Извръщайки се, Ванора беше шокирана да види Лъвското сърце да влиза, олюлявайки се, в залата. Тя нададе уплашен вик и изтича към него.
— Да не си полудял! — ахна тя. — Трябва да лежиш.
Той опита една неубедителна усмивка.
— Не ме глези. Къде е сър Джайлс?
— Тук съм, Лъвско сърце — каза Джайлс, ставайки иззад една от масите, наредени за вечерята. — Имаш ли нужда от мене?
Лъвското сърце седна на близката пейка.
— Да. Искам да изведеш патрула на разсъмване и да продължиш търсенето на Белия рицар и съучастниците му. Ще се присъединя към вас, ако мога…
— Няма — каза Ванора.
Той не й обърна внимание.
— Искам Белия рицар повече, отколкото някога съм искал нещо в живота си. Той е наблизо, чувствам го в костите си. Доведи ми го, Джайлс, и ще представя главата му на поднос пред Едуард.
Сър Джайлс отдаде чест и се отдалечи. Лъвското сърце усети вцепенението на Ванора и погледна към нея. Лицето й беше пребледняло като надризницата на Белия рицар.
Глава 10
Лъвското сърце се излекува бързо благодарение на всекидневното прилагане на мехлема, който Меър мажеше на раната му. И на отличните грижи на Ванора за него, както и собствената му решимост да възстанови силите си, за да срази Белия рицар. Да бъде победен от едно хлапе, което без съмнение едва наскоро е спечелило шпорите си, го правеше да изглежда пълен глупак.
Седмица след като беше ранен, Лъвското сърце се върна на тренировъчното поле, без да се упражнява, но даваше указания на рицарите си и на и оръженосците им. Когато беше изразил намерението си да се заеме отново със задълженията си, след като закуси тази сутрин, Меър вдигна ръце и изви очи нагоре. Ванора беше по-красноречива.
— Да не си полудял? Много рано е да се занимаваш с натоварващи неща — укори го тя.
— Моите воини трябва да тренират, за да запазят уменията си — възрази Лъвското сърце. — Те са опитни бойци, несвикнали на бездействие. — Изгледа я с горещи очи, гласът му беше нисък и съблазняващ. — Тялото ми копнее за стимулиране след толкова много лежане на легло. Прекалено много време мина, откакто не съм се любил със съпругата си.
Руменина оцвети бузите на Ванора.
— Много рано е и за това.
— Не ме познаваш добре, ако мислиш, че една малка рана може да ми попречи да спя с тебе. Тази вечер, малка вещице, ние с тебе ще правим нещо повече от това, да спим в леглото си. Не ти ли липсваше моето внимание?
— Не, ни най-малко. Извини ме — каза тя, ставайки изведнъж, — имам си задължения.
Усмивка изви чувствените устни на Лъвското сърце, докато наблюдаваше как Ванора се отдалечава бързо. Лъжата й не го заблуди. Когато я вземеше в прегръдките си тази нощ и влезеше в нея, тя щеше да бъде също толкова нетърпелива, колкото и той, също толкова жадна да се любят. Никакво отрицание не можеше да го убеди, че тя не го иска. Да, тази нощ щеше да я има и тя щеше да го моли да я вземе още преди нощта да е свършила.
Тялото му започна да се втвърдява при мисълта за голата Ванора, извиваща се под него, с очи, замъглени от страст, с неговото име на уста. Всеки мъж би умрял щастлив с такава възбуждаща картина, запечатана в ума му.
Тази картина остана у Лъвското сърце през целия ден. Когато започна да се уморява и ребрата му напомниха, че още не е напълно излекуван, само трябваше да си помисли как членът му влиза в мекото тяло на Ванора и умората му се стопяваше.
Щом се върна в кулата за обед, Ванора не се виждаше никаква. Когато запита къде е, казаха му, че е придружила отец Кадък в селото да посети едно болно дете. Тръпка на страх го разтърсваше, докато не разбра, че един въоръжен боец беше тръгнал с нея и свещеника.
Докато още се наслаждаваше на яденето, пристигна пратеник от принц Едуард. Лъвското сърце го посрещна и нетърпеливо прочете посланието, което той му донесе. Това беше първото известие от Едуард за всичките седмици, откакто беше в Крагдън. Джайлс и Брандън го заобиколиха, жадни колкото него за новини от Едуард.
— Какво пише принцът? — запита Джайлс. — Симон дьо Монфор причинява ли безпокойства на Хенри?
— Едуард пише, че Хенри се е освободил от обещанията си към бароните, като е помолил папата да му даде опрощение — разкри Лъвското сърце. — Гражданската война е неизбежна.
— Споменава ли Луелин? — запита Брандън.
— Пише, че носи вести за него и ще ни каже, когато пристигне. Да го очакваме в Крагдън след две седмици.
— Това ли е всичко? — запита Джайлс.
— Не, пише, че има лични новини да ни съобщи и че води някого, с когото ще ни изненада.
— Интересни — изрече замислено Джайлс. — Имаш ли някаква представа за какво говори?
— Не. Едуард обича изненадите. Може да има предвид каквото и да било.
Новините, че Едуард е на път, ободриха неговата армия от недоволни мъже. Щом гражданската война вече беше на дневен ред, нямаха търпение да вземат страна в конфликта. Но чия страна щеше да вземе Едуард, питаше се Лъвското сърце. От едната страна беше Дьо Монфор, съпругът на сестрата на Хенри и един от мъжете, които имаха право да управляват Англия след Едуард, законния наследник на Хенри. Имаше много хора, които мислеха, че Симон дьо Монфор би станал по-добър управник от Хенри.
От друга страна, Хенри, макар и слаб, беше все още крал на Англия и Лъвското сърце се съмняваше, че Едуард ще изостави баща си, защото ако направеше така, това означаваше, че ще загуби трона след смъртта на Хенри. Едуард беше роден да управлява и не би се отказал доброволно от божественото си право.
Лъвското сърце не се съмняваше, че Едуард ще защитава трона и собственото си наследство, присъединявайки армията си към тази на баща си. Едуард би могъл да накара Дьо Монфор да мисли, че е нерешителен, но принцът беше верен на своята страна и на баща си.
Колкото до личните новини от Едуард, Лъвското сърце беше готов да се обзаложи, че са свързани със съпругата му, принцеса Елеонора Кастилска, за която се беше оженил като момче и я беше оставил в бащината й страна, за да се върне в Англия. Дали младата принцеса беше пристигнала тук?
Хрумна му, че пристигането на Едуард щеше да означава край на дните му в Крагдън. Той беше дал клетва за вярност пред принца и щеше да го следва, каквато и линия да заемеше принцът в конфликта между Дьо Монфор и Хенри. Освен това, помисли с нещо повече от съжаление, щеше да се наложи да се раздели с Ванора.
Мисълта остави странна празнота, която му беше трудно да опише. Никоя жена не му беше липсвала, след като приключеше връзката си с нея и се придвижеше по-нататък. Какво беше това у Ванора, което го караше да усеща, че не иска да я напусне?
Ванора се върна в кулата късно вечерта в меланхолично настроение и отиде право в дневната, за да разчисти преди вечерята. Детето, което беше посетила с отец Кадък, беше умряло. Момичето беше болно по рождение, със слаби бели дробове и смъртта й беше очаквана, но Ванора все пак скърбеше заедно с родителите.
Лъвското сърце я чакаше в дневната.
— Надявах се да не става нужда да те довеждам у дома — приветства я той. — Късно е. Малката добре ли е?
— Умря — каза Ванора.
