Меър пребледня.
— Тя не ми се доверява, но имам основание да вярвам, че е така. Не е имала женския си период от деня, откогато се омъжи. Това е една от причините толкова да се безпокоя за нея.
Устните на Лъвското сърце се изпънаха в права линия. Ако Меър подозираше, че Ванора носи неговото дете, в такъв случай това трябва да е вярно. Без да подбира думите си, той разказа на старата бавачка всичко, което отец Кадък му беше казал.
Вестта, че Дафид възнамерява да убие Ванора, ако Лъвското сърце не напусне Крагдън, накара Меър да се олюлее и да се отпусне на близката скамейка.
— Кажете ми, че не е вярно — замоли се тя. — Не мога да повярвам, че Дафид е способен на това. Бащата на Ванора никога нямаше да уреди този брак, ако познаваше жестоката природа на Дафид.
— Мислиш ли, че той блъфира? — запита Лъвското с глас, изпълнен със страх.
— Алчността и гневът заради обратите на съдбата могат да обърнат хората против бога — намеси се отец Кадък. — Когато Дафид загуби правото си да претендира за Крагдън, изостави ценностите си и потъпка честта си. В сегашното си настроение според мене е способен… на всичко.
Меър избухна в сълзи.
— Агънцето ми е загубено — изхлипа тя.
— Трябва да помисля — каза Лъвското сърце. Извърна се рязко и се отдалечи.
Не можеше да мисли, какво остава пък да води разговор в това си състояние. Стисна здраво юмруци в гняв и отчаяние. Искаше да убива и би убил Дафид, ако беше наблизо. Имаше нужда да остане сам, затова се изкачи по витата стълба към парапета на крепостните стени и стигна до ръба.
Избягвайки контакта със стражите, той се загледа надолу към замръзналата почва, вятърът развяваше наметалото и косата му, но той не чувстваше нито пронизителния студ, нито снега, който хапеше лицето му. Ванора носеше неговото дете и двамата вероятно щяха да умрат, ако той не изоставеше Крагдън в ръцете на Дафид. Беше се заклел да защитава Крагдън и да го пази за Англия, а думата му беше неговата чест. Честта обаче беше нищо, ако означаваше, че трябва да пожертва съпругата си и нероденото си дете заради една купчина камъни.
Дафид наистина ли възнамеряваше да позволи той и Ванора да си тръгнат в мир, чудеше се Лъвското сърце. Не можеше да си представи такова нещо. Дафид искаше смъртта му. Но Лъвското сърце не се подчиняваше на чужда воля щеше да намери начин да се справи с Дафид. Собственият му живот нямаше никакво значение; Ванора и детето, което тя носеше, трябваше да живеят.
Със сигурност трябваше да напусне Крагдън, както беше поискал Дафид. Лъвското сърце слезе от крепостните стени в мрачно настроение. Неговите хора заслужаваха да знаят пред какво ще се изправят, когато излязат от Крагдън.
— Избрал си единствено възможното за тебе — каза сър Джайлс, след като изслуша обясненията на Лъвското сърце. — Ако не беше лейди Ванора, ние двамата с Диърдри още щяхме да бъдем заложници на Дафид. Докато сме живи, имаме шанс да осуетим плановете му.
— Съгласен съм — присъедини се и сър Брандън. — И последният твой войник по-скоро ще посрещне смъртта, но няма да те изостави, Лъвско сърце.
Лъвското сърце обърна отново погледа си към сър Джайлс.
— Не и ти, Джайлс. Двамата с Диърдри трябва да заминете веднага и да се върнете в Англия.
Сър Джайлс го изгледа изумено.
— Недей да искаш това от мене, Лъвско сърце.
— Заради Диърдри ще ме послушаш. Иди да кажеш на съпругата си.
— Това не ми харесва — каза сър Джайлс, преди да се отдалечи.
Лъвското сърце се обърна към сър Рен.
— Вие и вашите хора можете да останете в кулата, ако решите. Дафид ще ви пощади живота, защото сте негови сънародници.
Сър Рен изглеждаше обиден.
— Ние се заклехме във вярност на вас и лейди Ванора, милорд, и ще спазим клетвата си. Ако тръгнете срещу опасността, това ще сторим и ние.
