— Това ли е желанието ти?
Болка затъмни виолетовите очи на Ванора. Не! Тя искаше детето на Лъвското сърце. Това щеше да бъде нещо от него, което да обожава през оставащите самотни дни от живота си. Щом той заминеше, тя щеше да бъда съпруга без съпруг, изоставена от мъжа, който се беше оженил набързо за нея и я беше напуснал без капчица съжаление.
— Мога да ти приготвя отвара, но тя не действа винаги, а освен това може да увреди детето, ако заченеш, докато я пиеш — предупреди я Меър.
Ванора въздъхна.
— Не искам да нараня детето си, ако има такова. Не искам да родя дете, чийто баща би го изоставил, но трябва да се подчиня на божиите закони.
— Ти си умна и ще послушаш сърцето си, дете — каза Меър. — Бог няма да те изостави.
Лъвското сърце повика Алън и го помоли да види какво бави Ванора. Колко можеше да трае една баня? Вечерята вече беше започнала и Лъвското сърце се запита дали Ванора възнамерява да му се противи и да вечеря сама в дневната. Знаеше, че тя го ненавижда, защото беше изтръгнал от нея реакция, когато тя беше искала да се въздържи, но не харесваше капризните й настроения.
Ванора беше гореща и студена едновременно. Той не знаеше как работи умът й. Веждите му се снишиха, мислите му станаха мрачни. Може би беше по-добре да не знае. Започваше да се вманиачва по невестата си, нещо, което се беше заклел да не допуска да се случи.
Видя се да се пита какво би било да познае привързаността на Ванора вместо неприязънта й. Щеше ли да стане любеща съпруга? Или щеше да го изостави като майка му? Опитът го беше научил, че любовта не съществува, че е мит, измислица на разказвачи и поети. Но щом помислеше за Ванора, си задаваше въпроси. Беше просто страст, реши той. Доколкото си спомняше защо се беше оженил за нея, сърцето му беше извън опасност.
Сърцето му внезапно подскочи, когато Ванора влезе в залата и се отправи към него. Облечена в царствена пурпурна туника, поръбена с кожи и препасана със златен колан, тя изглеждаше величествена като същинска кралица. Хрумна му, че никога не е виждал жена с такова властно присъствие. Тя знаеше точно какво иска от брака и не се страхуваше да предяви претенции за него. За съжаление, не беше във възможностите му да удовлетвори желанието й.
Той усети как се втвърдява и не се изненада, че пожела да се люби отново с нея.
Тази поразителна мисъл го накара да се замисли. Не беше добре да има нужда от някоя жена до такава степен, че тя да обсебва всяка негова мисъл. Може би трябваше да се отдели от нея за известно време. Да, реши той. Беше време да насочи отново усилията си към откриването на Луелин вместо към това, да спи със съпругата си.
— Заминавам утре — изрече той рязко. — Време е да разширя търсенето на Луелин.
— Колко време няма да те има?
— Не знам. Не причинявай на мъжете, които оставям тук, много затруднения в мое отсъствие. Не бива да излизаш от кулата без охрана и да ходиш по-далече от селото. Не позволявам ти и твоите съмишленици да посещавате Дафид. Не съм забравил какво се случи последния път, когато напуснах Крагдън. Затворниците имат начин да изчезват от кулата, когато не съм наблизо. Знам, че има таен изход, макар че още не съм го намерил. Нещата между нас ще станат по-лесни, ако ми кажеш къде е.
Брадичката на Ванора се вдигна предизвикателно.
— Няма таен изход.
Той я изгледа скептично.
— Ти го казваш. Бъди сигурна, че ще го намеря.
Ванора беше доволна, че Лъвското сърце заминава. Не знаеше още колко би могла да понесе неговото любене. Мъжът, който спеше с нея, който я познаваше отблизо, не беше мъжът, който сега седеше до нея, раздавайки заповеди и очаквайки да бъдат изпълнени без никакви въпроси. Този мъж беше истинският Лъвско сърце, напомни си тя. Всяко нежно чувство, което усещаше към Лъвското сърце любовника, биваше веднага унищожавано от арогантната му друга половина. Облекчението й беше искрено, защото въпреки всичките й усилия той вече не й беше безразличен.
