предшестващ годеж и веднага ни оженете, отче.
— Нямаше никакво съгласие за годеж, нито планирано, нито подписано — напомни му свещеникът.
— Няма значение. Това искаше бащата на Ванора. Всички ние знаем, че тя е била принудена да се омъжи за Лъвското сърце против волята си. Английското копеле сега го няма, само шепа англичани са останали тук, за да защитават Крагдън от нападение. Много скоро ще имам достатъчно хора и оръжия на свое разположение и ще вляза в замъка през тайния проход, ще убия всичките стражи и ще предявя претенциите си към Крагдън като към моя собственост.
— Грешиш, Дафид — каза Ванора. — Лъвското сърце е новият господар на Крагдън. Той няма да напусне Уелс.
— Видях го да заминава, със собствените си очи — настоя Дафид.
— Отива само до границата. Очаквам го да се върне много преди ти да успееш да събереш хора и оръжия. Ако се опиташ да влезеш през тайния проход, ще го намериш запечатан.
— Лъвското сърце остава в Уелс? — изрече недоверчиво Дафид. — Не мога да повярвам, че ще остави Едуард да замине без него. Чух слухове, че се задава гражданска война в Англия и че Едуард ще води армията на баща си. Лъвското сърце е дясната му ръка. Малко вероятно е да остане тук, докато неговият принц отива на война.
— Едуард пожела Лъвското сърце да остане в Уелс. Принцът го натовари да пази тукашните му владения.
— А Лъвското сърце знае ли за тайния вход за замъка? — запита Дафид.
— Не. — Очите й се присвиха. — Защо?
— Няма да се откажа от онова, което трябва да бъде мое.
— Ванора е омъжена за лорд Лъвско сърце — напомни му отец Кадък. — Бракът е законен и обвързващ и не може да бъде разтрогнат.
Дафид изгледа презрително свещеника.
— Предател ли станахте? Никога няма да ви простя, задето накарахте годеницата ми да се омъжи за англичанин. Най-малкото, което можете да направите, за да компенсирате това, е да подкрепите усилията ми да си възвърна Крагдън.
— Англия е в мир с Уелс, Дафид — каза отец Кадък. — Лъвското сърце стана законен господар на Крагдън поради правото на брака. Забравете отмъщението и се върнете у дома си. Намерете друга жена, за която да се ожените.
— Послушай отец Кадък — посъветва го Ванора. — Аз съм доволна от Лъвското сърце. Моля те, тръгни си, преди да те открият.
— Вие и двамата предадохте своите хора — нападна ги Дафид. — Ще си тръгна сега, но когато се върна, ще бъда с армия. Още има мъже, които ще пожелаят да ме последват. Замъкът няма достатъчно стража и победата ще бъде моя.
— Недей да се опитваш — предупреди го Ванора.
— Няма да позволя на жена да ми заповядва — изрече заплашително Дафид.
Потъвайки в сенките, той изчезна зад олтара.
— Входът трябва да бъде запечатан — каза Ванора след дълго мълчание.
— Да — съгласи се свещеникът. — Ще се погрижа за това, й то незабавно.
— Не, не веднага — отвърна Ванора. — След като се върна.
Меър се поколеба.
— Но Дафид…
— Обещавам да се върна преди вечерня. Налага се да говоря със сър Рен, преди Дафид да е стигнал до него. Трябва да го предупредя да не се присъединява към неговата армия. Ще му кажа, че съм доволна от Лъвското сърце, и ще го помоля да не обръща внимание да Дафид и призивите му за въоръжаване.
— Нека да отида вместо тебе — предложи отец Кадък.
Ванора помисли върху предложението на свещеника и бързо го отхвърли, вземайки предвид крехкото му здраве и напредналата му възраст.
— Не, аз трябва да свърша това лично.
Стиснала устни в тънка права черта, Меър помогна на Ванора да облече плетената ризница и да си сложи шлема.
— Господ да ти е на помощ — изрече тя, когато Ванора изчезна в отвора зад олтара.
Малката дружина, съпровождаща Алтея към Англия, пътуваше бързо. Спряха за кратко в средата на сутринта, за да позволят на конете да пият вода от един поток, и после продължиха по пътя си. Дотук пътуването беше скучно и Лъвското сърце нямаше търпение да стигне границата и да се върне при Ванора.
Но почти веднага, след като тръгнаха отново на път, конят на Алтея стъпи в една лисича дупка и падна, а болезненото му изцвилване отекна високо в студения въздух. Алтея изхвръкна от седлото и нададе почти толкова силен вик, колкото и раненото й животно. Сърцето на Лъвското сърце едва не спря, когато я видя да лежи неподвижна на земята. Скачайки от коня си, той изтича към нея.
Облекчение се разля из него, когато видя, че Алтея е в съзнание и може да се движи.
— Къде те боли? — запита той, помагайки й да се надигне.
— Глезенът. Страхувам се, че е счупен — изпъшка Алтея, стиснала крака си, като се люлееше напред- назад. — Боли ужасно.
Лъвското сърце вдигна полите й и внимателно инспектира глезена й. Изражението му стана мрачно, когато видя подутината. Изследва внимателно плътта.
— Не напипвам нищо счупено — изрече той с видимо облекчение — Само е зле изкълчено.
Джайлс слезе и се приближи към тях.
— Конят на Алтея трябва да бъде убит, Лъвско сърце.
— Да, погрижи се за това.
Лъвското сърце се вгледа в Алтея с нарастваща загриженост. Не можеше да очаква тя да е в състояние да продължи пътуването при това положение, даже ако трябваше да язди зад него. Да я принуди да продължи пътуването в такова състояние щеше да бъде жестоко. Нямаше какво да се направи; трябваше да се върнат в Крагдън.
— Боли ме, Лъвско сърце — хленчеше тя. — Помогни ми.
— Ще се върнем незабавно в Крагдън — отвърна той. — Меър ще се погрижи за раната ти по-добре от мене.
Той не видя усмивката на Алтея, скрита зад сълзите й, защото връщането на Джайлс го разсея.
— Пуснах една стрела на коня — съобщи той. — Мислиш ли, че можем да купим друг кон в близкото село?
— Вероятно, но Алтея е ранена и не може да язди. Трябва да я върна в Крагдън незабавно. Но ти и оръженосецът ти ще продължите пътя си, за да можеш да се върнеш у дома и да се ожениш за годеницата си. — Той се качи на коня си. — Алтея ще язди зад мене. Настани я внимателно, Джайлс.
Ръцете на Алтея обгърнаха кръста на Лъвското сърце, когато Джайлс я настани зад него и подреди прилично полите около краката й. След като беше настанена, Лъвското сърце подкара коня си по пътя към Крагдън.
— Господ да ти помага — викна той към Джайлс, когато се разделиха.
Беше късен следобед, когато Лъвското сърце и дружината му стигнаха Крагдън. Спирайки пред кулата, той свали Алтея от коня си и я внесе вътре, викайки Ванора и Меър. Меър се появи почти незабавно. Когато видя Лъвското сърце с Алтея на ръце, ръката й се вдигна към сърцето и цветът се оттече от лицето й.
— Милорд, ние… не ви очаквахме да се върнете толкова скоро. Нещо случило ли се е? Какво е станало с Алтея?
— Конят й си счупи крака и трябваше да бъде убит. Алтея беше ранена и се наложи да се върнем в Крагдън. — Той изкачи стълбите към стаята на Алтея. Меър побърза след него. — Къде е Ванора? — подвикна той през рамо.
— Тя е… тук някъде е, милорд. Може да е отишла в селото.
