иска, но той беше достатъчно опитен, за да знае, че го желае също толкова силно, колкото и той нея.
Нямаше да има отделни стаи, никакви отделни легла. Той нямаше да приеме нищо друго освен абсолютно подчинение от колебливата си съпруга.
Прегръщайки здраво Ванора, той се унесе в сън, усмихвайки се на предчувствието как ще се събуди и ще се люби с нея под бледата светлина на зората.
Ванора я нямаше, когато Лъвското сърце се събуди силно възбуден на следващата сутрин. Изруга, отметна завивките и изгледа ерекцията си с кисело изражение. Ванора отново беше осуетила замислите му… проклета да е. Дори не я беше чул да напуска леглото им. След като се изми, той излезе от стаята в лошо настроение.
Сър Джайлс го приветства с многозначителна усмивка при влизането му в залата.
— Бракът ти беше доста изненадващ, нали? Ставаш късно. Несъмнено си изтощен, както щях да бъда и аз, ако имах булка като Ванора в леглото си.
— Стига — изрече предупредително Лъвското сърце. — Признавам, че мислех с главата между краката си, а не с тази на раменете. Бракът не беше планиран, както много добре ти е известно. Свещеникът го устрои.
— Сериозно, Лъвско сърце — изрече Джайлс, — какво ще каже Едуард за прибързания ти брак с една уелска?
Лъвското сърце вдигна рамене.
— Бракът ми не променя нищо освен спането ми в Крагдън.
Джайлс го изгледа скептично.
— Кажи го на Едуард.
— Като говорим за невестата ми, да си виждал Ванора тази сутрин?
— Видях я да влиза в параклиса за литургия.
С лице, стегнато в мрачно изражение, Лъвското сърце тръгна да търси Ванора. Намери я в параклиса, потънала в молитва. Застана на вратата и я загледа, докато тя не усети присъствието му и вдигна поглед.
— Мене ли търсиш?
Той тръгна към нея.
— Защо си излязла от леглото ни?
— Винаги ходя сутрин на литургия.
— Исках да се любя отново с тебе — изрече той с нисък глас.
Виолетовите очи на Ванора се разшириха.
— Отново? Не е за вярване, че искаш да правиш… това на дневна светлина.
Той вдигна рамене.
— Нощ, ден, няма значение. Това се нарича правене на любов, Ванора. Не можеш ли да го кажеш?
— Обичаш ли ме, Лъвско сърце? — Зашеметеното му изражение отговори на въпроса й, защото тя добави: — Не мисля. Това, което направихме, беше съвкупление на две разгонени животни. Останах в параклиса след литургия, за да се моля за прошка.
Веждите му се стрелнаха нагоре.
— Защо имаш нужда от прошка?
— Не биваше да ти позволявам да извадиш на показ блудната ми природа. Моля се да получа сили да устоя на следващото ти нападение.
Смут се изписа на лицето на Лъвското сърце.
— Нападение? Така ли му казваш? Защо искаш да се противопоставяш на това, което ни доставя удоволствие? Не е грях това, което направихме, защото твоят свещеник изрече думите, които го правят редно в очите на бога.
— Ако не беше подтикнат от страст, никога нямаше да се ожениш за мене.
— Така е, но е твърде късно за съжаления. Стани, съпруго. Ще отидем в залата да закусим и да приемем поздравления по случай брака ни. И твоите хора, и моите трябва да ни видят заедно.
Хващайки я за ръката, той й помогна да се изправи. Отец Кадък избра този момент, за да се появи от сакристията, носейки един лист пергамент в едната ръка и мастилница с перо в другата.
— А, добре, че и двамата сте тук. Подготвих брачния ви документ. Чака само подписите ви.
Лъвското сърце погледна към документа с не особено голям ентусиазъм. Ако откажеше да подпише, бракът щеше ли да бъде невалиден? Остана взрян в пергамента толкова дълго, че отец Кадък се прокашля и поднесе мастилницата под носа му.
— Подписът ви, сър Лъвско сърце.
Макар че Лъвското сърце искаше да раздере документа на парченца, нещо у него не му го позволи. Любовта му към свободата се бореше с желанието да притежава Ванора телом и духом. Желанието надделя, когато той потопи перото в мастилницата и положи подписа си на документа. Когато предаде перото на Ванора, тя отказа да го вземе.
— Подпиши, дете — насърчи я отец Кадък. — Нямаш избор. Деянието е извършено, нали? — запита той, загатвайки за брачната й нощ.
Тя се обърна към Лъвското сърце, лицето й беше като изсечено от строги линии.
— Ще удържиш ли на думата си, сър рицарю? Дафид ще живее ли?
— Да, ще живее.
— Ще го освободиш ли?
Последва дълга пауза.
— Зависи колко добре ми угаждаш. Но не мисли, че можеш да го вземеш за любовник, когато замина. Отец Кадък ще бди да останеш вярна на обета си. — Той фиксира свещеника с пронизителен поглед. — Нали, отче?
Защо го каза? Щом заминеше от Крагдън, за него не трябваше да има значение какво ще прави Ванора.
— Не се страхувай, Лъвско сърце — изфуча тя. — Не бих погледнала Дафид, дори да беше единственият останал мъж на земята.
Хващайки перото, та написа името си на брачния документ, върна го на отец Кадък и изхвръкна от параклиса.
Глава 8
Лъвското сърце застигна Ванора в двора. Хвана я за лакътя, за да й попречи да избяга, и я поведе към залата. Настани я на почетната маса и се отдели, за да поговори насаме със сър Джайлс. Изчака Джайлс да тръгне, а след това се върна при Ванора. Беше очевидно, че всички знаят за прибързания им брак от снощи, защото сър Брандън стана, вдигна чашата си и поздрави двойката.
— Поздравления за женитбата ви — измуча той.
— И нека бракът ви да бъде плодовит — извика друг рицар.
Един по един рицарите на Лъвското сърце станаха, вдигнаха чаши и пиха за здравето и благополучието на двойката.
— Благодаря ви — каза Лъвското сърце. — Ние с моята невеста бихме искали довечера да се присъедините към нас, за да отпразнуваме сватбата ни.
— Нямам настроение за празнуване — изсъска Ванора. — Този брак е фарс и ти го знаеш много добре.
Топлината напусна погледа му.
— Това е законен брак, подписан, подпечатан и консумиран. Беше сключен в миг на лудост, но сега трябва да живеем с последиците. Няма да си длъжна да ме търпиш прекалено дълго, защото Едуард скоро ще има нужда от мене някъде другаде.
Ванора отчупи коричка хляб и я пъхна в устата си. Задъвка внимателно, преглътна и запита:
— Сигурен ли си, че никога няма да се върнеш в Крагдън, щом Едуард заповяда да отидеш другаде? Обещаваш ли?
