но не можеше да се отърси от усещането, че щеше много да съжалява, ако убиеше момчето. Разсеяно се запита защо рицарят така не желаеше да си тръгне.
Все още в съзнание, но усещайки, че бързо отпада, той очакваше сър Рен да довърши онова, което стрелата не беше успяла да постигне. Затвори очи и се приготви да срещне създателя си, когато двама едри рицари се приближиха и се наведоха над него. Но за негова изненада те го вдигнаха и настаниха на коня му. Държейки се за животното с ръце и колене, той се съсредоточи върху това, да остане изправен, когато сър Рен подгони коня с удар по задницата и силен вик.
Едва тогава Лъвското сърце забеляза конниците, които идваха към него. Още врагове? Разтърсвайки глава, за да прочисти погледа си от мъглата, той разпозна сър Джайлс и Алън начело на групата. Облекчение се разля из тялото му и той изправи рамене, сякаш нова сила се беше породила у него.
С върховно усилие на волята той остана изправен на седлото, когато Джайлс стигна до него и хвана влачещите се по земята юзди на коня му.
— Ранен си! — извика той и пребледня, когато видя окървавената надризница на Лъвското сърце. — Белият рицар ли беше?
— Не, бях хванах копелето под меча си. Стрелата дойде от един от сънародниците му — изпъшка Лъвското сърце. — Не го разбирам. Остави ме жив, когато можеше да ме убие, докато лежах безпомощен на земята.
Останалите от патрула настигнаха Джайлс и по лицата им се изписа загриженост, щом видяха бледото лице на Лъвското сърце и окървавената му надризница.
— Какво правите тук? — запита Лъвското сърце. — Не ви ли казах да ме чакате близо до потока?
Джайлс направи нетърпелив жест.
— Аз съм виновен, не хората, Лъвско сърце. След като се отдалечи, аз се уплаших, че може да се натъкнеш на опасност. Опитах се да не обръщам внимание на предчувствието, но колкото повече време те нямаше, толкова повече се боях. Направих това, което мислех, че е необходимо. — Той погледна към хълмовете. — Врагът се оттегля.
— Остави ги. Никога няма да ги намерим в тази пресечена местност.
— Можеш ли да слезеш сам? Ще се погрижа за раната ти.
— Дребна работа — каза Лъвското сърце, махвайки нехайно с ръка. — Меър ще ме превърже, щом се върнем в Крагдън.
Това, което искаше да каже, но не каза, беше, че иска да почувства лекуващата ръка на Ванора на трескавото си чело. Удивително, но стремежът да се върне при съпругата си беше движещата сила, която го задържаше изправен на седлото. Може би умираше, защото не можеше да си представи да изразява такива чувства, освен ако времето му на земята не изтичаше.
Джайлс го погледна внимателно.
— Достатъчно силен ли си, за да яздиш до Крагдън? Може би трябва да потърсим помощ в най-близката кула.
— Не — отвърна Лъвското сърце. — Никой в околността няма да ни приеме с отворени обятия. Отведете ме в Крагдън. Вържете ме за седлото, ако покажа признаци, че ще загубя съзнание.
— Къде отиваме? — запита Ванора, когато сър Рен даде заповед за спиране, за да си починат конете.
Те бяха яздили бързо и яростно, докато не се увериха, че никой не ги следва.
— Тъй като Луелин изостави армията си, ние останахме в имението, което баща ви ми даде като награда за годините вярна служба. Кулата има нужда от поправка, но състоянието й е задоволително. Страхувахме се да напуснем околността, защото може да имате нужда от нас.
— Луелин ви е изоставил ли? Какво те кара да говориш така?
— Истина е, милейди. Армията му се разпръсна и той изчезна. Говори се, че отишъл в Англия да търси мир с крал Хенри.
— Не! Не казвай, че това е истина!
— Страхувам се, че е вярно.
Ванора не можеше да повярва, че Черният вълк на Сноудония е изоставил Уелс. Какво щеше да стане с неговите хора? Какво щеше да стане с Крагдън?
