— Да, но аз нямаше да позволя. Казах ти, доволна съм с тебе.
Лъвското сърце изсумтя отвратено.
— Кажи го на някой, който може и да ти повярва. Ти ме направи на глупак и заговорничеше зад гърба ми със сънародниците си. Трябва да те набия и да те изгоня, но не си струва да се занимавам.
Обръщайки й гръб, той се запъти към вратата.
— Лъвско сърце! Чакай! Не си отивай. Набий ме, затвори ме, но не ме отблъсквай. Мога да понеса наказание, но не и безразличие.
Той се завъртя и застана с лице към нея.
— От днес нататък ти си никоя за мене. Можеш да ходиш където си искаш, да правиш каквото си искаш, не ме интересува.
Извръщайки се рязко, Лъвското сърце излезе от стаята. Ванора не можеше да го остави да си тръгне така. Трябваше да има нещо, което би могла да направи, за да успокои гнева му. Нямаше ли нищо, което да може да му каже и да го убеди, че не е направила нищо друго освен да се бори за страната си, също както всеки мъж би направил? Това, че беше жена, нямаше никакво значение. Ако Белият рицар беше мъж, Лъвското сърце щеше да го убие и да не изпита никакви угризения, но да бъде направен на глупак от жена беше наранило гордостта му.
Ако не протегнеше ръка към него сега, пукнатината между тях никога нямаше да бъде излекувана.
— Лъвско сърце! Обичам те!
Той не се обърна, но по вцепенените му рамене тя разбра, че я е чул. Ръката му посегна към резето на вратата.
— Лъвско сърце! Моля те, повярвай ми.
Той свали ръка от резето, но не каза нищо. Единствената му реакция беше взрив на горчив смях, когато отвори вратата и се отдалечи от нея.
Ванора се взря във вратата. Нямаше да плаче, нямаше и да се моли. Никой мъж, колкото и много да го обичаше, не си струваше мъката, която преживяваше тя сега. Погрешно беше да крие идентичността на Белия рицар от Лъвското сърце, но бездушното му отношение към нея сега беше непоносимо.
Вратата се отвори и Меър се вмъкна вътре.
— Бедното ми агънце — захлипа тя, втурвайки се към Ванора. Обхвана лицето й в дланите си и затърси синини. — Къде те удари?
— Където не се вижда — изхълца Ванора.
— Не ми казвай, че те е млатил с юмруци! Ребро ли ти счупи? Може би трябва да те погледна.
— Не, Меър, и с пръст не ме е докоснал. — Тя положи ръка на гърдите си. — Сърцето ми е разбито. Никога няма да ми прости.
— Той е мъж, агънце. Когато ти, една жена, кръстоса меч с него, засегна гордостта му и нанесе удар на честта му. Каквото и да казваш за Лъвското сърце, той взема рицарството на сериозно. Никога няма съзнателно да нарани жена. Ако те беше убил, никога нямаше да си го прости. Дай му време да се справи с това, че една жена може да върти меч и да защитава родината си така добре, както и всеки мъж.
— Твърде късно е, Меър. Лъвското сърце никога няма да ми прости, а дори да го направи, не знам аз дали ще мога да му простя заради суровото му отношение към мене. Той разби сърцето ми, Меър. Когато му казах, че го обичам, ми се изсмя.
Меър протегна ръце и Ванора се втурна към нея. Макар че сълзите й заплашваха да рукнат, нямаше да плаче. Знаеше какви ще бъдат последиците, когато беше облякла броня и вдигнала меч срещу Лъвското сърце, и сега трябваше да ги приеме. Но колко болеше, как ужасно болеше да бъде отхвърлена от мъжа, когото обичаше.
— Покажи на Лъвското сърце колко си издръжлива, агънце — посъветва я Меър. — Сложи си най- хубавата рокля и ела в залата да вечеряме. Ние с отец Кадък ще бъдем там да те подкрепим.
Ванора преглътна отказа си и само кимна. Нямаше да позволи на Лъвското сърце да разбере колко силно я беше наранил. Неговия отказ да признае любовта й беше твърде много, за да може тя да го понесе. Но Меър имаше право. Нямаше да се крие в стаята си и да дава на Лъвското сърце удовлетворението да разбере колко дълбоко я беше наранил.
