той да остане тук? Единственото, което тя разбираше сега, беше причината принцът да доведе Алтея в Уелс. Тя беше тук заради удоволствието на Лъвското сърце. Очевидно, това беше начин Едуард да го възмезди, задето го оставя тук, в Крагдън.
— Защо Едуард те оставя тук? — запита Ванора с треперещ глас, пълен с необясними емоции.
— Иска да съм тук, за да пазя собствеността му — отвърна Лъвското сърце. — Не само Крагдън, а всичките му владения в Уелс. Мислиш ли, че ми харесва? Предпочитам да воювам редом с него.
— Да воюваш ли? Англия във война ли е?
— Гражданска война. Крал Хенри воюва с бароните си. Симон дьо Монфор ги води.
Ванора възприе новината, после запита:
— Едуард донесе ли новини за Луелин?
— Да. Той е в Англия. Оказва се, че нашите страни сега са в мир. Той и Хенри са подписали договор. Носят се слухове, че Луелин ще се ожени за дъщерята на Симон дьо Монфор.
— Ако има мир между нашите страни, защо трябва да оставаш в Крагдън?
— Понеже Едуард го поиска от мене и защото съм уелски земевладелец поради брака си с тебе.
Това не бяха думите, които Ванора би искала да чуе. Но, от друга страна, тя сериозно се съмняваше, че думите, за които копнееше, се намират в речника на Лъвското сърце.
— Ами Алтея? Само кажи една дума и ще освободя мястото си в леглото си за нея.
— Божичко, да не мислиш, че я искам? Не беше моя идеята тя да идва тук, в Крагдън. Едуард е действал на своя глава, защото е помислил, че това ще ми достави удоволствие. Знаел е, че трябва да ме утеши с нещо, след като ми заповяда да остана в Крагдън.
— Той ще я отведе ли обратно в Англия, когато си тръгне?
— Каза, че не може. Възнамерявам да я пратя обратно в селото й веднага щом бъда в състояние.
— Ще се преместя в друга стая, докато любовницата ти си тръгне — каза Ванора. — Може би ще промениш намерението си да и ще спиш с нея, щом като тя толкова го иска.
Тя сграбчи домашната си роба от пейката и тръгна към вратата. Лъвското сърце я хвана за ръка и я придърпа към себе си.
— Изрекохме обети. Не можеш да си тръгнеш от леглото ми, освен ако аз не го одобря, а аз не одобрявам.
— Покорна съм на бога и на никого другиго — възрази Ванора.
— Да повикаме ли отец Кадък да разреши спора?
— Опитай и ще видиш — предизвика го Ванора.
Лъвското сърце се засмя.
— Ако не знаех как стоят нещата, щях да помисля, че ревнуваш.
Ванора изсумтя.
— Не се заблуждавай, милорд. Нямаше ли да протестираш, ако аз си бях взела любовник?
Очите му потъмняха в буреносно сиво.
— Ти си моя, Ванора. Аз не деля това, което е мое. Дори не си го и помисляй.
— Ако не знаех как стоят нещата, щях да помисля, че
— Възможно е — предположи той. Ръцете му се стегнаха около нея. — Целуни ме, съпруго моя.
— Сигурен ли си, че искаш да целуваш мене, а не Алтея?
— Напълно съм сигурен.
Той обхвана брадичката й в шепа и я вдигна, изчаквайки тя да се подчини.
Изкушението я връхлетя. Не й трябваше да се протяга много, за да достигне устните му. Отмятайки глава, тя ги докосна със своите. Само от това насърчение се нуждаеше Лъвското сърце. Устата му се отвори върху нейната, езиците им се преплетоха, дъхът им стана едно. Той я зацелува безкрайно, докато сърцето й не започна да бумти и коленете й не започнаха да се огъват.
Подлагайки ръце под седалището й, той я повдигна и я занесе на леглото. После свали ризата й, смъкна туниката и панталона си и се присъедини към нея.
— Почакай — изрече тя, докато той се навеждаше, за да поеме една щръкнала гърда в устата си. — Не ми каза какво е казал Едуард за брака ни.
Той вдигна глава.
— По-късно — измърмори, връщайки се към пищното си пиршество.
— Сега.
Той въздъхна.
— Много добре. Едуард е доволен.
— Очевидно недостатъчно, за да вземе Алтея със себе си, когато си тръгне.
— Стига! Аз ще се занимая с Алтея, както си знам.
— Промених решението си относно необходимостта да остана омъжена за тебе — заяви Ванора. — Не се предполагаше бракът ни да бъде за постоянно. Ти беше принуден да се ожениш за мене.
Раздразнено изръмжаване излетя от гърлото на Лъвското сърце.
— Повечето бракове са уредени. Така стават тези неща.
Ванора си пое дълбоко дъх и запита:
— Наистина ли искаш да останеш женен за мене?
Лъвското сърце вдигна рамене.
— Щом трябва да остана в Крагдън, това е доста удобно за мене. Не съм искал съпруга и семейство, но сега, когато имам собствени земи, идеята за деца ми харесва.
— Искаш деца от мене?
— Освен ако не си безплодна, много вероятно е това да се случи, независимо дали го искаме или не.
Гняв се разля из тялото на Ванора. Събирайки цялата си сила, тя го блъсна и стана от леглото.
— Не е достатъчно, лорд Лъвско сърце! Искам съпругът ми страстно да желае брак и деца.
Блясък освети очите на Лъвското сърце.
— Искаш страст ли, милейди? Тогава ще ти дам страст.
Тя се обърна, за да избяга, но си спомни, че е гола, и спря пред вратата. Лъвското сърце я хвана и я отнесе обратно в леглото.
— Да, страстта ми е в изобилие.
Устните му безпогрешно намериха нейните. Тя искаше да се бори, да докаже, че не се поддава на целувките му, но тъкмо тя се надигна, за да поиска целувка, и пръстите й се забиха в раменете му. Събирайки всичките си сили, тя се вкопчи здраво в него, готова да го отблъсне, когато пръстите му се спуснаха надолу по корема й, за да се заровят във влажния й център, и тя го притисна още по-здраво към себе си.
Той очерта с език лек кръг около едното щръкнало зърно. Розовото връхче скочи в устата му. Тя сподави един стон и остави пръстите си да бродят където поискат, изследвайки го с допира си и с очите си.
Той вдигна глава и я погледна. Тих смях обозначи победата му.
— Достатъчно страстен ли съм за тебе, скъпа? Това искаш, нали?
— Искам… искам…
— Знам какво искаш и ще го имаш… когато бъда готов.
Ванора затвори плътно очи, внезапно изплашена от начина, по който се чувстваше. Вече нямаше контрол над себе си; принадлежеше на Лъвското сърце, за да прави с нея каквото си поиска.
— Спри! Не искам това — извика тя.
Дори да я беше чул, той не го показа с нищо. Устата му плени нейната още веднъж, докато той разтваряше краката й и я галеше, а опияняващите му целувки я превръщаха в желе в ръцете му. Целувките му бяха невероятно чувствени, дръзки, езикът му беше пронизващ меч, който пробуждаше сетивата й. Когато устата му се отдели от нейната и обгърна едното зърно, тя се изви срещу него и се отдаде на страстта му… и на своята.
