Лъвското сърце

— Така мисля… освен…

— Какво?

— Каза, че била принудена да се омъжи за тебе, и искала да остане при Дафид.

Това беше лъжа. Трябваше да е лъжа. Но дълбоко в сърцето си той знаеше, че Ванора не може да го обича. Никой никога не го беше обичал, нито майка му, нито баща му, нито Ванора. Глупаво беше повярвал на лъжите й.

— Остави ме. Погрижи се за съпругата си и си почини. Ще се запозная утре с Диърдри, когато се възстанови от тежкото си изпитание.

— Моля се дано не възнамеряваш да нападнеш Драймиър — каза Джайлс. — Точно това иска Дафид, нали знаеш. Събрал е малка армия сред стените на Драймиър. Ще разбият безмилостно твоите воини.

— Още не съм решил какво да правя.

— Тогава ще те оставя, защото виждам, че искаш да бъдеш сам.

Джайлс се сбогува и тръгна към вратата, колебаейки се; сложи ръка на резето и се обърна.

— Лъвско сърце, за Ванора…

Лъвското сърце поклати глава.

— Не, Джайлс, не искам да говорим за съпругата ми.

— Разбирам — каза Джайлс.

След като Джайлс излезе, Лъвското сърце се отпусна на една скамейка и зарови глава в дланите си. Какво направи, Ванора? Беше сметнал, че е отишла при Дафид, за да преговаря за освобождаването на Джайлс и Диърдри. Но след като изслуша Джайлс, разбра колко е грешал, болката от предателството го накара да осъзнае колко е бил глупав да вярва, че Ванора се интересува от него. Слава богу, че не беше признал нарастващото си емоционално привързване към нея. Щеше да се чувства два пъти глупак, ако признаеше чувствата си на една жена, която не се интересуваше от него.

Стана, пресече стаята и се приближи към леглото. Топлият, женствен аромат на кожата и косата й още витаеше сред завивките. Представи си я легнала там, изтегната в чувствено отдаване, докато той се наслаждаваше на сметановите извивки на тялото й. Тя беше жена, която можеше да докара всеки мъж до безумие, и той си беше позволил да бъде заслепен от женските й хитрости. Призна вътре в себе си неспособността си да устои на силата, с която тя го владееше, но вече не, закле се той безмълвно.

Да желае жена, която не го иска, беше загуба на време и енергия. Съпруга или не, измиваше си ръцете от нея.

Ами ако грешиш, запита един вътрешен глас. Ами ако тя нарочно е излъгала за чувствата си, за да спаси сър Джайлс и Диърдри? Ами ако Дафид я е принудил да изрече тези ужасни думи?

Едва ли, отвръщаше вътрешният му демон.

И какво, по дяволите, трябваше да направи? Да поведе хората си в бой, който нямаше как да спечелят, заради една жена, която по собствените й думи нито се нуждаеше, нито желаеше да бъде спасявана?

Лъвското сърце още не беше взел решение, когато потърси сър Брандън след малко и му каза, че макар хората му да трябва да останат в готовност, тази нощ няма да излизат от кулата. Имаше нужда от време, за да размисли над думите на Ванора.

Ванора спа зле тази нощ в оскъдно мебелираната стая, която гледаше към двора. Беше се събудила рано и тъкмо беше навлякла панталоните си, когато на вратата се почука. Тя се отвори след броени секунди, пропускайки вътре един наперен Дафид, носещ в ръце някаква проста дреха.

— Дафид, не съм облечена! — каза Ванора, дръпвайки завивката, за да прикрие голото си тяло.

— Аз съм твой годеник. Няма защо да се срамуваме един пред друг.

— Имам си съпруг — напомни му Ванора.

Дафид й се усмихна самонадеяно.

— Няма да е задълго. Готвим се за очакваното нападение на Лъвското сърце.

Брадичката на Ванора се вирна упорито.

— Няма да дойде.

— Аз казвам, че ще дойде.

Приближи се към нея като дебнещ звяр с похотлив блясък в очите.

— Междувременно, няма причина да не удовлетворим взаимното си желание.

Ванора се дръпна.

— Има много причини. Първо, аз не те желая, и второ, още съм омъжена. Не можеш да ме докоснеш, ако не искаш да гориш в ада, след като умреш.

Той се изсмя.

— Не ме е страх от ада, а и ти не си толкова силна, че да ми попречиш да взема това, което искам.

И той я притисна към леглото със силата на едрото си тяло.

Ванора оголи зъби.

— Само да си ме докоснал, преди да съм те пожелала, и кълна се, ще съжаляваш до края на живота си. Знаеш, че не съм някоя слабосилна девица и съм напълно способна да се защитя. Познаваш силата ми, Дафид. Знаеш, че имам здрави ръце. Само да ме вземеш против волята ми, кълна се, че ще те лиша от мъжествеността ти.

Свирепостта на думите й и решителността в тях накараха Дафид да замре на място.

— Не ме е страх от тебе, Ванора.

Тя сподави една усмивка. Нерешителността в гласа му опровергаваше думите му.

— Страхуваш се от мене. Уважавай положението ми на омъжена жена и ще се разбираме, докато реша да остана в Драймиър.

— Не си в положение да вземаш решения — отвърна Дафид. — Ще останеш тук, докато не убия Лъвското сърце. Щом той умре, ще се оженим и ще живеем до края на дните си в Крагдън. Мога да чакам. Възнаграждението ще бъде още по-сладко, когато дойдеш доброволно при мене.

— Лъвското сърце няма да дойде, а Крагдън е непревземаем.

— Има таен вход.

— Вече е трайно запечатан.

Дафид вдигна рамене.

— Няма значение. Ако Лъвското сърце се направи на страхливец и не дойде, ще обкръжим кулата и ще чакаме, докато гладът го изкара навън. Щом излезе оттам, е мъртъв.

Ванора му обърна гръб, не можейки да отрече думите му. Броят на хората на Дафид със сигурност беше много по-голям; ако Лъвското сърце излезеше от Крагдън и се опиташе да нападне Драймиър, щеше да бъде победен.

— Вземи — каза Дафид, подхвърляйки й дрехата, която беше донесъл. — Облечи се. Бронята ти ме оскърбява. Няма да позволя да я носиш в Драймиър.

Ванора обърна глава и се вгледа в грубата дреха.

— Предпочитам бронята си.

— Слугинската дреха беше всичко, което успях да намеря. Ще трябва да се задоволиш с нея, докато получиш достъп до дрехите си. Няма да чакаш много, Ванора, заклевам се. Слез в залата, когато се облечеш, и ще закусим заедно.

— Ще чуя първо литургията.

— Няма свещеник в Драймиър, откакто баща ми почина преди много години. Имението ми е бедно в сравнение с размера и богатството на твоите земи. Няма село, само няколко крепостни, които живеят в кулата. Най-близкият свещеник е отец Кадък, а той е в Крагдън, на половин ден път.

— Въпреки това, ще отида в параклиса да се помоля, преди да закуся — настоя Ванора.

Дафид се намръщи.

— Много добре, но не се бави прекалено много.

Ванора намери параклиса в окаяно състояние, както всичко в Драймиър. Дафид беше небрежен земевладелец. Тя си спомни как беше идвала тук с баща си, когато беше дете, и как си играеше в добре поддържаната градина зад кулата, докато баща й и Дафид разговаряха. Дафид рядко си идваше у дома, защото тогава беше даден за възпитание у друго благородническо семейство. Но след като баща му почина,