— Това нямаше да се случи, ако Лъвското сърце не се беше върнал в Крагдън преждевременно — каза Ванора. — Алтея наистина ли е ранена, или е просто извинение да се върне тук?
— Паднала е много зле — отвърна Меър. — Но освен няколко синини и изкълчен глезен нищо друго й няма. Направих каквото можах за нея, но трябва да остане на легло поне няколко дни.
— Жалко — измърмори Ванора. — Ще бъда готова след малко, Меър. Можем да слезем долу заедно.
Вдигнала високо глава, с предизвикателно издадена брадичка, Ванора влезе в залата и тръгна към обичайното си място на почетната маса. Стъпките й се заплетоха и замряха, когато видя Лъвското сърце да влиза в залата, носейки на ръце една усмихната Алтея. Той отиде право към подиума и настани Алтея на стола вдясно от себе си. Сър Брандън седна от лявата му страна. Останалите столове бяха махнати, вероятно по заповед на Лъвското сърце.
Меър я дръпна за ръката.
— Ела, агънце, има две свободни места до отец Кадък.
С пламнали бузи Ванора се плъзна на скамейката до свещеника. Той потупа ръката й.
— Добре ли си, дете?
— Много добре съм, отче. Виждам, че на Лъвското сърце не му трябваше много време, за да ме замени.
— Ще говоря с него да не забравя брачните си обети.
— Не си хабете думите. Всички ли знаят за мене? Тоест, коя съм?
— Не, и съм сигурен, че всички се чудят какво се случило между тебе и Лъвското сърце.
— Входът зад олтара запечатан ли е?
— Да. Лъвското сърце се погрижи за това.
— Много добре.
Ванора нямаше апетит. И като виждаше Алтея и Лъвското сърце заедно, увлечени в интимен разговор, това накара стомаха й да се преобърне. Искаше да избяга, но нямаше да даде на Лъвското сърце това удовлетворение.
Лъвското сърце се стараеше да не позволява на погледа си да се отклонява към Ванора. Беше му се сторило, че ще изпита удоволствие, когато Ванора види как Алтея заема нейния стол, но нараненото й изражение засегна едно място вътре в него, което той смяташе, че се е затворило окончателно за нея.
— Радвам се, че най-накрая се осъзна — мъркаше Алтея. — Знаех, че няма дълго да бъдеш увлечен по Ванора. Не ти е в характера да оставаш верен на съпруга. — Тя се наведе към него. — Какво стана? Да не си я намерил с друг мъж?
— Остави Ванора — каза Лъвското сърце. — Как е глезенът ти? Боли ли те?
— Меър каза, че не трябва да го натоварвам. — Тя му се усмихна игриво. — Надявам се да нямаш нищо против да ме носиш насам-натам.
— За мене ще бъде удоволствие — отвърна Лъвското сърце, полагайки ръка върху нейната.
Макар да се усмихваше и да оставяше впечатлението, че е влюбен в любовницата си, мислите му се въртяха около Ванора и начина, по който го беше заблуждавала и го беше направила на глупак. Ако имаше склонност да проявява насилие срещу жени, Ванора цялата щеше да бъде насинена. Никога досега не се беше ядосвал толкова много на някое човешко същество.
Не можеше да прости на Ванора. Щеше да й докаже, че тя не представлява нищо за него. Това, което го правеше трудно, обаче беше фактът, че най-накрая беше признал пред себе си, че изпитва чувства към нея. Би било преувеличение да си представя, че е влюбен, но беше започнал да се интересува от нея.
— За какво мислиш, Лъвско сърце? — запита Алтея. — Изглеждаш толкова разсеян.
— Беше дълъг ден и сигурно си изтощена. Ако си се нахранила, ще те отнеса в стаята ти.
Тя протегна ръце и му се усмихна.
— Готова съм. Очаквах тази нощ още откакто пристигнах в Крагдън.
Усмивката на Лъвското сърце стана мрачна, когато вдигна Алтея на ръце и я изнесе от залата.
