— Ванора, не го оставяй да ме убие! — замоли се Дафид.
Тя се вгледа безстрастно в бившия си годеник.
— Ти имаше намерение да ме убиеш, Дафид. Не заслужаваш никаква милост.
— Не. Аз излъгах — заоправдава се Дафид.
— Щеше да убиеш детето ми — нападна го Лъвското сърце.
Ванора се разкъсваше. Ненавиждаше Дафид заради това, което беше възнамерявам да стори с Лъвското сърце и нероденото й дете, но дали искаше смъртта му? Беше толкова погълната от развиващата се драма на живот и смърт, че не осъзна настъпилата около тях дълбока тишина. Мечовете не звънтяха, атмосферата вече не беше напрегната, гласовете на мъжете бяха стихнали.
Тогава тя чу глухия звук на подкови, кънтящи по затрупаната със сняг земя, и погледна покрай Лъвското сърце, за да види откъде идва. Конници, може би две отделения, навели глави срещу поривите на вятъра, яздеха през бойното поле, приближавайки се към тях.
— Едуард! — извика Ванора, разпознавайки знамето, развявано от вятъра.
— Като че ли пристигам точно навреме — каза Едуард, когато стигна до тях. — Англия е в мир с Уелс, но тук, изглежда, се води война.
Погледна Дафид, който лежеше неподвижен под меча на Лъвското сърце, после обърна поглед към Лъвското сърце, вдигнал една вежда.
Лъвското сърце тъкмо беше започнал обяснението си, когато сър Джайлс спря коня си до него. Той зяпна.
— Джайлс! Мислех, че си на път към Англия.
— Бях, но срещнах лорд Едуард и ескорта му. Обясних му какво се е случило и той предложи двамата с Диърдри да се върнем в Крагдън заедно с него. Това не е всичко, Едуард доведе…
— Това Дафид Девърел ли е? — запита един мъж, който излезе иззад сър Джайлс.
Изненадата на Лъвското сърце беше огромна, когато разпозна Луелин, и му трябваше известно време, за да си възвърне дар слово.
— Той е — отвърна Лъвското сърце. — Сънародникът ти заплашваше да убие съпругата ми. Ще прекъсна мизерния му живот заради това престъпление.
— Не му позволявай да ме убие, Луелин — замоли се Дафид. — Само исках това, което трябваше да бъде мое. Лъвското сърце ми взе годеницата и ме остави без нищо. Крагдън трябваше да бъде мой.
— Какво ще кажеш, Луелин? Трябва ли Лъвското сърце да убие твоя сънародник? — запита Едуард.
Луелин се замисли.
— Годежът ми усмири войнствения ми дух. Виждам, че имате основателна причина, лорд Лъвско сърце, но ви моля да пощадите Дафид. Тъй като съм на път за дома си, за да се приготвя за сватбата си, ще го взема със себе си. Заклевам се, че повече няма да ви безпокои, защото ще го оженя за овдовялата си сестра.
— Не! — възпротиви се Дафид. — Няма да се оженя за Карън. Тя е десет години по-стара от мене.
Луелин вдигна рамене.
— Ако предпочиташ да умреш, сигурен съм, че Лъвското сърце ще изпълни желанието ти.
— И двете възможности не ми харесват — изсъска Дафид. Усмивката на Лъвското сърце като че ли промени намеренията му, защото той побърза да добави: — Много добре, ще се оженя за сестра ти, но въпреки това протестирам.
Лъвското сърце обаче не искаше да остави Дафид да си иде.
— Той не заслужава да живее.
Едуард се намеси:
— Нека Луелин да се разпореди със своя васал така, както намери за добре.
Със забележителна въздържаност Лъвското сърце дръпна меча си от гърлото на Дафид.
Дафид го изгледа буреносно, стана и взе меча си.
— Чуйте ме добре — извика Луелин към остатъците от армията на Дафид. — Върнете си при съпругите и децата си. Нямам спор с Англия в този момент. — Погледът му се върна към Дафид. — Забрави за Крагдън, Дафид. Той принадлежи на Лъвското сърце поради брака му с Ванора. Аз няма да оспорвам правата му над нейните земи.