Тази лоялност смая Лъвското сърце. Той очакваше подобно нещо от англичани, но уелсците имаха избор. Това, че оставаха верни на него, свидетелстваше колко много ценят Ванора.
— Така да бъде. Дафид иска да напуснем Крагдън, когато пристигне, иначе ще убие Ванора. Трябва да излезем без броня и без оръжие. Но аз имам план, с който няма да останем беззащитни. Слушайте ме внимателно, докато обяснявам.
Ванора спа много малко, след като отец Кадък напусна Драймиър. Опита се да си представи реакцията на Лъвското сърце, когато научи, че тя носи неговото дете, но се отказа, след като си спомни какъв може да бъде гневът му. Замоли се дано яростта му да не му позволи да напусне Крагдън и да излезе на сигурна смърт, защото знаеше, че Дафид не възнамерява да го остави жив. А ако Лъвското сърце умреше, щеше да умре и тяхното дете. Дафид щеше да се погрижи за това.
След отпътуването на отец Кадък Дафид беше я заключил в стаята й. Тя стоя там, докато не я пусна точно преди заминаването им за Крагдън. Беше пожелала да облече бронята си, но Дафид беше забранил. Вместо това беше получила безцветно вълнено наметало, за да закрие грубата кафява туника, беше изведена на двора и качена на коня си.
Обкръжена от дрипавата армия на Дафид, Ванора нямаше друг избор, освен да се подчини, когато излязоха от Драймиър. Следяха я толкова отблизо, че не можеше да избяга, дори да беше поискала. Снегът беше отрупал наметалото й с бели прашинки, чувстваше стъпалата си като две парчета лед, но студът беше най-дребното от нейните притеснения. Отчаяно се молеше да стане чудо.
Въпреки горещите молитви Ванора знаеше, че Лъвското сърце ще направи точно това, което беше заповядал Дафид… и щеше да изгуби живота си. Тормозеше мозъка си, за да търси разрешение, да намери нещо, което да спаси Лъвското сърце и неговите хора, но не можа да измисли нищо. И отново се замоли да се случи чудо.
Тайнствена тишина виснеше над затрупаните от сняг стени на Крагдън, когато армията на Дафид наближи крепостта. Нищо не помръдваше, само леденият вятър вдигаше снежни вихрушки от земята и ги събираше в бели облаци. Ванора едва различаваше очертанията на кулите, докато се взираше във въртящите се снежни стълбове.
Дафид даде знак да спрат точно извън обсега на стрелците, разположени по крепостните стени. Ванора знаеше, че той не поема рискове, но предпазливостта му излезе необоснована. С нарастващ ужас тя видя Лъвското сърце да извежда малката си дружина под вдигнатата подвижна решетка. Не носеха нито броня, нито оръжие.
— Не! — извика тя, подкарвайки коня си през войниците на Дафид.
Щеше да стигне до Лъвското сърце, но Дафид изтръгна юздите от ръцете й, когато тя мина покрай него, и я спря.
Ако Лъвското сърце беше чул предупредителния й вик, не го послуша, повеждайки безстрашно хората си към очакващата го армия на Дафид. Обхваната от ужас, Ванора се разтрепери. Мъжът, когото обичаше, щеше да умре, а тя не можеше да направи нищо.
— Остави го, Дафид — замоли се Ванора. — Крагдън е твой. Това е достатъчно.
— Лъвското сърце не може да остане жив, ако трябва ние с тебе да се оженим — възрази Дафид. — Ако го пощадя, и двамата знаем, че ще се върне с армия.
— Мислиш ли, че Едуард няма да си отмъсти, щом научи за смъртта му?
— Това може да не стане много скоро. В Англия сега има гражданска война. Едуард не може да се върне в Уелс.
Вниманието на Ванора се насочи отново към Лъвското сърце. Неговите хора се подреждаха ветрилообразно зад него в широка дъга. Лъвското сърце спря на няколко конски дължини от Дафид, но достатъчно близо, за да бъде чут.
Погледна за миг към Ванора, после обърна очи към Дафид.
— Крагдън е твой, Дафид. Пусни Ванора.
