Времето стана студено и мрачно още на следващия ден. Лъвското сърце се страхуваше, че ако скоро не отпрати Алтея, ще трябва тя да остане в Крагдън за през зимата. С тази мисъл в ума той се обърна към сър Джайлс на следващата сутрин.
— Спомена желанието си да се върнеш в Англия, за да се ожениш за годеницата си, Джайлс. За тази цел реших да те натоваря да придружиш Алтея.
— Мислиш ли, че е разумно да оставяш Крагдън с толкова малко защитници? — запита Джайлс.
— Ако не пратя Алтея у дома й сега, може да остане тук цяла зима. Щом тя се върне в селото си, ти можеш да продължиш към твоя дом. Мога да отделя само двама войници да ви съпровождат, но лично ще ви изпратя до границата. Щом стъпите на английска земя, би трябвало да не срещнете затруднения.
— Родителите ми ще се зарадват да ме видят най-накрая оженен — каза Джайлс. — Страхувам се само, че те оставям с малко хора. Ще мине поне месец, преди да мога да се върна в Крагдън.
— Сега никаква опасност не заплашва Крагдън, Джайлс. Моментът е удобен да доведеш невестата си. А и домът ти не е далече от селото на Алтея.
— Кога тръгваме? — запита Джайлс.
— След два дни. Избери двама мъже да ви придружават и вземи достатъчно храна, за да ви стигне за целия път. Ще имате нужда и от палатка за удобството на Алтея.
— Ще се погрижа за всичко, лорд Лъвско сърце.
За всичко освен за Алтея, помисли Лъвското сърце, когато забеляза обекта на своите мисли да пресича залата. Събирайки сили за конфронтацията, той я изчака да се приближи до него.
— Вече всичко е готово, Алтея — каза той.
— Кое е готово? — запита тя предпазливо.
— Ще напуснеш Крагдън след два дни. Сър Джайлс и двама войници ще те придружават.
Изражението на Алтея стана буреносно.
— Не! Не можеш да ме отпратиш сега. Времето е твърде несигурно. Може да ме пращаш на смърт.
— Съмнявам се. Ще ви изпратя до границата, за да съм сигурен, че няма да ви се случи нищо лошо.
— Защо не мога да остана в Крагдън? Говори ли със сър Джайлс да се ожени за мене?
— Да, но той отклони предложението ми.
— Отклонил го? Може би аз би трябвало лично да говоря с него.
— Той е вече сгоден, Алтея. Всичките хитрости, които имаш на разположение, не влияят нито върху Джайлс, нито върху мене. Съжалявам, че нещата се стекоха така, но ти беше доведена тук с очаквания, които аз не мога да удовлетворя.
Докато Лъвското сърце говореше с Алтея, Меър и Ванора правеха планове в дневната.
— Лъвското сърце възнамерява да съпроводи сър Джайлс и Алтея до границата с Англия — разкри Ванора. — Докато го няма, ще намеря сър Рен и ще му кажа да гледа да не се мярка пред очите на Лъвското сърце.
— Мислех, че отец Кадък те е разубедил от тази глупава идея.
— Опита се, но няма да се откажа. Кълна се, Меър, това е последният път, когато обличам броня и излизам от кулата без придружител.
Веждите на Меър се вдигнаха.
— Значи си доволна като съпруга на Лъвското сърце?
— Бих могъл да бъда — изрече замечтано Ванора.
Скръствайки ръце на огромната си гръд, Меър я изгледа самодоволно.
— Знаех, че отец Кадък беше прав да настоява Лъвското сърце да се ожени за тебе. Съпругът ти не е лош човек, въпреки английското си наследство. Макар че много го дразниш, той не е вдигнал ръка срещу тебе. Повечето съпрузи не са толкова снизходителни. Обичаш ли го, агънце?
