— Няма да има нужда от последно причастие. Той със сигурност няма да умре.
Обръщайки се рязко, тя се втурна към леглото на Лъвското сърце.
Меър вече беше започнала да изследва раната. Лъвското сърце я наблюдаваше с предпазливо изражение.
— Внимавай, жено, не възнамерявам да умра от ръката ти.
— Меър е лечителка, няма да ти навреди — каза Ванора в стремежа си да го успокои.
Замъглените от болката очи на Лъвското сърце се вдигнаха към нея и подобие на усмивка се мярна в ъгълчето на устата му.
— Сърцето ми се радва да те чуе да казваш това.
— Загубили сте много кръв, сър Лъвско сърце — изрече Меър, след като завърши огледа. — Но можеше и да е по-зле. Кой извади стрелата и спря кръвта?
— Той — каза Лъвското сърце с глас, снишил се до едва доловим шепот. — Белият рицар. Беше под върха на меча ми. Знаеш ли името му, Меър?
Тя наведе глава, със забулен поглед.
— Не, не познавам такъв рицар. Но е направил нещо добро. Може би ви е спасил живота.
— Ако не беше той, нищо нямаше да ми има. За още едно нещо има да гоня този младеж. По-млад е, отколкото го мислех, но сръчен е за годините си.
— Не говори, Лъвско сърце — посъветва го Ванора. — Пази си силите.
— Имали сте късмет — каза Меър. — Стрелата е пронизала плътта под ръката ви, но е била спряна от ребрата и не е могла да нанесе повече вреда. Може да имате спукани ребра. Ще ги превържа, след като зашия раната ви.
— Побързай — каза Лъвското сърце. — Лежането в леглото е губене на време.
Меър вдигна очи към тавана.
— Раната ви може да не е фатална, но е болезнена. Няма да можете да яздите или да въртите меч поне две седмици.
Лъвското сърце скръцна със зъби.
— Прави каквото трябва, жено, и ме остави да решавам какво мога и какво не мога.
Меър внимателно почисти раната и вдяна фин копринен конец в една игла.
— Отче Кадък, дръжте ръцете му — нареди тя.
— Не — възрази Лъвското сърце. — Ванора ще ти помага. Нека отецът да си върви. Не е необходим тук. Няма да умра тази нощ.
Отец Кадък погледна към Ванора и когато тя кимна, той излезе от стаята.
— Давай, Меър. Готов съм.
Ванора хвана ръката му и я отдели от тялото, за да разкрие раната пред иглата на Меър. Усилията й обаче не бяха необходими. Лъвското сърце само трепна леко, когато иглата на Меър прониза плътта му.
Ванора се зачуди на силата му. Плътта му под ръцете й беше топла, мускулите — солидни. Лицето му беше донякъде бледо, но очите не издаваха слабост.
Беше мъж, който внимателно пази сърцето си. Би ли могла да стигне до него? Искаше ли да го достигне? Отговорът й се изплъзваше. Но в едно нещо беше сигурна: не искаше смъртта му.
Лъвското сърце се вглеждаше в лицето на Ванора, докато тя държеше ръката му. Тя трепваше всеки път, когато иглата пронизваше плътта му, сякаш нея я заболяваше. Наистина ли изпитваше нещо към него? Това интересуваше ли го? Отговорът го изненада.
Да, интересуваше го.
— Готово — каза Меър, докато връзваше възел и откъсваше излишния конец. — Ванора може да ви намаже с мехлема и да превърже ребрата ви.
— Помоли готвачката да приготви силен говежди бульон — нареди Ванора.
Лъвското сърце се опита да не трепне, докато тя превързваше раната и ребрата му с ивици плат. Макар и със замаяна глава от загубата на кръв, той не смяташе да остава на легло. Нямаше да е спокоен, докато Белият рицар не бъдеше пленен и идентичността му разкрита. Нямаше значение къде се крие този рицар със съучастниците си, той възнамеряваше да ги срази.
