Тя се изчерви и отвърна поглед; намекът му я опари. Но можеше ли да му вярва?
— Наистина ли ще я отпратиш?
— Точно това казах, нали? Не искам нея.
Радост изпълни сърцето на Ванора. Тя искаше да го чуе да й казва, че има нужда от нея и че иска само нея. Преглъщайки гордостта си, запита:
— Възнамеряваш ли отново да делиш легло с мене?
— Мисля, че го изразих съвършено ясно. Да, искам те в леглото си. Ти си моя съпруга; твой дълг е да спиш с мене.
Едва ли беше искала да чуе точно това. Дългът нямаше нищо общо с отношенията, изпълнени с любов.
— Обичаш ли ме?
Последва продължително мълчание.
— Ако говориш за сантиментална любов, тя не съществува. Аз се наслаждавам на тялото ти. Възхищавам се на твоята интелигентност, на смелостта ти, на гордостта ти. Това, не е ли достатъчно, за да изградим живота си?
— Надявах се на повече. Когато казах, че те обичам, какво според тебе исках да кажа?
Още веднъж помежду им се възцари дълго мълчание. Накрая той изрече:
— Жените са сантиментални създания. Сигурно си искала да кажеш, че се наслаждаваш на тялото ми толкова, колкото и аз на твоето. Някъде във връзката си сме намерили обща почва и ти си го интерпретирала като любов.
— Кой е накарал сърцето ти да замръзне така? — запита тя. — Очевидно не си имал представа какво чувстват жените или как мислят. Не си ли обичал майка си? Любовта към майката е първото преживяване на нежност, което детето получава. Това е най-добрата и най-истинската любов, която човек може да познае.
Каменното му изражение и вцепенените рамене бяха първият признак, че е нагазила в опасни води.
— Не споменавай майка ми. Тя беше прогонена от паметта ми и не съществува.
Ванора го изгледа втренчено.
— Винаги е трудно да загубиш скъп човек. Аз загубих моята любима майка преди пет години и тя ми липсва всяка минута от всеки мой ден.
— Грешиш, ако мислиш, че майка ми ми липсва — каза Лъвското сърце с хладно презрение. — Доколкото знам, е жива, но не съм имал контакт с нея още откакто бях много млад, за да си спомням, че изобщо имам майка. Тя ме изостави.
— Не разбирам.
— И аз. Самото споменаване за нея ме оскърбява. Не желая да говоря за нея.
Стряскащото изявление на Лъвското сърце позволи на Ванора да прозре какви са отношенията му с жените. Не можеше да обича, защото никой не го беше учил как да обича. Беше барикадирал сърцето си и отказваше да пусне в него нежни чувства, защото майка му го беше разочаровала. Собствената му майка го беше напуснала. Тази жена нямаше ли чувства? Нищо чудно, че Лъвското сърце не вярваше в брака.
— Аз няма да те изоставя, както майка ти — каза тихо Ванора. — Макар че щеше да си идеш от мене и от брака ни, ако Едуард не ти беше заповядал да останеш в Крагдън, аз щях да спазя обетите. Защо те е изоставила майка ти?
Той вдигна рамене.
— Татко каза, че си е взела любовник и ме оставила, когато избягала. Може да ме е излъгал, но това вече няма значение. И той не беше кой знае какъв баща. Аз сам си пробих път в живота.
— Това е било живот без любов — прошепна Ванора.
— Не ми липсваха жени.
Тя премига.
— Някоя от тях обичала ли те е?
— Всички ме обичаха заради това, което можех да им дам.
— Жените не си приличат. Онези, които си познавал, са обичали с телата си, не със сърцата си.
— Така е по-просто. Няма място за разочарование, когато сърцето не е ангажирано.
— Аз те обичам със сърцето си, Лъвско сърце. Но дори ако не искаш любовта ми или не й отвръщаш, ще взема това, което предлагаш.
Той се намръщи.
— И какво е то, съпруго?
Тя отметна глава, накарвайки тъмните си къдрици да се завъртят около раменете й.
— Топло тяло. Много добър си в доставянето на удоволствие, съпруже. Макар че нямам с кого да те сравнявам, сигурна съм, че си най-добрият.
Думите на Ванора породиха у Лъвското сърце странно чувство ниско в корема. Наистина ли искаше да бъде запомнен като топло тяло и нищо друго? Наистина ли искаше Ванора да престане да го обича? Внезапно идеята да бъде обичан събуди любопитството му. Никога досега не се беше чувствал обичан.
Не, помисли той, разтърсвайки глава, за да я прочисти от глупавите мисли. Отказваше да падне в капана, който му беше приготвила Ванора. Ако свалеше гарда, ако си позволеше да я обича, тя неизбежно щеше да го разочарова, също като майка му. Вече беше доказала, че не заслужава доверие.
— Може би е най-добре да се наслаждаваме на това, което имаме заедно, и да забравим сантименталностите. На мене ми харесва физическата връзка, която съществува помежду ни.
Тя го изгледа раздразнено.
— Ами децата, Лъвското сърце? Ще ги обичаш ли, ако бог в своята милост ни даде потомство?
Изражението на Лъвското сърце стана замислено.
— На децата ми няма да им липсва бащина…
Изречението му секна изведнъж.
— Бащина любов? Това ли искаше да кажеш?
— За бога! Объркваш ме с твоите думи. Няма да изоставя децата си, както родителите ми ме изоставиха.
— Ще ги обичаш ли? — настоя Ванора.
Изражението му позволяваше да се проникне в объркания му ум, но отговорът му не я разочарова.
— Да, проклета да си, ще ги обичам!
Ванора му хвърли ослепителна усмивка.
—
Глава 17
Думите на Ванора оставиха Лъвското сърце безмълвен. Тя се надяваше на любовта му, след като той й беше казал, че не съществува за него. Тъй като тя сякаш очакваше отговор, той потърси нещо духовито.
— Ще те обичам, съпруго, с тялото си всеки път, когато пожелаеш, ден и нощ. Моето копие е винаги готово.
Ръцете му я обгърнаха и я привлякоха към него, твърдото доказателство за желанието му се опря в мекотата й. Толкова отдавна не се беше любил с нея, че тялото му пулсираше от жажда. Желаеше я отчаяно. Мъчително беше да я гледа отдалече. Мястото му беше в нейното легло, в прегръдките й, вътре в нея. Дълбоко в нея.
Целуна шията й. Желанието се сгъстяваше, докато тя се стапяше срещу него, притискайки тялото си о неговото. Галещите му ръце смъкнаха туниката й. Той плъзна материята надолу по раменете й и свали ризата й. Смъкна се надолу, за да целуне зърната й, ръцете му се плъзнаха по гърба й и обхванаха седалището й. Продължавайки да я притиска към себе си, той тръгна заедно с нея към леглото и я положи на кожите. Изгарящият му поглед не се отделяше от нея, докато ръцете му сваляха дрехите му.
