Беше му дала още една причина да не й вярва.
Глава 18
— Къде е тя!
Ревът на Лъвското сърце се удари о гредите на тавана и се разнесе из цялата зала. Когато се беше събудил сутринта, не беше намерил Ванора. Отначало не беше помислил нищо, но докато денят отминаваше, без да я види, разбра със сигурност какво е направила.
Надявайки се да греши, изпрати един от хората си в селото и накара да претърсят кулата и пристройките. Гневът му нарасна, когато разбра, че има само едно възможно обяснение. Ванора нарочно не му се беше подчинила и беше отишла при Дафид. Чувстваше го в костите си, усещаше го с всеки дъх, който си поемаше. Проклета да е навеки!
— Кой беше на страна снощи?
— Аз, лорд Лъвско сърце — изрече сър Елдин, излизайки напред.
— Съпругата ми излезе ли от залата, докато беше на стража?
— Да, милорд. Каза, че не можела да заспи, и отивала в параклиса да се помоли. Не видях причина да я спирам.
Погледът на Лъвското сърце потърси и намери отец Кадък.
— Какво знаете за това, отче?
— Нищо, милорд. Ванора не ми се доверява.
— Тайната врата зад олтара…
— …е запечатана, милорд, точно както заповядахте.
— Къде е Меър?
— Тук съм, милорд — каза тя, пристъпвайки към него с наведена глава и превити рамене.
— Господарката ти довери ли ти се? Знаеш ли къде е отишла?
Явно разстроена, Меър избърса една сълза и поклати отрицателно глава.
Лъвското сърце я освободи с поглед и жената се дръпна с разтреперани рамене.
— Кой беше на стража при портата снощи?
— Аз, милорд — обади се сър Осгуд. Лъвското сърце го прониза с поглед и запита:
— Вдигна ли подвижната решетка за моята съпруга снощи?
— Не, лорд Лъвско сърце. Вдигнах я само веднъж през пялата нощ, и то за сър Морс.
Сър Морс си проби път през тълпата.
— Не! Не съм излизал от кулата снощи.
Гняв разтърси Лъвското сърце. Разбира се, сър Морс не беше излизал от кулата. Неговата съпруга беше излязла, преструвайки се, че е сър Морс.
— Искам да говоря насаме с отец Кадък — каза Лъвското сърце. — Останалите сте свободни. Въоръжете се и бъдете готови да излезете след един час.
Той изчака, докато залата се опразни, преди да се обърне към свещеника.
— Къде държи Ванора бронята си?
— В малко преддверие в задната част на параклиса. Мислите ли, че е излязла преоблечена като сър Морс?
— Точно това предполагам — изръмжа Лъвското сърце. — Елате, ще отидем в параклиса заедно и ще видим каква глупост е свършила съпругата ми.
В сандъка в преддверието нямаше нищо друго освен няколко прашни раса. Прекалено разгневен, за да говори, Лъвското сърце затръшна похлупака и изхвърча от параклиса. Ванора беше отишла при Дафид. Какво, за бога, очаква да постигне? Безразсъдната й постъпка само беше дала на Дафид още един заложник. Лъвското сърце нямаше друг изход, освен да нападне крепостта и да се моли заложниците да останат живи.
Поглеждайки към слънцето, той осъзна, че няма нито минута за губене. Ако хората му трябваше да нападнат през нощта, налагаше се да тръгнат незабавно. Ах, тази глупава Ванора. Жертвата й заради него не беше направила нищо друго, освен да застраши живота й.
Лъвското сърце крачеше през вътрешния двор, когато предупредителен вик откъм крепостните стени го накара да спре на място.
— Двама конници приближават! — викна стражът.
Лъвското сърце се качи по външната стълба до парапета и засенчвайки очи, срещу ослепителната светлина на слънцето, потърси ездачите. Приближаваха бавно, с наведени глави.
— Единият конник е жена — викна някой.
— Вдигнете решетката! — заповяда Лъвското сърце.
Изтичвайки надолу по стълбата, той се спусна във вътрешния двор точно когато конниците влязоха.
Позна сър Джайлс, но не и дамата с него.
Лъвското сърце хвана юздите на Диърдри и я свали от седлото. Ако не беше подкрепата му, краката й щяха да се огънат под нея.
Джайлс слезе и я вдигна на ръце.
— Съпругата ми е изтощена — каза той. — Преживя голямо изпитание.
— Заведи я в стаята си — нареди Лъвското сърце. Имаше много неща, които искаше да научи от Джайлс, но здравето на съпругата му беше по-важно. — Ще пратя Меър да се погрижи за нея и ще те чакам в дневната.
— Да, Лъвско сърце. Няма да се бавя.
Лъвското сърце изпрати да повикат Меър и я прати в стаята на Джайлс. После се качи в дневната и се заразхожда неспокойно. Облекчението му беше осезаемо, когато Джайлс влезе след малко.
— Как е съпругата ти?
— Меър й даде нещо за успокоение на нервите и я сложи да си легне. Диърдри има крехко телосложение и се страхувах, че няма да стигне жива до Крагдън.
— Разкажи ми какво стана.
— Питър сигурно ти е казал повечето. Бяхме нападнати по пътя и отведени в Драймиър. Пуснаха го, за да ти донесе съобщението на Дафид.
Въпросът, парещ устните на Лъвското сърце, избликна изведнъж:
— Къде е Ванора? При Дафид ли е?
Изражението на Джайлс стана предпазливо.
— Да. Ти ли я прати?
— Не, не съм я пращал. Излязла е тихомълком от леглото ни снощи и е напуснала Крагдън, облечена като рицар. Сър Осгуд вдигнал подвижната решетка, но не го обвинявам, защото тя го е заблудила.
Джайлс се поколеба за момент, после изрече:
— Носеше плетена ризница и бяла надризница, поръбена със златно.
— Да. Знаех, че моята съпруга е Белият рицар, от известно време насам. Когато я разобличих, тя обеща, че никога повече няма да облича броня и да язди като рицар. Въобразила си е, че може да спаси вас двамата с Диърдри без моя помощ.
— Тя каза… — Думите на Джайлс секнаха и погледът му се отдели от лицето на Лъвското сърце.
— Какво има, Джайлс? Да не би Дафид да е наранил съпругата ми? Тя каза ли ти да ми донесеш някакво съобщение?
— Трябва да ти предам едно съобщение, но се колебая. Не искам да бъда носител на лоши вести.
— Не щади чувствата ми, Джайлс. Искам да знам истината.
Джайлс изгледа съжалително Лъвското сърце.
— Говорих с Ванора, преди да напусна Драймиър.
Раменете на Лъвското сърце се стегнаха.
— Продължавай.
— Каза да ти кажа, че няма нужда да я спасяваш, защото сърцето й принадлежи на Дафид.
Един нерв затрепка на челюстта на Лъвското сърце.
— Това ли е всичко?
