваме една работа.
Тя замря.
— Да довършваме една работа ли?
— Да. За Белия рицар. Ако не ми кажеш какво знаеш за него, ще предложа възнаграждение за информацията, която търся. Ще разпитам всеки мъж, жена и дете, докато не намеря някой, който е склонен да приеме парите ми в замяна на рицаря.
— Успех, милорд.
Изтръгвайки ръката си, тя побърза да се отдалечи.
— Съпругата ти е остроезична свадливка — изсумтя Алтея, придвижвайки се по-близо до Лъвското сърце. — Какво намираш у нея? Тя не е толкова красива, колкото мене, не е и толкова добродушна. Обзалагам се, че е и студена в леглото.
Лъвското сърце се ухили.
— Грешиш, Алтея. Как можеш да не смяташ Ванора за красива?
— Не съм влюбена в нея, за разлика от тебе — забеляза Алтея.
Той не можа да каже нищо. Влюбен ли? Беше ли влюбен във Ванора? Това не беше приемливо. Имаше много неща у нея, на които се възхищаваше: красотата й, духът й и силата й. Дори се наслаждаваше на словесните им престрелки, но не му харесваше да го мамят. Отказът на Ванора да разгласява информация за Белия рицар го ядосваше.
— Имам работа с Едуард, Алтея. Ще пратя Джайлс да те забавлява.
Джайлс се съгласи с удоволствие. След като поговори с Лъвското сърце, той побърза към Алтея и я заведе в една усамотена ниша, където можеха да разговарят необезпокоявани. Сподавяйки една усмивка, Лъвското сърце пожела на приятеля си да има късмета да намери пътя към леглото на Алтея, макар че се съмняваше, че красивият рицар ще има нужда от късмет. Алтея само това чакаше.
Отстранявайки мисълта за нея от ума си, Лъвското сърце тръгна да търси Едуард. Намери принца да говори с оръженосеца си на двора.
— Тъкмо обсъждахме подготовката за заминаването — каза Едуард, когато Лъвското сърце се присъедини към него. — Тръгваме призори.
— В Уестминстър ли отиваш? — запита Лъвското сърце.
— Не. Ще се присъединя към останалите си бойци близо до Люис, за да чакаме следващия ход на Дьо Монфор.
— Ще внимаваш, нали?
Едуард го тупна по гърба.
— Да. Добре съм се учил от тебе, приятелю. Да се връщаме ли в кулата да пием за Англия?
Чашите се заредиха една след друга и когато Лъвското сърце тръгна към дневната, беше доста пиян. Възползвайки се от смътната светлина на единствената свещ, той влезе, залитайки, в дневната.
Затвори тихо вратата зад себе си и се примъкна към леглото. Ванора се беше свила, легнала настрана, и очевидно спеше дълбоко, когато той свали дрехите си и се плъзна в леглото до нея. Тя не даде никакъв признак да е усетила присъствието му и той се примъкна още по-близо до нея, привличайки я плътно към себе си.
Втвърди се незабавно и притисна слабините си към сметановите кълба на седалището й. Тя се раздвижи, но не се събуди. Ръцете му се плъзнаха по гърдите й, обхванаха ги и започнаха да си играят със зърната. Когато ръката му се плъзна по корема й, за да изследва влажните гънки на нейния секс, Ванора се събуди с трепване.
— Какво правиш?
— Галя съпругата си.
— Не се интересувам, Лъвско сърце.
Той пъхна един пръст в нея и се засмя, когато усети как мускулите й се стягат и влага облива ръката му.
— Сигурна ли си?
Изскърцвайки ядосано със зъби, тя прокле реакцията на тялото си. Желаеше го и двамата го знаеха. Но тя не можеше да си позволи да го обича. Всички нейни хора знаеха, че тя е Белият рицар. Макар да не мислеше, че може да я предадат, не можеше да бъде сигурна. Ако Лъвското сърце предложеше пари срещу информация, изкушението би могло да бъде твърде голямо, за да му устоят.
Най-лошото беше, че не можеше да бъде сигурна каква ще е реакцията на Лъвското сърце, когато научи истината за нея. Щеше ли да иска смъртта й? Или беше се привързал достатъчно силно към нея, за да я остави жива?
Той я обърна по гръб и се надвеси над нея.
— Целуни ме, Ванора.
Завалените му думи я накараха да осъзнае нещо с поразителна яснота.
— Ти си пиян!
— Не чак толкова, че да не мога да любя съпругата си.
Стоманените ръце, които я държаха, твърдото тяло над нея — всичко това беше настоятелно. Тя