— Бог да ти помага — изрече тя. — Ще се справя доста добре и без тебе.
Поради някаква причина думите й като че ли не се харесаха на Лъвското сърце. Той стана рязко и излезе от залата. Какво очакваше, запита се тя. Беше съжалил за брака им секунди след като се бяха оженили.
— Какво каза, че да ядосаш съпруга си? — запита отец Кадък, когато се присъедини към нея след няколко минути.
— Всичко, което казвам или правя, го ядосва, освен… — Думите й секнаха. — Защо, о, защо настояхте да се ожени за мене?
Отец Кадък се вгледа в лицето й, после кимна, като че ли удовлетворен от това, което беше видял.
— Дай му време, дете. Мъж като Лъвското сърце трябва да бъде отведен нежно към любовта.
Ванора ахна.
— Любов! Любовта е последното, което искам от Лъвското сърце. Той не знае какво означава тази дума.
— Лошо ли се държи с тебе? Бие ли те? Може би трябва да поговоря с него.
— Не, отче, той не ме наранява. — Раменете й се вцепениха. — Не бих го позволила. Но мислех за нещо — изрече тя полека. — Щом той замине, може би трябва да намеря сър Рен и да го предупредя да внимава, защото Лъвското сърце е тръгнал на лов.
— Твърде опасно е — предупреди я отец Кадък. — Ами ако се натъкнеш на Лъвското сърце?
— Няма. Ще се облека като рицар и имам меч, за да се защитя. Да, решила съм. Ще тръгна утре сутрин след литургията.
Глава 9
Лъвското сърце нареди да спрат на билото на един скалист хълм и погледът му обходи безплодната земя, докато конете пиеха от ромолящия поток. Не беше видял нищо, което да подсказва присъствието на Черния вълк или неговата армия, и това го озадачаваше.
Беше започнал да вярва, че Луелин е избягал и вече не представлява заплаха. Но още не беше готов да се върне в кулата. Два дни далече от Ванора не бяха достатъчни. Страстта му за нея още бушуваше. Започваше да се страхува, че отдалечаването не е отговорът. Нищо не можеше да утоли жаждата му за страстната малка вещица, за която се беше оженил, освен да я има в леглото си и да се люби с нея, докато не се почувства прекалено изтощен да се движи, камо ли да мисли.
Джайлс забеляза рицаря, яздещ по пътеката под тях, и му го посочи. Възбуда разтърси Лъвското сърце, когато видя поръбената с бяло надризница на рицаря. Тайнственият Бял рицар! Стисна здраво юмруци и потръпна от жаждата да наниже негодника на меча си.
Ако не беше Белият рицар, Луелин нямаше да избяга и той нямаше да се види натоварен със съпруга. Нямаше да срещне Ванора, камо ли пък да се ожени за нея.
— Ще го подгоним ли? — запита Джайлс, изваждайки Лъвското сърце от замислеността му.
— Остани тук с мъжете — заповяда той. — Негодникът е мой. Причини ми много мъка и възнамерявам да сложа край.
С лице, стегнато в твърди линии, Лъвското сърце възседна коня си и препусна. Тръгна по следите на рицаря, изоставайки нарочно, за да не бъде забелязан. Стори му се, че рицарят е прекалено уверен в себе си, твърде самоуверен. Изглежда, не обръщаше внимание на опасността, сякаш тя не съществуваше за него. При Луелин ли отиваше? Лъвското сърце реши да го последва и да разбере.
Ванора яздеше блажено към Драймиър в приятен тръс, надявайки се да намери рицарите на Крагдън благополучно скрити в кулата на Дафид. Трябваше да ги предупреди да не мърдат оттам, за да не би патрулът на Лъвското сърце да ги открие.
Денят беше хубав, макар и малко хладен. Зимата щеше да пристигне неусетно и тя си припомни всички
