— Отпусни се, Лъвско сърце. Искам да се насладим на това, което някога имахме.
Ванора влезе в залата, търсейки с поглед Лъвското сърце. Знаеше, че Едуард се е върнал, и се питаше къде е изчезнал съпругът й. Не беше в дневната, очевидно не беше и в залата. Тя забеляза сър Джайлс и го повика с поглед.
— С какво мога да ви помогна, лейди Ванора?
— Виждали ли сте Лъвското сърце? Казаха ми, че се е върнал от лова.
Пристъпвайки от крак на крак, Джайлс отбягваше да погледне Ванора в очите.
— Не мога да кажа, милейди.
— Какво не можете да кажете? Лъвското сърце върна ли се или не?
— Върна се.
— Нещо не е наред ли, сър Джайлс? Има ли някаква причина да не искате да ми кажете къде е Лъвското сърце?
— Аз… аз…
Погледът му избягваше нейния.
Ванора почувства как започва да я боли глава. Поради някаква причина Джайлс не искаше да разкрие местонахождението на Лъвското сърце. Но това не и харесваше.
— Говорете, сър Джайлс. Кажете ми какво не искате да узная. Нещо случило ли се е със съпруга ми?
— Той е добре, милейди.
— Тогава ми кажете къде мога да го намеря.
— П-при Едуард — излъга Джайлс.
Като че ли за да опровергае думите му, Едуард влезе в залата.
— Виждали ли сте Лъвското сърце?
Джайлс и Ванора поклатиха отрицателно глава.
— Кажете му, че може да ме намери при воините ми, ако ме търси — каза Едуард и излезе.
— Къде е той? — изсъска Ванора. — Не ме лъжете, сър Джайлс.
Джайлс преглътна мъчително.
— Последно го видях да придружава Алтея към стаята й. Сигурен съм, че намеренията му са били почтени — бързо добави той.
— Имало ли е някога почтени мъжки намерения? — отвърна Ванора, бързайки към стаята на Алтея.
Ако Лъвското сърце спеше с любовницата си, тя имаше намерение да го накара ужасно много да съжалява.
Тя спря на най-горната площадка и долепи ухо до вратата. Дебелият дъб не й позволяваше да чуе какво става вътре. Стори й се, че дочува скърцането на въжетата на леглото, но не можеше да бъде сигурна. Поемайки си дъх, за да се успокои, тя вдигна резето и отвори вратата.
Погледът й беше привлечен към леглото, където един мъж и една жена се забавляваха с очевидно удоволствие. Тя се опита да задуши вика на обида, който се надигна в гърлото й, но не успя. Как можа да го направи? Само извратен или безчувствен мъж би могъл да се люби със съпругата си и после да търси любовницата си на следващия ден. Очевидно, Лъвското сърце беше и едното, и другото.
Викът на Ванора проехтя силно в тишината на стаята. Лъвското сърце успя да се освободи от прилепчивите ръце и крака на Алтея тъкмо навреме, за да види как Ванора бяга от отворената врата. Опита се да я последва, но Алтея се вкопчи във врата му и отказа да го пусне.
— Остави я, Лъвско сърце — замоли се тя. — Всички знаят, че си се оженил за нея заради земите й и защото свещеникът й те е накарал. Ако си можел да спиш с нея, без да се жениш, щеше да го направиш. Сега Крагдън е твой; вече няма нужда да се правиш, че си доволен от брака си.
— Грешиш, Алтея — изсъска Лъвското сърце, откъсвайки ръцете й от врата си, за да я отхвърли настрана. — Можех да я взема, без да се женя за нея, ако бях поискал да я насиля. Или можех да си намеря друга, която да удовлетвори страстта ми, но исках само Ванора. Исках я, Алтея. Много е просто — изрече той в прилив на прозрение.
— Да не би да казваш, че я обичаш? — ахна Алтея. — Не и ти, Лъвско сърце. Ти вземаш, но не обичаш. Беше готов да оставиш Ванора и да последваш Едуард, преди той да ти заповяда да останеш тук.
— Да — призна той. — Но това не означава, че нямаше да се върна по някое време.
Тази истина го сепна. Наистина щеше да се върне, защото между него и Ванора имаше връзка, която не се покоряваше на разстоянието и времето. Тръгна към вратата.
— Къде отиваш?
— Да намеря съпругата си.
— Дафид и съпругата ти се целуваха. Какво ще направиш? Ами Белият рицар?
Лъвското сърце не отговори, но умът му не престана да се занимава с това, докато излизаше бързешком от стаята. Алтея беше видяла Дафид и Ванора да се целуват и той искаше да узнае подробностите, преди да реши какво ще предприеме. Това беше неприемливо поведение и той нямаше да го допусне. Колкото до Белия рицар, щеше да накара Ванора да разкрие идентичността му и щеше да му изтръгне червата.
Лъвското сърце нахлу в дневната. Ванора не беше там. Той тръгна по коридора, отваряйки вратите, докато не я откри. Тя постилаше нови чаршафи на леглото в една празна стая.
Той спря на вратата.
— Какво правиш?
Сърдитият й поглед му каза, че това не е негова работа.
— Ванора…
— О, много добре. Отказвам да спя в едно легло с тебе. Ще се преместя от дневната, за да освободя стаята за любовницата ти.
— Това, което видя, не беше това, което си мислиш, че е.
— Очите ми не ме лъжат, милорд.
— Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.
— Беше интимен с Алтея, нали?
— Не, не съм бил. — Очите му се присвиха. — Била си забелязана да се целуваш с Дафид параклиса.
— Виждам, че Алтея не си е губила времето и ти е казала веднага. Какво друго ти каза?
— Ще говорим за това по-късно. Защо си целувала Дафид? Съжаляваш ли, че си развалила годежа си с него?
— Алтея не ти ли каза, че не бях доброволна участничка в целувката? Дафид ме намери в параклиса, за да се сбогува. Целувката беше неочаквана и нежелана.
— Така ли? Много добре, знам, че привидното може да е измамно, дори ако ти не лъжеш. Да продължим ли по друга тема? Алтея ви е чула да обсъждате Белия рицар. Каза, че си говорила така, като че ли знаеш кой е. Кой е той, Ванора?
Тя пребледня.
— Не знам. Остави го, Лъвско сърце. Нашите две страни са в мир и вече няма причина да го търсиш.
— Как да забравя някого, който ме направи на глупак? Не, ще го търся, докато не го намеря. Аз съм ти съпруг; дължиш ми лоялност. Дай ми името на този негодник и ще ти простя, че си целувала Дафид.
— Ще ми простиш? Как смееш! Дафид ме целуна насила, но ти доброволно отиде в леглото на Алтея. Би трябвало да искаш
— Не съм направил нищо, заради което да искам прошка, докато ти, от друга страна, имаш много тайни. — Той я изгледа остро. — Ще спиш в леглото ми, докато не реша друго, ясно ли е?
— Нямам ли думата по въпроса? — изсъска тя в отговор.
— Абсолютно никак. Виж какво ще ти кажа. Приемам, че Дафид те е целунал насила, но няма да търпя потайността ти по отношение на Белия рицар. Когато го намеря, аз ще го намеря, той няма да се спаси от гнева ми.
Той се обърна рязко и излетя от стаята.
Ванора се разкъсваше. Дали не си беше извадила прибързани заключения за връзката на Лъвското
