работи, които трябваше да бъдат свършени, преди да настъпи студеното време. Разсеяността й беше толкова голяма, че не разбра, че я следят, докато не усети кожата на тила й да настръхва и долови нечие заплашително присъствие.
Извръщайки се на седлото, тя не видя нищо освен гората и бягащите й сенки. Точно когато започваше да мисли, че въображението й си прави шеги, го видя.
Лъвското сърце!
Защо не го беше видяла по-рано? Колко време я беше следвал? Забивайки шпори в хълбоците на коня си, тя препусна през гората и хлътна в една широка долина, която лежеше между два високи хребета. Ясно осъзнавайки, че не може да отведе Лъвското сърце до Драймиър, тя рязко промени посоката и се насочи към хълмовете. Имаше шанс да се изплъзне на Лъвското сърце на неравна местност, а не на открито.
Хвърляйки поглед през рамо, Ванора бе смутена да види Лъвското сърце бързо да скъсява разстоянието помежду им. Хълмовете даваха единствената възможност за бягство, но тя се страхуваше, че няма да може да стигне навреме до тях. Следващата й възможност, която се беше надявала да избегне, беше да остане и да се бие.
Извръщайки се рязко, с меч в едната ръка и щит в другата, тя зачака Лъвското сърце. Той я настигна в облак прах и спря, а конят му затанцува в кръг около нея. Макар че наличникът му беше спуснат, тя би го познала навсякъде. Мощното му тяло на воин й беше толкова познато, колкото нейното собствено. Никаква ризница не можеше да скрие силата на крайниците му или ширината на раменете му.
— Значи пак се срещаме — изръмжа Лъвското сърце. Изтегли меча си и вдигна щита. — Приготви се да срещнеш създателя си, негоднико.
Направлявайки коня си с колене, Ванора полетя напред, за да се срещне с противника си. Имаше нужда от предимството на изненадата, за да оцелее. Знаеше, че Лъвското сърце е по-силен от нея и много по- добър в бойното изкуство, но се надяваше, че ще се представи добре. Само да можеше да го свали от коня, би могла да му избяга.
Сблъскаха се със звън на метал срещу метал. Ванора се сниши под резкия замах на меча му, използвайки щита си, за да отклони свирепия му удар. Замахна надолу само за да види удара си париран от щита му. Конят й се вдигна на задните си крака и копитата му удариха коня на Лъвското сърце. Той отвърна, нахвърляйки се срещу по-дребния неин кон, и тя едва не излетя от седлото.
— Предай се, сър рицарю, и може би ще ти пощадя живота — изрева Лъвското сърце над цвиленето на коня й.
Паника обхвана Ванора. Тя се страхуваше от гнева на Лъвското сърце, ако той откриеше идентичността й. Поклати отрицателно глава и предприе нова атака. Лъвското сърце я парира безмилостно. Тя отклони удара му, но пое следващия. Плоското на меча му я запрати на земята. Скачайки от седлото, той се надвеси над нея. Дяволското проблясване в очите му, ясно видимо под наличника, я прикова към земята.
— Свали си шлема — заповяда той. — Искам да видя лицето ти, преди да те пронижа.
Ръцете й трепереха, когато ги вдигна към главата. Точно когато започна да вдига наличника си, една стрела звънна във въздуха, пронизвайки едно слабо звено в ризницата на Лъвското сърце. Сграбчвайки стрелата, той се олюля и започна полека да се свлича.
Извиквайки от страх, Ванора се озърна по околните хълмове, за да види стрелеца, но не видя никого. Надигна се несигурно и коленичи до Лъвското сърце въпреки опасността да стане следващата мишена.
Бавното вдигане и спускане на гърдите му я увериха, че той е жив, но кръвта, която бликаше от раната му, я изплаши. Тя знаеше какво трябва да направи. Хващайки стрелата, напрегна всичките си сили, издърпа върха й от плътта му и я хвърли настрана. Чу стона на Лъвското сърце, но повече никакъв звук не се изтръгна от устните му, макар тя да знаеше, че болката навярно е непоносима. Тя отряза парче от надризницата му с ножа си и затърси раната под ризницата му. Когато я намери, направи възглавничка от плата и я притисна здраво към разкъсаната плът.
