знаеше, че съвкуплението им ще бъде огнено. Грапавото нетърпение в гласа му, напрежението на мускулите му породиха възбуда, която я разтърси цялата.
Тогава той започна да й доказва, че е способен да прави любов при всякакви условия. Не искаше, а вземаше. Започна да я целува и да я гали, докато тя не се превърна в маса от изострени усещания; не остави никоя част от тялото й недокосната. Когато накрая влезе в нея, тя едва не припадна от екстаз. Коя смъртна жена би могла да се противопостави на такъв мъжествен мъж като Лъвското сърце, пиян или не?
Той се движеше в нея, навлизайки и отдръпвайки се, тласъците му ставаха все по-безумни, докато наближаваше кулминацията си. Тя издаде тих стон дълбоко в гърлото си и той реагира мигновено и интензивно, изгубен във всеобхватното желание, което подклаждаше у нея. Тя го чу да изкрещява името й. Започна да се стяга все повече и повече, докато най-накрая не усети, че всеки момент може да експлодира от напрежението. Застанала на ръба на бездиханна вечност, тя се разпадна на хиляда мънички парчета, сривайки се в дълбините на раздиращото усещане.
Притиснала се до него, хлипайки, го задържа, докато собственият му разтърсващ оргазъм не изля семето му в нея. Той изстена и положи чело на бузата й, дишайки едва-едва. После вдигна глава и си вгледа объркано в нея.
— Как стана това? Кога се случи това?
— Как е станало кое?
Очите му веднага се забулиха.
— Не ми обръщай внимание. Много съм пиян, за да мисля ясно.
Отдръпна се от нея, но ръката му остана на ханша й, сякаш не искаше да я пусне.
— Спи. Ще говорим утре за тайните, които криеш.
Сърцето й едва не спря да бие.
— Тайни ли? Нямам тайни.
Никакъв отговор. Когато Ванора вдигна глава, за да го погледне, лицето му беше успокоено, той спеше дълбоко.
Едуард потегли на следващата сутрин след литургия. Ванора, Лъвското сърце и Алтея излязоха да се сбогуват с него.
— Ела да ме изпратиш, Лъвско сърце — подкани го Едуард. — Можем да разискваме бойната стратегия, докато яздим. — Обърна се към Ванора. — Не се тревожете, милейди, съпругът ви ще се върне при вас още преди денят да е свършил.
Лъвското сърце остави сър Джайлс да го замества и прие поканата на Едуард да се присъедини към него. Облекчението на Ванора да види армията на принца да се отдалечава беше огромно, независимо от факта, че двадесет англичани оставаха все пак в Крагдън. Тя би могла да се справи с двадесет мъже, но цяла армия беше нещо застрашително. Добре би било домът й да се върне към нормалния си живот, доколкото нормално можеше да бъде това, че имаше англичанин за съпруг.
— На лорд Лъвско сърце не му харесва да го оставят тук — каза Алтея. — Боецът обича да воюва.
— Той може да е разочарован, но няма да се възпротиви на волята на Едуард.
— Само с двадесет души на свое разположение ще му бъде трудно да ме върне в Англия. След време може да реши, че леглото ми е по-привлекателно от твоето.
Ванора помисли същото, но отказа да изрази мнението си. Очите й се присвиха, когато започна да обмисля последиците от присъствието на Алтея в Крагдън. Ако тя останеше, може би щеше да отвлече мислите на Лъвското сърце от Белия рицар. Ванора сериозно смяташе да излезе от Крагдън през тайния изход и да открие сър Рен. Искаше да го помоли да говори със селяните да пазят тайната й, ако Лъвското сърце започне да ги разпитва. Тъй като Англия и Уелс бяха в мир, сър Рен беше свободен да ходи където си иска, без да се крие. Щеше ли Лъвското сърце да позволи нейните рицари да се върнат в Крагдън, запита се тя.