Не беше получавал никаква вест от Едуард и се питаше какво става в Англия. Дали Симон дьо Монфор е победил крал Хенри? Дали Хенри е подписал Оксфордските споразумения, които налагаха събранието на бароните да съветва краля? Дали Едуард още се колебае между Монфор и баща си?
Мислите му се пръснаха, когато Ванора стана, за да излезе.
— Почакай, искам да говоря с тебе.
Тя спря и го изгледа внимателно.
— Трябва да си почиваш.
— Ще си почивам, но след като поговорим. Мисля, че знаеш за Белия рицар повече, отколкото казваш. Кажи ми името му и къде се крие.
— Нищо не знам — отвърна Ванора.
— Така казваш. Знаеш ли, че сър Рен, капитанът на собствената ти стража, дойде на помощ на Белия рицар, когато го бях притиснал под меча си?
— Ти го наричаш Белия рицар?
— Да, това име му дадох, защото не знам друго. Той е по-млад, отколкото очаквах, и не толкова як, колкото изглежда отдалече, но все пак е много опасен. Искам го, Ванора. Няма да спра, докато мечът ми не опита вкуса на кръвта му, кълна се.
Сребристите му очи се забиха в нея.
— Кажи ми каквото искам. Ако не беше Белият рицар, нямаше да лежа в това легло.
Зашеметена от свирепите му думи, Ванора избяга от стаята. Омразата му към Белия рицар я плашеше. Заради собственото си благополучие трябваше да се откаже от рицарското си превъплъщение. Лъвското сърце беше твърде близо до истината.
Меър и отец Кадък я чакаха, когато се върна в залата.
— Спи ли? — запита Меър.
— Не, ще стане от леглото, преди да е оздравял както трябва. Упорит човек — измърмори тя.
— Кажи ни какво стана — подкани я свещеникът.
— Лъвското сърце ме беше притиснал към земята с меча си. Ако не беше сър Рен и точният му прицел, щях да бъда мъртва — каза Ванора, потрепервайки. — Слава на бога, че беше наблизо, когато Лъвското сърце ме изненада.
— Не трябваше да излизаш от кулата, когато Лъвското сърце и патрулът му са навън — укори я Меър.
— Ако те беше убил, щеше да бъде съкрушен, узнавайки, че е убил собствената си съпруга — смъмри я отец Кадък.
— Може би — отвърна неуверено Ванора. — Омразата му към мене е страшна. Сякаш целта му в живота е да убие онзи, когото нарича Белия рицар.
— Все пак вече не бива да излизаш като рицар, дете. Ако цениш живота си, трябва да вземеш мерки да го защитиш. Моля се за това и съм убеден, че господ няма да ни изостави. Англичаните може да не напуснат Уелс, докато сме живи, но съм сигурен, че ще победим. Лъвското сърце не е лош човек и вярвам, че не е безразличен към тебе, доколкото мъж като него може да не е безразличен към жена.
Ако Лъвското сърце наистина се интересуваше от нея, помисли тя, това щеше да й хареса.
— Оставете моите проблеми за малко — каза тя. — Как е Дафид?
— Говорих със стражата точно днес сутринта — отвърна отец Кадък. — Той не страда. Хранят го, позволяват му да се къпе. Подозирам, че отегчението е най-лошият му неприятел точно сега.
— Имаш ли още чувства към Дафид? — запита Меър.
— Не. Нямам чувства към него, само го съжалявам заради изпитанието, което преживява.
— Ела в параклиса с мене, Ванора — подкани я отец Кадък. — Ще се помолим страната ни да оцелее.
Макар че Ванора по-скоро би се молила да се отърве от един англичанин, тя тръгна на драго сърце със свещеника. Почти беше стигнала до вратата, когато чу Меър да казва:
— Сър Лъвско сърце! Какво правите извън леглото?
