децата вън, за да приготвим тялото на жена ти за погребение.
— Ще помогна — предложи Ванора.
— Не, милейди, не е редно.
— Прибери се у дома, Ванора — посъветва я отец Кадък. — Остави храната и одеялата при мене. Ще се помоля за Брета и ще се погрижа децата да бъдат стоплени и нахранени.
Ванора се съгласи неохотно.
— Когато бъдеш готов, Горди, ела в кулата и ще се погрижа да ти дадат кон за пътуването ти.
Прекалено съсипан от скръб, за да каже каквото и да било, Горди само кимна. Тогава жените, които бяха дошли да приготвят тялото, помолиха Ванора да излезе от тясната колиба. След като предаде на отец Кадък храната и одеялата, които беше донесла, тя си тръгна. Наближи покрайнините на селото, когато чу някой да я вика. Поглеждайки през рамо, видя сър Рен зад себе си.
— Лейди Ванора, чаках всеки ден вие или отец Кадък да дойдете в селото.
— Какво е станало, сър Рен?
— Дафид дойде при мене и при рицарите от Крагдън, искаше да се присъединим към армията му. Планира да нападне Крагдън, когато събере достатъчно хора.
— Надявам се, че сте се вслушали в предупреждението ми и сте му отказали.
— Да. И аз не харесвам англичаните, но докато сме в мир с Англия, няма да участвам във въстание. Нищо друго няма да навлече гнева на Едуард върху главите ни така неминуемо, както едно въстание.
— Вие сте мъдър, сър Рен. Ще известя лорд Лъвско сърце за плановете на Дафид.
— Дафид вярва, че замъкът е слаб, че няма войници да го защитават.
— Страхувам се, че е точно така.
— Ние искаме да се върнем в Крагдън. Верни сме ви и искаме да защитаваме земите си срещу агресия, независимо дали е английска или уелска. Казах на другите, че ще говоря с вас за това. Съпругът ви ще ни позволи ли да се върнем, ако му се закълнем във вярност? Иска ли да ме убие, задето го прострелях?
— Лъвското сърце ме разкри и знае, че сте го ранили, за да спасите живота ми. Щеше да ме убие, ако не го бяхте предотвратили. Не знам какво се таи в сърцето му и не мога да предскажа каква ще бъде реакцията му, ако се появите в Крагдън. Ще искате ли да положите клетва за вярност, ако това означава да ви затворят?
Той кимна.
— Бих рискувал това заради вас и заради Крагдън, да.
— А заради Лъвското сърце?
— Той е ваш съпруг и нашият нов феодал. Ако бъдем лоялни към вас, това означава да сме лоялни и към него.
— Къде са другите? С вас ли са?
— Да. Десет рицари и оръженосците им очакват вашия отговор.
Поглеждайки зад сър Рен, Ванора видя крагдънските воини, застанали във ветрилообразен строй. За момент почувства, че ще се разплаче, и не можа да каже нито дума.
— Какво ще кажете, милейди? — запита сър Рен.
— Да, елате с мене и ще говоря с Лъвското сърце във ваша полза — каза тя, молейки се да не допуска грешка.
Ако навлечеше на тези добри воини затвор или нещо по-лошо, никога нямаше да си го прости. Но Лъвското сърце
Лъвското сърце чу предупреждението на часовите, преди ездачите да стигнат до външната подвижна решетка, и побърза да ги пресрещне; страхът му нарасна, когато видя Ванора обкръжена от бившите защитници на Крагдън. Какво искаха? За заложница ли я бяха взели? Трябваше да помисли по-добре и да не я оставя да отиде в селото без охрана. Ако са я наранили…
Сър Брандън го застигна.
— Стрелците са разположени на крепостните стени и чакат заповедите ви.
— Не искам Ванора да бъде наранена. Стрелците да не правят нищо, докато не чуя исканията на сър Рен.
Ванора се приближи към подвижната решетка сама. Лъвското сърце я пресрещна.
— Вдигни решетката — каза тя.
— Ранена ли си? — запита Лъвското сърце, взирайки се към нея през железните пръти.
Тя го изгледа стреснато.
— Защо моите хора ще ме наранят? Не, Лъвско сърце. Сър Рен ме намери в селото, за да ме предупреди за Дафид. Дафид събира остатъците от армията на Луелин и възнамерява да атакува замъка.
— Пак ме излъга — нападна я Лъвското сърце. — Отишла си в селото, за да се срещнеш със сър Рен. Какво правят те тук? Моите стрелци са по местата си и чакат да им дам знак.
— Не, не съм те излъгала! Не знаех, че е в селото. Той и бившите защитници на Крагдън идват с мир. Искат да ти се закълнат във вярност. Искат да защитят Крагдън от нападението на Дафид.
На Лъвското сърце му беше трудно да повярва.
— Още нося белега от стрелата на сър Рен.
— Ако не те беше ранил, ти щеше да ме убиеш. Това ли искаш?
— Иска ми се пътищата ни да не се бяха пресичали — процеди през зъби Лъвското сърце.
Честно казано, щеше да бъде съкрушен, ако беше убил Ванора; трябваше да благодари на сър Рен, задето беше предотвратил подобна катастрофа.
— Откъде да знам, че няма да ме убият, докато спя?
— Те са рицари. Думата им е тяхната чест. Щом ти се закълнат във вярност, никога няма да те предадат.
Той погледна към застаналите в очакване мъже.
— Много добре, ще говоря с тях. Вдигнете решетката — извика той към стражите.
С меч в ръка Лъвското сърце се отмести от пътеката, за да пропусне войниците, които влязоха през подвижната решетка. Когато всички се озоваха в предния двор, той изрева:
— Стойте! Слизайте.
Рицарите и оръженосците им слязоха от конете и застанаха с лице към него. Той спря пред всеки от тях, преценявайки надеждността им, като се взираше в очите им. След дълга инспекция запита:
— Приемате ли ме за ваш феодал? Заклевате ли се във вярност към мене?
— И към вашата съпруга — добави сър Рен.
Като един всички рицари и оръженосците им коленичиха пред Лъвското сърце и се заклеха във вярност.
— Ще бъдете под надзор, докато не се докажете — изрече Лъвското сърце. — Всяка подозрителна дейност ще ми бъде докладвана незабавно. Сър Брандън е новият капитан на стражата, сър Рен. Склонен ли сте да служите под негова команда?
— Да. Кълна се да служа на вас и на съпругата ви така лоялно, както служих на предишния господар на Крагдън.
— Така да бъде — каза Лъвското сърце. — Сър Брандън! — Рицарят пристъпи напред. — Погрижете се за разквартируването на хората и им дайте задачи.
— Няма да съжалявате за това, милорд — закле се сър Рен.
Ванора обърна коня си към кулата.
— Чакай — заповяда Лъвското сърце.
Тя рязко дръпна юздите.
— Какво има пък сега? Уморена съм. Смъртта на Брета ме натъжи. Семейството й е съкрушено. Остави три малки деца и скърбящ съпруг.
Изражението на Лъвското сърце се смекчи.
— Ще видя какво мога да направя, за да облекча съдбата им.
— Вече предложих на Горди да вземе кон, за да доведе овдовялата си сестра да се грижи за останалите
