щеше да нападнеш Драймиър и да умреш. Дафид искаше най-вече смъртта ти.
Ръцете му я обвиха здраво.
— Мислиш ли, че не знам? Никога досега не съм бил толкова уплашен или толкова сърдит, когато научих какво си направила. Мислех, че не се интересуваш от мене. Бях зашеметен, а после вбесен, когато отец Кадък ми каза, че носиш дете от мене. Защо не ми каза?
— Щях, но обстоятелствата се намесиха. — Тя го изгледа натъжено. — Как можа да повярваш, че не се интересувам от тебе, когато ти казах, че те обичам.
— Не вярвах, че е възможно. Как можеш да ме обичаш? Никоя жена никога не ме е обичала. Не съм достоен за обич.
— Не, Лъвско сърце, ти си всичко, което една жена би могла да иска от един мъж. Ти си храбър, самоотвержен, силен, честен…
— Стига, жено! Престани да ме лъжеш.
Тя тупна с крак.
— Да не би да си мислиш, че ще лъжа за такова важно нещо като любовта? Не можеш ли да отвърнеш поне мъничко на любовта ми?
— Любовта не съществува. Любовта е…
— Да, Лъвско сърце, интересувам се да чуя твоето описание на любовта.
Изражението му се смекчи, когато мислите му се обърнаха навътре. Щом заговори, сякаш думите извираха от някакво място, отдавна заприщено дълбоко в него.
— Любовта е желание… да, ужасна жажда, която обърква вътрешностите ти и помътва ума. Любовта може да наранява, особено ако не получава отговор.
Запленена от думите му, Ванора каза:
— Продължавай.
— Любовта може да отнеме мъжеството на боеца и да го отслаби. Любовта може да накара мъжа да иска да закриля жена си. Тя може да изгони всички мисли от ума на мъжа и да остави само желанието да прегръща жена си и да й доставя удоволствие. Любовта може да заслепи мъжа и той да не вижда кое е важното в живота.
— Какво е то, Лъвско сърце? Кажи ми кое е по-важно от любовта?
Той я изгледа предпазливо.
— Всичко е по-важно от любовта. Страната, кралят, честта, дългът.
— Да, разбирам. Обичаш страната си, краля си, честта си и дълга си.
— Разбира се. Това е единствената любов, която съществува.
Ванора отказа да приеме мнението му.
— Кажи ми какво изпитваш към мене. Не щади чувствата ми, защото искам да знам истината.
Той се пресегна и погали бузата й; докосването му беше толкова нежно, че тя затвори очи, за да възпре сълзите.
— Сигурна ли си, че искаш да знаеш?
Тя преглътна мъчително.
— Да.
— Много добре. Искам да те закрилям — изрече той тържествено. — Не мога да те погледна, без да почувствам нуждата да те положа на леглото и да се заровя дълбоко в тебе. Възхищавам се на твоята смелост, сила, чест и лоялност. Красотата ти ме вдъхновява и въпреки острия ти език се наслаждавам на компанията ти.
Замлъкна замислено, преди да продължи:
— Животът ми щеше да бъде скучен без тебе. Бях невероятно нещастен, сметнах, че искаш Дафид. — Намръщи се, после засия. — Обичам да се любя с тебе.
Невероятна радост заля лицето й.
— Ти ме обичаш, Лъвско сърце. Как можеш да се съмняваш? Това, което току-що описа, е точно чувството ми към тебе. Това е любов, Лъвско сърце. Ти със сигурност не си недостоен за любов и аз бих извикала на дуел всяка жена, включително майка ти, която каже нещо друго.
Горещият му поглед се плъзна по нея с изгаряща интензивност.
— Искам да се любя с тебе, свирепо мое момиче. Ръцете ми копнеят да те прегърнат; искам да видя насладата ти, когато се заровя в тебе и те доведа до кулминация. Много време живях без тебе.
— Да, любов моя. Ако не можеш да кажеш думите, покажи ми.
Вдигайки я на ръце, той я отнесе на леглото. Когато започна да я съблича, се намръщи, като че ли внезапно осъзнавайки с какви груби дрехи е облечена.
— Какво е това? Защо си облечена като прислужничка?
— Дафид не ми позволи да си облека бронята. Това беше най-доброто, което намери за мене.
— Тази дреха ме оскърбява — каза той, бързо смъкна грубата туника и ризата, целувайки местата, където острата вълна беше разранила кожата й.
Обичаше тялото й, цялото в гладки извивки и нежна, женствена плът. Прокара пръсти през косата й. Обичаше косата й с тъмно-пясъчния й цвят, обичаше начина, по който копринените кичури се къдреха около пръстите му. Обичаше начина, по който тя му реагираше, начина, по който го гледаше, тъмнопурпурните й очи, пълни с нескривана страст. Нямаше нищо кокетно или плахо у нея, щом станеше дума за жаждата й за него.
Той обичаше нейната смелост, начина, по който му се възпротивяваше и отказваше да се подчини на волята му. Обичаше…
Ванора.
Палецът му мина по челюстта й и тя притисна буза към дланта му.
— За какво мислиш? — запита Ванора.
Той не отговори. Чувствата му бяха твърде неясни, за да ги разкрие. Вместо това вдигна лицето й към себе си, за да я целуне, и извънредно нежно долепи устни към нейните. Усети пулса й да бие под пръстите му, когато целувката стана по-дълбока. Собственото му сърцебиене се ускори. Ами ако я беше загубил?
Отчаяно искаше да се люби с нея, да й покаже колко много означава тя за него. Искаше тя да забрави всички неприятни неща, които беше изстрадала от ръцете на Дафид… и от неговите.
Целуна раменете й, сведе глава и пое една от заоблените й гърди в устата си. Връхчето се втвърди веднага, превърна се в малко камъче, сладко под върха на езика му. Близна го и почувства как през нея преминава лека тръпка. Пръстите й се придвижиха към туниката му, задърпаха я трескаво, за да го освободят от дрехите му.
Отделяйки се нерешително от сочното си пиршество, Лъвското сърце смъкна наметалото, туниката и ботушите си. После се върна в леглото, лицето му беше изопнато от едва сдържана жажда.
Започна да целува гърдите и корема й, слезе надолу, разтвори краката й и вкуси нежната кожа на вътрешната повърхност на бедрата й.
Ръката му докосна мекото гнездо от тъмноруси къдрици и я разтвори с пръсти. Тогава той я целуна там, езикът му раздели нежните й влажни гънки, галейки я, посвещавайки цялото си внимание на мъничката женствена пъпка, която като че ли набъбваше буквално под закачливите му ласки. Настанил устата си над топлия й влажен център, той я взе с език.
— Лъвско сърце!
Викът й го пришпори и той започна да я изтезава с изкусната си уста и език. Тялото й се разтрепери и се вцепени. Той усети напрежението, което се натрупваше в нея, и започна да се бори да овладее бушуващата си страст. Не спря. Не и докато тя не извика от наслада. Освобождението й беше бързо и разтърсващо, тя цялата трепереше.
Обгръщайки седалището й, той я притисна към жадната си уста, държейки я здраво, докато езикът му я похищаваше отново и отново. Тя стигна до кулминация още веднъж, треперейки и викайки името му.
Пулсът му се забърза. Напрежение се трупаше дълбоко в него, когато се надигна над нея, тялото му беше хлъзгаво и блестеше от пот. Погледът му задържа нейния, докато членът му полека навлизаше в нея, дълбоко и още по-дълбоко, а после излизаше и отново навлизаше, удължавайки взаимното им удоволствие.
Той пулсираше целият, всяка част от него, от корените на косата до върховете на пръстите. Топлината
