— Дафид каза, че няма да направи нищо на сър Джайлс и неговата дама, ако пратите лейди Ванора при него.
Изражението на Лъвското сърце стана мрачно.
— Какво друго?
— Имате една седмица, за да изпълните искането му. Ако вашата дама не отиде там в уреченото време, той — и момчето преглътна конвулсивно — ще убие сър Джайлс и невестата му.
— Ще отида при него — изрече твърдо Ванора.
— Не! — изрева Лъвското сърце. — Няма да отидеш!
— Трябва да отида, ако искаме да спасим сър Джайлс и невестата му. Дафид ще ме послуша. Може би ще мога да му втълпя малко здрав разум.
— Ще измисля нещо, което да не включва тебе — каза Лъвското сърце. — Защитена ли е кулата на Дафид?
— Няма да е трудно да се мине над стените, но се страхувам, че армията му ще надвие твоята, дори да влезеш в кулата. Освен това, Дафид ще убие сър Джайлс и Диърдри още преди да успееш да стигнеш до тях.
— Знам какво си мислиш, Ванора, и няма да го позволя. Стой при младия Питър, докато не дойде Меър.
Обръщайки се, Лъвското сърце се отдалечи, като даде знак на сър Брандън и сър Рен да го последват.
Меър пристигна след няколко минути със сандъчето, пълно с билки, мехлеми и превръзки. Зацъка с език, като видя раната на Питър, и го отведе в кухнята, за да потърси гореща вода. Ванора побърза към дневната, където можеше да мисли, без да бъде смущавана.
Знаеше, че каквото и да предприеме Лъвското сърце, за да спаси сър Джайлс и съпругата му, няма да успее. Дори да успееше да си пробие път през сили, които надвишаваха неговите два… не, три пъти, което не изглеждаше никак вероятно, нямаше да намери сър Джайлс и Диърдри живи. Дафид щеше да ги убие като възмездие.
Ванора отчаяно търсеше отговор. Знаеше, че не може да позволи на Дафид да убие двама невинни. А мисълта Лъвското сърце да умре беше прекалено болезнена. Не, от нея зависеше да намери начин да избави сър Джайлс и невестата му… и Лъвското сърце. Но да направи това означаваше да наруши думата си. Беше обещала на Лъвското сърце, че никога повече няма да надене броня, но отчаяните времена изискваха отчаяни мерки.
Лъвското сърце беше разсеян, когато двамата се оттеглиха в дневната по-късно същата вечер. Докато той се разхождаше из стаята, тя усещаше тревогата му, както би усещала своята. Не каза нищо, чакайки го да проговори, а погледът й бродеше по едрото му, силно тяло, по мускулестата бойна машина, която можеше да дава удоволствие, но и наказание.
Накрая той се спря пред нея, стиснал здраво юмруци, сребристите му очи блестяха решително.
— Познаваш Дафид по-добре от мене. Мислиш ли, че ще ги убие?
— Искаше ми се да можех да ти дам гаранции, но не мога. Това, което знам за Дафид, не ми харесва.
— Бил ти е годеник — нападна я Лъвското сърце.
— Беше изборът на баща ми. Аз нямах нищо против устната договорка за годеж, защото мислех, че от него ще излезе добър съпруг.
Той я изгледа остро.
— Още ли мислиш така?
— Не. Дафид не е мъжът, за когото го мислех. Има нещо грозно у него, което ме отвращава.
— Точно от това се страхувах. Мъж като него няма да се поколебае да убие, ако му се попречи по някакъв начин. Той е обезумял от ревност. Аз имам онова, което той иска.
— Иска Крагдън.
— Той иска
— Дафид ще убива, ако бъде принуден — каза тихо Ванора. — Нека да отида при него, Лъвско сърце. Склонна съм да се сменя със сър Джайлс и съпругата му. Умът ми сече. Щом бъдат свободни, знам, че ще изнамеря начин да се върна в Крагдън.