Тази мисъл я ободри. Добре би било да има наоколо си хора, на които вярва. Да, реши тя, щеше да подхване тази тема, след като Лъвското сърце се върне. Но най-напред трябваше да разбере дали сър Рен ще пожелае да се върне.
Ванора беше така погълната от собствените си мисли, че не видя как сър Джайлс дръпва Алтея настрана за разговор насаме. Възползвайки се от отсъствието им, Ванора побърза да се оттегли. Но вместо да се върне в кулата, тя отиде право в параклиса. Намери свещеника да се върти насам-натам из сакристията.
— Отче, може ли да поговорим?
— Разбира се, дете. С какво мога да ти помогна?
— Лъвското сърце възнамерява да разпитва селяните за Белия рицар и ще предложи възнаграждение за всяка информация.
Отец Кадък пребледня и се прекръсти.
— Това може да стане истинска катастрофа. Макар да има крехък мир между Англия и Уелс, няма никакъв мир между Лъвското сърце и рицаря, на когото се е заклел да отмъсти. Страхувам се за тебе, дете. Някой алчен селянин, склонен да сподели някакви сведения срещу пари, може да те провали. Човек не се заяжда безнаказано с мъж като Лъвското сърце.
— И на мене ми стана ясно. Мисля да намеря сър Рен и да го помоля да говори със селяните в моя защита. Конят ми стои още зад ковачницата. Ами ако Лъвското сърце разпознае Барон? Ще се посъветвам със сър Рен къде да скрия коня.
— Не можеш да излезеш сама — предупреди я отец Кадък. — Много е опасно.
— Трябва.
— Не, неприемливо е. Опасността става все по-голяма всеки път, когато се облечеш като рицар. Ти си жена, Ванора, не си за броня и битки.
— Мога да се бия толкова добре, колкото и всеки мъж — каза Ванора. — Не съм ли го доказала?
— Можеш да надвиеш повечето мъже, но не и Лъвското сърце. Няма мъж или жена, който да е по-умел или по-смъртоносен от него. Той ще те посече без никаква милост.
— Въпреки това ще отида. Вярвам, че Лъвското сърце започва да се интересува от мене, и не мога да рискувам той да научи истината.
— Обичаш ли го, дете?
— Опитвах се да не се влюбвам в него, отче, но не можах. И двамата знаем защо Лъвското сърце се ожени за мене, не защото беше привързан към мене. Мислех, че щом напусне Крагдън, никога повече няма да го видя. Можех да приема това, дори го очаквах, защото тогава чувствата ми към него нямаше да излязат от контрол и щях да го забравя. Но неговото оставане променя всичко. Копнея той да отвърне на любовта ми.
— Това, което искаш, не е невъзможно, Ванора. Вярвам, че Лъвското сърце изпитва повече чувства към тебе, отколкото е склонен да си признае.
— Бях започнала да се надявам, че е така, но всичко ще пропадне, ако някой от селяните на Крагдън му каже истината за мене.
— Аз ще говоря с тях.
— Простете, отче, но сър Рен ще свърши по-добра работа. Вие сте добра душа и нямате сърце да говорите твърдо. А сър Рен може.
— Има ли нещо, което да мога да кажа, за да те разубедя от глупавата ти авантюра?
— Не, отче, решила съм го.
— Виждам, че си твърдо решена, затова ще се моля за твоята безопасност. Има ли още нещо, което да мога да направя за тебе?
— Да. Дръжте под око Алтея. Ще помоля Меър да направи същото. Не знам кога Лъвското сърце ще я върне в Англия и не й вярвам. Тя ще направи всичко, само и само да го вкара в леглото си.
— Така е. Но между Меър и мене Алтея трудно ще съблазни съпруга ти.
— Благодаря, отче. Искам шанс да накарам Лъвското сърце да ме обикне без намесата на Алтея.
Ванора остави параклиса в замислено настроение. Беше признала пред отец Кадък, че обича съпруга си, но това не беше лесно. Любовта, останала без отговор, болеше.
