Ударът на Дафид простря Ванора на земята. Отец Кадък понечи да слезе, за да и помогне, но Дафид тупна мулето му с плоското на меча си и то потегли.
— Отче — извика Дафид след него, — кажете на Лъвското сърце да направи каквото му казвам, ако иска детето, което Ванора носи, да види бял свят.
Глава 19
Застанал здраво сред навявания от вихъра сняг, Лъвското сърце се уви по-плътно в наметалото си и се загледа над крепостните стени с все по-нарастваща загриженост. Беше застанал на парапета рано тази сутрин, чакайки свещеника, и въображението му се развихряше. Напрежението от това, че не знаеше какво става в Драймиър, го изнервяше. Щеше ли отец Кадък да стане поредният заложник? Ванора щеше ли да се съгласи да се върне в Крагдън със свещеника? Дафид щеше ли да я пусне?
Лъвското сърце премига веднъж, после още веднъж, когато една дребна фигурка изникна от снежната вихрушка. Беше чул предупредителния вик на часовия и сърцето му падна в петите, когато видя, че отец Кадък се връщаше сам.
Слезе по външната стълба и стигна в двора точно когато свещеникът и мулето минаха през портата. Отец Кадък слезе с мъка от седлото, с изтощено лице и рамене, превити от тежестта на годините. Вдигна глава и в очите му Лъвското сърце за миг зърна ада.
— Влезте в кулата да се стоплите и да се подкрепите — каза Лъвското сърце.
Макар да нямаше търпение да получи отговор на въпросите си, не можеше да настоява, докато свещеникът не си отпочинеше от пътя.
— Не, лорд Лъвско сърце, трябва да отида в параклиса и да се помоля. Мога да се нахраня и да си почина едва след като помоля господ за помощ в трудния за вас момент. Елате да се помолите с мене, синко.
Дъхът на Лъвското сърце спря. Нещо ужасно се беше случило в Драймиър. Параклисът беше леден като сърцето му и някакво дълбоко предчувствие се размърда у него. Треперейки, той коленичи до свещеника.
Дълбоката тишина беше тайнствена; меките, шумолящи звуци на молитвата на свещеника едва раздвижваха въздуха. Макар да не знаеше за какво се моли отец Кадък, Лъвското сърце прибави собствените си безмълвни молитви към тези на свещеника.
Точно когато му се стори, че ще полудее от чакане, отец Кадък въздъхна и се изправи, а коленете му изпукаха.
— Сега съм готов да се стопля на огъня и да утоля апетита си.
Лъвското сърце придружи свещеника до кулата и го настани пред огнището. Макар че масите тепърва се подреждаха за вечеря, той нареди веднага да бъде донесено греяно вино и храна. Отец Кадък отпи голяма глътка вино и изгледа Лъвското сърце с тъга, която накара сърцето му да падне в петите.
Разбра, без никой да му казва, че новините от Драймиър се възможно най-лошите. Коленете му внезапно омекнаха и той се отпусна на една скамейка.
— Говорете свободно, отче. Какво научихте в Драймиър? Ванора отказа ли да се върне у дома с вас?
— Тя нямаше избор. Дафид я държи против волята й.
— Не, отче, не сте разбрали правилно — възрази Лъвското сърце.
Знаеше, че Ванора е отишла доброволно в Драймиър; според Джайлс тя се е поставила под закрилата на Дафид.
— Нищо не разбирате — каза отец Кадък. — Макар че Ванора е отишла доброволно в Драймиър, не е имала намерение да остава там.
Лъвското сърце изсумтя подигравателно.
— Тя ли ви го каза?
— Не й беше позволено да говори с мене насаме, дори и да се изповяда.
— Тогава откъде ще знаете какво се върти в ума й?
— Аз съм я кръщавал. Наблюдавах я как расте и я ръководих през детските й години, за да стане тази жена, която е днес. Умът й е отворена книга за мене. Тя изразява с безмълвна комуникация онова, което не може да каже с думи. За съжаление, подценила е алчността на Дафид. Помислила е, че ще успее да убеди Дафид да пусне сър Джайлс и неговата дама, без да рискува собствената си свобода. Но е сгрешила.
— Последните й думи към сър Джайлс сочат друго. Да не очаквате да повярвам, че мотивът на Ванора да се предаде на Дафид е бил чисто самоотвержен? Прекалено много искате, отче.
— Ванора ви обича, Лъвско сърце. Вярвам и че вие също я обичате. Тя не е очаквала да се влюби в англичанин, нито пък е очаквала, че Дафид ще излезе от контрол.
Хладна тръпка на предчувствие се плъзна по гръбнака на Лъвското сърце.
— Какво не ми казвате, отче?
— Нося съобщение от Дафид. След два дни смята да доведе Ванора в Крагдън. Каза, че ще я убие пред очите ви, ако вие и вашите войници не излезете от Крагдън, когато той пристигне. Не трябва да носите нито оръжия, нито брони.
— Иска да напусна Крагдън?
— Да. След като вие и хората ви излезете през подвижната решетка, той ще пусне Ванора и ще ви остави да си тръгнете в мир.
— И вие му повярвахте?
Свещеникът вдигна рамене.
— Дафид се е отрекъл от бога. Не вярвам на нито една негова дума.
— И Ванора ли иска да напусна Крагдън?
— Не. Тя не беше доволна от исканията му. Последните й думи бяха предупреждение към вас. Каза, че не бива да излизате от Крагдън, че ако изпълните исканията на Дафид, ще бъдете убит заедно с хората си.
— Казала го е с риск за собствения си живот? — запита Лъвското сърце с глас, изпълнен с неверие.
— Да. Тя не се интересува от Дафид.
— Не мога да направя това, което иска тя, отче. Дафид може да я убие, ако не изпълня желанията му. Питам се — каза той замислено — дали той разбира, че нарушава мирния договор, който собственият му принц е постигнал. Може би блъфира.
Откровеният поглед на свещеника проникваше дълбоко в душата на Лъвското сърце.
— Има и още нещо.
— Говорете.
— Дафид знае, че Ванора носи вашето дете. Каза, че то никога няма да види светлината на деня, ако не се подчините на неговите желания.
Лъвското сърце скочи на крака.
— Какво! Не може да е вярно.
— Не е невъзможно, нали?
Лъвското сърце не можеше да го отрече. Двамата с Ванора бяха спали заедно достатъчно често, за да създадат дете. Страхът за Ванора и детето, което тя носеше, беше толкова голям, че той се разтрепери. Изруга. Щом тя се върнеше жива и здрава при него, щеше да я натупа здравата, задето е изложила на опасност два живота… или щеше безкрайно да се люби с нея.
— Да, отче, напълно възможно е. Къде е Меър? Може би Ванора й се е доверила.
— Тук съм, лорд Лъвско сърце — каза Меър, появявайки се иззад гърба му.
Лицето й беше бледо и измъчено, а от бързата й поява беше ясно, че се е въртяла наблизо.
— Къде е Ванора, милорд? Ще полудея от тревога за нея. Защо не се е върнала у дома с отец Кадък?
— Ще ти кажа всичко, което знам, но най-напред ще те питам нещо.
Меър го изгледа предпазливо.
— Какво искате да знаете?
— Ванора чака ли дете от мене? Говорила ли ти е за това?
