Лъвското сърце влезе в хола и седна до Ванора. Алън веднага наля бира в чашата му. Усещайки погледа на Лъвското сърце върху себе си, Ванора погледна към него, изчервявайки се, когато видя как очите му потъмняват от желание и че жаждата му за нея още бушува. Погледите им се срещнаха и останаха вплетени, поканата в очите му беше крещящо чувствена. Сърцето й се разтуптя, горещина плъпна във вените й. Никога не беше се чувствала така поглъщана от нечий поглед. Тогава Алтея влезе в залата и се настани до Лъвското сърце, прогонвайки напрежението между тях.
Храната беше донесена и разпределена на масата. Ванора се правеше, че яде от подноса, който споделяха с Лъвското сърце, но присъствието на Алтея убиваше апетита й. Да споделя храна и покрив с любовницата на съпруга си беше недопустимо. Тя беше съпруга на Лъвското сърце и не би трябвало да се състезава за неговото внимание.
— Кога ще пратиш Алтея в Англия? — избъбри тя. — Не й е мястото тук.
Алтея чу и изфуча сърдито.
— Не е твоя работа да решаваш, Ванора. Лорд Лъвско сърце ще реши, а той, както изглежда, не бърза да се раздели с мене.
— Най добре за всички е да си тръгнеш колкото може по-скоро — каза Лъвското сърце. — Ще се върнеш в селото си с добра зестра, за да имаш голям избор от съпрузи.
— Ще имам ли граф? — запита Алтея предизвикателно.
— Ти си знаеш. Сигурен съм, че ще избираш благоразумно, но не очаквай да получиш титла.
— Сър Джайлс ще се ожени за мене — каза тя, изпращайки триумфална усмивка към Ванора. — Той е влюбен в мене.
— Съжалявам го — измърмори Ванора под нос.
— Не мога да кажа на сър Джайлс за коя да се жени — отвърна Лъвското сърце.
— Ако се омъжа за сър Джайлс, мога да остана в Крагдън — предположи Алтея.
— Защо ще искаш да оставаш? Нали каза, че в Крагдън ти е скучно.
— Може би ще бъда щастлива с Джайлс.
— Няма да го допусна — каза Ванора.
— Ще поговоря с Джайлс — намеси се Лъвското сърце. — Не мога да му кажа „не“, ако иска да се ожени за Алтея.
Ванора го изгледа унищожително.
— Не мога да повярвам, че мислиш да оставиш Алтея в Крагдън. И двамата знаем какво е намислила. Защо да я натрапваш на горкия сър Джайлс? — Очите й се присвиха. — Освен ако, разбира се, не възнамеряваш да я пазиш за себе си, уж омъжена за твоя приятел.
Лъвското сърце въздъхна.
— Вадиш си прибързани заключения, жено. Не знам дали Джайлс ще иска да се жени за Алтея. Ще говоря с него веднага щом се върне от обиколката с патрула.
Ванора кипеше в безсилен гняв. Маневрите на Алтея щяха да бъдат само в нейна собствена полза. Ставайки рязко, тя се извини и излезе от залата. Алтея я последва скоро след това.
Лъвското сърце остана на мястото си, очаквайки Джайлс. Когато рицарят се появи, той му махна. Джайлс седна до него и си сипа храна.
Лъвското сърце отпиваше от бирата си, докато Джайлс се хранеше. Като че ли осъзнавайки замисленото настроение на приятеля си, рицарят остави ножа, с който режеше храната, и запита:
— За какво мислиш, Лъвско сърце? Мога винаги да кажа кога нещо те тревожи.
— Наистина си мисля за нещо, Джайлс, и то те засяга.
Джайлс отпи голяма глътка бира и остави чашата на масата.
— Цял съм слух.
— Алтея мисли, че си влюбен в нея.
Джайлс се засмя.
— Да, до известна степен е така. Искам да спя с нея. Имаш ли някакви възражения?