Той се взря в нея със замъглени от болка очи.
— Най-добре ме убий, докато още можеш, защото няма да имаш друг шанс.
Ванора се дръпна, думите му й напомниха колко много ненавиждаше той Белия рицар. Отказвайки да проговори, за да не би той да разпознае гласа й, тя поклати отрицателно глава.
Кръвта, която изтичаше от раната на Лъвското сърце, започна да тече по-бавно под натиска на ръката на Ванора, докато тя размишляваше какви възможности има. Не можеше да го остави да умре от загуба на кръв, нито пък можеше да го качи на коня му без чужда помощ. Остана дълго да мисли над дилемата, но внезапно беше спасена от нуждата да взема решение, когато няколко ездачи препуснаха от хълмовете и я обкръжиха.
Ванора разпозна веднага сър Рен и рицарите от Крагдън. Сър Рен слезе и коленичи до нея.
— Добър изстрел — каза той. — Не можех да го оставя да ви нарани. Вървете, не е безопасно да оставате тук. Хората му не може да са далече.
Изправяйки се, тя дръпна настрана сър Рен, където Лъвското сърце не можеше да ги чуе.
— Не мога да го оставя да умре.
— Нямате избор. Знаете какви ще бъдат последиците.
Тя наистина знаеше.
— Ще умре от загуба на кръв.
Сър Рен се взря в нея, внезапно разбирайки.
— Съжалявам, милейди, но това ще е за добро.
Ванора погледна пак към Лъвското сърце и нерешителността легна тежко на раменете а. Ако той умреше, щеше да бъде по нейна вина.
— Не мога.
— Чуйте! Приближават конници — предупреди я той. Облак прах се появи в далечината.
— Хората на Лъвското сърце — изрече Ванора, облекчена, че идва помощ.
— Трябва да тръгваме — настоя сър Рен, — за да не ни пленят отново.
— Не мога да го оставя — повтори Ванора.
Можеше да се погрижи за него по-добре от всеки от неговите хора.
— Не мислите ясно, милейди — възрази сър Рен. — Животът ви е в опасност, докато той е жив.
Тя си пое остро дъх.
— Какво ще правите?
— Ще го убия. Точно това смяташе и той да направи с вас.
— Не! Няма да го направите! Чуйте ме добре, сър Рен. Лъвското сърце няма да умре от вашата ръка, ясно ли е?
— Вие сте твърде мекосърдечна, милейди. Позволете ми да го убия за доброто на Уелс.
— Не! Помогнете му да се качи на коня си и да се върне при хората си.
— Сигурна ли сте?
— Напълно сигурна.
Ванора погледна отново към Лъвското сърце. Макар че той не можеше да ги чуе, сребристите му очи искряха зловещо, без никакъв намек за болка. Тръпка я разтърси. Като знаеше, че е обектът на омразата му, това я съсипваше. Направи една стъпка към него, но беше задържана от ръката на сър Рен.
Той издаде къса заповед, двама воини се приближиха към Лъвското сърце и го настаниха на коня му.
— Внимавайте! — извика тя, опитвайки се да се измъкне от здравата хватка на сър Рен. — Пуснете ме. Трябва да отида при него.
Хващайки я за кръста, сър Рен буквално я метна на коня й. Друг рицар хвана юздите й и препусна в галоп, последван от коня й.
Със съкрушено сърце Ванора осъзна, че Лъвското сърце никога нямаше да й прости, ако научеше кой е рицарят, когото се беше заклел да убие.
Стиснал зъби срещу болката, Лъвското сърце загледа как Белият рицар се отдалечава в галоп. Отдалече му се беше сторил страшен, но по-отблизо изглеждаше просто едно момче.
Пот изби по челото му. Ако стрелата на сър Рен не го беше улучила, щеше да убие противника си. Трябваше да не изпитва никаква вина заради това, каза си той, защото рицарят си беше заслужил съдбата,