— Нямах намерение да се влюбвам в него, но сърцето невинаги се подчинява на разума. Не знам кога се влюбих в него или как; само знам, че искам да ме обича толкова, колкото и аз го обичам, а това никога няма да се случи.
— Какво те прави толкова уверена? — предизвика я Меър. — Лъвското сърце сам си е господар. Нямаше да се ожени за тебе, ако нямаше чувства към тебе. Можеше да заповяда на хората си да изведат отец Кадък от дневната и да постъпи с тебе както си иска, без благословията на брака.
— Предполагам — изрече Ванора със съмнение.
— Не съм забелязала Лъвското сърце да се възползва от любовницата си — добави Меър. — Връща я в Англия, нали? Предсказвам дълъг и щастлив живот за вас двамата, агънце. Нямам търпение да друсам децата ви на коленете си.
— Може би имаш право, но има още нещо, което стои между нас.
Меър кимна мъдро.
— Да, рицарят, в когото се превръщаш, щом наденеш броня. Време е той да изчезне завинаги. Далече от очите, далече от ума — напомни старата бавачка. — Щом рицарят изчезне, Лъвското сърце ще обърне мисълта си към други неща.
— Съгласна съм, Меър, но не мога да оттегля рицаря, докато не поговоря със сър Рен. Още веднъж и вече край. Лъвското сърце заминава. Няма да намеря по-удобен момент, за да изпълня задачата си. Когато се върна, ще заровя бронята и меча си без съжаления. Уелс е в мир и аз ще заживея в мир.
След два дни Лъвското сърце се сбогуваше с Ванора, докато останалата част от ескорта вече беше тръгнала.
— Няма да отсъствам дълго… най-много четири дни. Два, за да стигна до границата, и още два на връщане. Сър Брандън може да се справи, ако възникне някакво затруднение, но не очаквам да стане така.
Хващайки я през кръста, той я притисна към себе си и я целуна силно.
— Грижи се за себе си, момиче. Опитай се да тъгуваш много за мене.
— Защо да тъгувам за един англичанин, който няма с какво да се похвали освен с дължината на ръката, с която размахва меча? — подразни го Ванора.
Лъвското сърце се засмя.
— Само тази дължина ли оценяваш? — запита той игриво. — Ами дължината на моя…
Тя го плесна през устата.
— Стига.
Сребристите му очи заблестяха дяволито, той я целуна отново и скочи на седлото. Когато стигна до портата, се обърна и махна с ръка. Тя му отвърна, а после побърза към параклиса, където Меър и отец Кадък я очакваха.
— Не се опитвайте да ме разубеждавате — изрече тя вместо поздрав.
— Можем все пак да се опитаме — отвърна отец Кадък.
— Не можеш да тръгнеш сега — предупреди я Меър.
— Знам. Много скоро е. Няма да тръгна, докато Лъвското сърце и останалите не се скрият от поглед.
Меър закърши ръце.
— Обещай, че това ще бъде последният път, агънце. Сърцето ми не може да издържи.
— Да, последният път е.
— Знаеш ли къде да намериш сър Рен? — запита отец Кадък.
— Да. Татко му дари земя и имение недалече оттук. Там ще го намеря.
— Какво чувам? — запита Меър, обръщайки се към олтара. Ванора също чу познатия звук от отваряне на врата. Хвърли се нататък, но спря, когато Дафид излезе от сенките на олтара.
— Видях англичанина и любовницата му да излизат от крепостта с малка дружина — каза той. — Дойдох колкото можах по-бързо, Ванора.
Тя не можеше да мисли, камо ли да говори. Възцари се напрегната тишина, плътна като праха под краката им, докато Меър не я разчупи.
— Какво правиш тук, Дафид?
Той се усмихна самодоволно.
— Идвам да си взема това, което е мое. Лъвското сърце се връща в Англия, нали? — Той се обърна към отец Кадък с неумолимо изражение. — Обявете брака на Ванора и Лъвското сърце за невалиден поради