— Мъдро от твоя страна — изрече сухо Едуард. — Бих те поканил да прекараш нощта в Крагдън, но той принадлежи на Лъвското сърце и на него се пада да отправи поканата.
Когато Лъвското сърце не каза нито дума, Луелин погледна към небето.
— Снегът като че ли спира; моята дружина ще продължи към Драймиър. Благодаря за ескорта, лорд Едуард.
— Трябваше да го убия — измърмори Лъвското сърце, след като Дафид и Луелин се отдалечиха.
— Знам, че имаш сериозно основание — каза Едуард, — но Англия не е готова да започне война с Уелс. Бъди уверен обаче, че когато стана крал, Уелс ще бъде под контрол.
— Какво става в Англия? Свърши ли гражданската война? Ами Симон дьо Монфор?
— Съпругът на леля ми си е у дома и си ближе раните — каза Едуард. — Сигурен съм обаче, че пак ще чуем за него. Баща ми е прекалено слаб, за да го държи в подчинение още дълго време.
Лъвското сърце погледна покрай Едуард, присвитите му очи проследиха отдалечаването на бързо разпръсващата се армия на Дафид.
— Какво те води в Крагдън?
— Баща ми ме помоли да съпроводя Луелин. И — добави той — да доведа един човек, който много иска да се запознае с тебе.
Лъвското сърце изпъшка.
— Само не и още една изненада. Едва се отървах от предишната.
— Това е…
— Не! Може да почака. Най-напред ще се погрижа за съпругата си. Кулата ми е отворена за тебе и хората ти. Възползвайте се от гостоприемството ми и се настанете удобно.
Ванора изпищя, когато Лъвското сърце се протегна, хвана я през кръста и я настани на коня пред себе си.
— Глупаче такова — избухна той. — Не ти ли казах да се върнеш в кулата?
— Едно „благодаря, че ми спаси живота“ щеше да е достатъчно — отвърна тя сухо.
— Можеше да те ранят… или нещо още по-лошо. Не използваш разума, който ти е дал господ.
Челюстта му беше така силно стисната, че тя се уплаши да не си счупи зъбите.
— Защо се сърдиш? Щяха да те намушкат в гръб. Не мислех, просто реагирах.
Лъвското сърце не каза нищо, когато влязоха пред подвижната решетка. Не спря, докато не стигнаха в двора. Слезе от коня, подаде юздите на едно момче и смъкна Ванора от седлото. Остана зловещо смълчан, докато я внасяше в кулата. Меър и отец Кадък се втурнаха да ги посрещнат, но строгото му изражение ги накара да преглътнат думите си. Той мина бързо покрай тях и се отправи към дневната.
Когато влезе в стаята, я пусна да стъпи на пода и затръшна вратата. Изражението му беше толкова свирепо, че тя отстъпи назад, боейки се, че гневът му е насочен към нея. Беше направила толкова много неща, с които да го отблъсне, че беше очаквала, че ще я изостави в ръцете на Дафид. От друга страна, той не й беше направил нищо, когато беше разбрал, че тя е Белият рицар, и беше склонен да се откаже от Крагдън в замяна на живота й, дори ако това означаваше да загуби собствения си живот.
Никой мъж не би рискувал толкова за една жена, освен ако…
Освен ако не я обичаше.
— Глупаче такова — повтори той.
После я привлече в прегръдките си и я целуна.
— Проклета да си — изръмжа Лъвското сърце срещу устните й. — Мислех, че съм те загубил. Исках да убия Дафид, когато Джайлс ми каза, че предпочиташ това копеле пред мене.
Ванора го погледна през булото на сълзите.
— Казах го, за да ти запазя живота. Аз… признавам, че сгреших, като мислех, че ще мога да повлияя на Дафид. Мислех, че ще мога да го уговоря да пусне сър Джайлс и съпругата му, че ще ми позволи да си тръгна, след като бях постигнала това, което исках да направя. Ако бях оставила на тебе, страхувах се, че