— Ще ме придружите ли до кулата ми, лейди Ванора? Не е толкова величествена като Крагдън, но е уединена и безопасна.
— Не, сър Рен, не мога. Трябва да се върна в Крагдън при хората си. Единствената причина, поради която излязох, беше да ви предупредя, че Лъвското сърце е разширил търсенето на Луелин и неговата армия.
— Ще ви придружа.
— Благодаря ви, но недейте. Най-добре е да яздя сама. Лъвското сърце ще язди бавно заради раната си и аз възнамерявам да бъда там, когато пристигне в Крагдън.
— Минете напряко през гората, по-близо е — предложи сър Рен. — Сега, когато знаете къде да ни намерите, пратете вест, ако имате нужда от нас. Не сте в безопасност в Крагдън. Страхувам се за живота ви, ако Лъвското сърце разбере коя сте. Баща ви ви остави под моя грижа и аз се заклех да ви пазя. — Той наведе глава. — Не се справям много добре.
— Никой не можеше да предвиди това, което се случи — каза Ванора. — Най-съкровеното ми желание е да видя вас и всички онези рицари, които не са положили клетва пред друг, да се върнете в Крагдън.
— Чул ви господ, милейди. Верните на баща ви остават верни и на вас.
Подтиквана от потребността да се погрижи за раната на Лъвското сърце, Ванора препусна към Крагдън. Смрачаваше се бързо, когато стигна до селото. Остави коня си в конюшнята зад ковачницата и под прикритието на мрака се промъкна към реката. Следвайки брега, намери скрития проход и влезе в тунела. Вратата зад олтара отскочи при докосването й и тя влезе в параклиса.
Само сенки се стелеха в смътно осветеното малко пространство, когато тя смъкна плетената ризница и я прибра. После облече роклята и тръгна бързо през двора.
Тъкмо беше стигнала стълбището, когато патрулът влезе през портата. Сърцето й заседна в гърлото, щом видя как Лъвското сърце се люлее на седлото и осъзна, че е вързан, за да не падне. Надавайки уплашен вик, тя се втурна към него.
— Развържете го! Бързо! — Тя докосна крака му и той извърна очи към нея. — Доведи Меър — нареди тя на Алън, който беше слязъл от седлото и се въртеше край тях.
Набръчкал загрижено чело, той се отдалечи бързо.
Джайлс и сър Осгуд свалиха Лъвското сърце от седлото и щяха да го внесат в кулата, ако не беше настоял да влезе сам. Обграден от двамата, той успя да стигне криво-ляво до средата на стълбите, преди краката му да поддадат под него.
— Не го оставяйте да падне! — извика Ванора, втурвайки се да им помогне. — Отведете го в дневната.
— Раната е само една драскотина — изпъшка Лъвското сърце с безкръвни устни. — Преживявал съм и по лоши неща.
Меър и отец Кадък ги чакаха в дневната. Докато отнасяха Лъвското сърце в леглото и сваляха ризницата и наколенниците му, отец Кадък дръпна Ванора настрана.
— Това ти ли го направи, дете?
— Не, отче, беше сър Рен. Той го рани, за да спаси живота ми. Лъвското сърце ме настигна на половин ден път от Крагдън. Кръстосахме мечове и аз загубих.
Отец Кадък се прекръсти.
— Представих се добре, отче, но силите ми не издържаха свирепата атака на Лъвското сърце.
— Сгреши, като излезе от кулата. Къде беше патрулът на Лъвското сърце, когато се сбихте?
— Не знам, макар че пристигнаха малко след това. Не исках да го оставя, отче, но сър Рен настоя. Щом се уверихме, че никой не ни следи, пратих сър Рен да си върви и се върнах в Крагдън. Исках да бъда тук, когато Лъвското сърце пристигне. Извинете ме, трябва да отида при съпруга си.
— Ще остана, ако трябва да се дава последно причастие.
Кръвта се оттегли от лицето на Ванора.