— Да не си полудяла? Ти си жена. Аз съм напълно способен да спася васалите си. Ако няма друг начин, ще щурмувам замъка.
— Точно това иска Дафид, Лъвско сърце. Не можеш да спечелиш. Силите му превъзхождат числено твоите. Неговите хора са лошо подготвени, но превъзходството в броя е в тяхна полза. Щом Дафид те подмами в Драймиър, малката ти армия ще бъде разбита и той ще може да предяви претенциите си към Крагдън.
— И към тебе — добави Лъвското сърце.
Игнорирайки последната му забележка, Ванора се опита за последен път да убеди Лъвското сърце в логичността на своя план.
— Това е самоубийство, Лъвско сърце, и няма да спаси сър Джайлс и Диърдри.
— Поне ще умрем с чест, Ванора. — Той протегна ръка. — Ела в леглото.
Осъзнавайки, че няма нищо, което да може да убеди Лъвското сърце да промени намеренията си, Ванора положи ръка в неговата и му позволи да я съблече. Той се люби с нея грубо, трескаво, съвкуплението им я изведе извън нея, отнесе я отвъд обикновената наслада. Тя знаеше, че неговият плам се дължи отчасти на бойното настроение, но нейният беше подклаждан от любовта, която тя му отдаваше.
Когато всичко свърши, те се отпуснаха да си починат, а после той отново я люби, този път със сладка отпуснатост и нежност. По-късно, след като Лъвското сърце заспа, Ванора проля сълзи на разкаяние заради онова, което трябваше да направи, за да спаси живота на онези, които й бяха скъпи.
Леко докосна корема си, където имаше основание да вярва, че расте детето на Лъвското сърце. Беше радостна, че още не му го беше казала.
Тръпка на страх за този крехък живот вътре в нея се плъзна по гръбнака й, но тя бързо я прогони. Дълбоко в себе си знаеше, че тя и детето й ще се върнат живи и здрави при Лъвското сърце.
На следващата сутрин Лъвското сърце се срещна с началниците на своите рицари, за да формулира план за действие. Не можеше и дума да става да търсят помощ от съседните земевладелци. Англичаните бяха натрапници в Уелс и нямаше да получат никаква помощ. Даваха се всякакви предложения, но Лъвското сърце знаеше, че нищо не може да промени факта, че липсата на хора вероятно ще е съдбоносна за начинанието им. Всички обаче бяха съгласни, че трябва да се направи опит да бъдат спасени сър Джайлс и съпругата му.
— Сър Рен, вие познавате Драймиър най-добре. Има ли начин да се влезе в замъка, без да се щурмува подвижната решетка или да се катерим през стените?
Присвил устни в размисъл, сър Рен поклати отрицателно глава.
— Не, милорд. Драймиър е стара крепост и е в лошо състояние. Не знам за никакви тайни входове или задни врати. Добре известен факт е, че всички замъци имат тайни тунели и изходи. Само така би могло да се внасят продукти по време на обсада и куриери да излизат, без да бъдат видени, но аз не съм посветен в тайните на Драймиър.
— Можете ли да ми дадете приблизителна оценка на броя хора, които има Дафид под своя команда?
— Над сто, лорд Лъвско сърце. Не всеки може да има лък или меч, но тоягите и бухалките могат да бъдат смъртоносно оръжие, размахвани от мъже, които ненавиждат англичаните.
— Защо да не опитаме нощно нападение? — предложи сър Брандън. — Можем да се изкатерим по стените, да обезвредим стражите и да си пробием път към кулата.
— И аз смятах същото — изрече замислено Лъвското сърце. — Имаме по-малко от седмица, за да планираме обсадата. Една облачна, безлунна нощ би била най-добра. Сър Брандън, подгответе хората. Искам да бъдат готови да тръгнат веднага. Помолете се за поне една облачна нощ през седмицата, която Дафид ни е отпуснал.