— Не, ни най-малко, но тя има предвид нещо по-трайно.
Джайлс се задави със сиренето, което дъвчеше.
— Брак ли? Познаваш ме добре, приятелю. Родителите ми ще се отрекат от мене, ако се оженя за жена като Алтея. Освен това — добави той плахо, — сгоден съм. Щях да ти искам позволение да се върна у дома, за да мога да се оженя и да спя с невестата си. Сега е на седемнадесет години, готова е да стане съпруга. Алтея е просто развлечение. Смятам да доведа Диърдри в Крагдън, след като се оженим.
— Бях забравил, че си сгоден. Щом се ожениш, съпругата ти е добре дошла в Крагдън — каза Лъвското сърце — и съм сигурен, че Ванора ще се съгласи. Колкото до Алтея, предлагам да внимаваш с нея. Тя си проси предложение за брак. Склонен съм да вярвам, че ще направи каквото и да било, за да остане в Крагдън.
— Прати я в Англия колкото може по-скоро — посъветва го Джайлс.
— Смятах да го направя, но исках да се убедя, че не храниш топли чувства към нея. Чувствам се до известна степен виновен заради небрежното си отношение към нея. Иска ми се Едуард да не я беше довеждал в Крагдън.
— Той не е имал представа, че си женен. — Джайлс направи пауза, усмивка се появи на устните му. — Подозирам, че Ванора няма търпение да се отърве от Алтея.
— Нямаш представа — отговори Лъвското сърце, вдигайки очи нагоре, и стана. — Ще намеря съпругата си, за да й кажа добрата новина.
Лъвското сърце се качи по стълбата към дневната, представяйки си облекчението на Ванора, когато научи, че Джайлс няма намерение да се жени за Алтея. Усмихвайки се, той отвори вратата и се сниши точно навреме, за да избегне каната, която полетя към него. Нямаше такъв късмет със следващия хвърлен предмет, който го улучи. Пред очите му избухнаха звезди, когато един кожен ботуш ожули главата му отстрани.
— Божичко, какво правиш! — изрева той.
Снишавайки се, за да избегне втория ботуш, Лъвското сърце посегна към Ванора точно когато тя размаха срещу него меча му, който дотогава беше висял на стената. Изтръгна го от ръката й и го метна настрана.
— Мечът е опасно оръжие — изръмжа той. — Ще се нараниш.
— Другиго искам да нараня — изръмжа в отговор Ванора.
Устните му се изпънаха в права линия.
— Въпреки това, никога повече не вдигай меч срещу мене. Не искаш ли да ми кажеш за какво е всичкото това?
— С удоволствие! Отказвам да държа любовницата ти в дома си. Ако сър Джайлс я иска, трябва да напусне Крагдън и да вземе Алтея със себе си. Не мога да повярвам, че ще я омъжиш за сър Джайлс и ще й позволиш да остане под моя покрив.
— Трябва ли да вдигаш меч срещу мене, за да ме накараш да те изслушам? Това не е оръжие за жени.
Ванора никога не му беше изглеждала по-привлекателна. Гневът й отиваше. Пламъци изригваха от виолетовите й очи, цялото й тяло като че ли грееше отвътре. С косите, разпилени по раменете в диво безредие, тя беше невероятно, чувствено възбуждаща. Слабините му се втвърдиха и той усети див импулс да я грабне на ръце и да се люби с нея, докато и двамата не паднат от изтощение.
На Ванора й се щеше да му се изсмее в лицето. Не за първи път вдигаше меч срещу него и се замоли това да си остане нейна тайна.
— Ако се укротиш за момент и ме оставиш да ти обясня, сигурен съм, че ще бъдеш доволна от това, което имам да ти кажа.
— За Алтея ли се отнася?
— Да. Ревнуваш ли, скъпа?
— Ами ако ревнувам?
— Няма за какво.
Тя не му вярваше.
