— Да.
Отговорът му, макар и неохотен, подпечата съдбата му.
— Тогава да продължим с церемонията.
Глава 7
Когато Ванора осъзна, че положението ще доведе до резултат, който нито тя, нито Лъвското сърце желаеха, тя разтърси глава в енергичен протест. Но преди да беше успяла да изрече на глас някакво възражение, Меър нахлу в стаята, цъкайки с език, като видя как неприлично е разголена господарката й.
— Сега, сега, агънце, ще те облека веднага.
За Ванора беше съвсем ясно, че Меър се беше спотайвала пред вратата, иначе не би могла да пристигне толкова скоро след отец Кадък.
— Не! — изрева Лъвското сърце, несъмнено поразен от неочаквания обрат на събитията. — Кажете думите, отче, вземете Меър и излезте. Достатъчно се бъркахте в работите ми.
— Лъвско сърце, това е лудост! — извика Ванора, най-накрая възвръщайки си дар слово. — Никой от нас двамата не иска това.
— Може би не, но аз искам тебе. — Стоманеният му поглед се върна към свещеника. — Думите, отче. Кажете ги, преди да съм си променил решението и просто да взема това, което искам.
— Не! Няма да има брак — извика Ванора.
— Нямаш избор, дете — отвърна отец Кадък. — Помисли за безсмъртната си душа, ако не за друго. Лъвското сърце е рицар; неговия кодекс на чест налага да уважава съпругата си. Станеш ли негова любовница, няма да спечелиш нищо друго освен неуважението му. Така или иначе, той ще те има.
— Думите, отче — изръмжа Лъвското сърце.
Отец Кадък отвори молитвеника си, подканвайки Меър да донесе халата на Лъвското сърце и да го увие около раменете на Ванора. После започна кратката церемония, която щеше да я направи съпруга на Лъвското сърце отсега и за вечни времена. Когато дойде моментът тя да се обрече на Лъвското сърце, думите заседнаха в гърлото й.
— Да или не, Ванора — изрече рицарят предупредително. — Ще те взема, каквото и да отговориш.
— Ванора — повтори отец Кадък, — ще вземеш ли Лъвското сърце за свой съпруг?
— Да, но това не ми харесва.
Смехът на Лъвското сърце разсея напрежението и миг след това отец Кадък ги провъзгласи за съпруг и съпруга. Ванора все още беше замаяна от шока, когато Лъвското сърце избута свещеника и Меър от стаята и заключи вратата след тях. Когато се обърна отново към нея, тя беше зашеметена от изражението на ужас, което се беше изписало на лицето му.
— Господи Исусе Христе! Какво направих?
— Немислимото — нападна го Ванора. — Каква лудост те прихвана?
— Страст — изрече той, не можейки да намери по-добър отговор. Мислех с оная си работа, а не с главата си. — Приближи се към нея. — Но ти си моя сега, Ванора. Не можеш да ми откажеш, а твоят свещеник не може да апелира към съвестта ми.
Той дръпна халата, разголвайки оскъдно облеченото й тяло за жадния си поглед. Тя видя как очите му заблестяват от мрачна жажда, когато той сграбчи ръба на ризата й и я издърпа през главата й. Тогава ръцете му започнаха да се плъзгат по тялото й, галейки гърлото, гърдите, корема, бедрата й. Докосването му накара плътта й да пламне и коленете да се разтреперят. Тя се разтресе цялата, потръпвайки от пламтящото усещане на предчувствие и страх.
Изглеждаше странно, че мъж, който не я обичаше, можеше да я докосва с такава нежност. Той се беше оженил за нея, защото беше принуден и защото страстта беше помътила разума му, не защото изпитваше истински чувства към нея.
Собствените й чувства в този момент бяха объркани. Нищо не я беше подготвило за мъж като Лъвското сърце. Как можеше английски воин, когото се беше заклела да мрази, да събужда такива интензивни чувства у нея?
Сърцето на Лъвското сърце биеше лудо, докато пръстите му изследваха тялото на Ванора. Възхищаваше се на меката й сатенена кожа и беше доста изумен от силата, която намираше под мекотата.
Дланите му обхванаха гърдите й, обгърнаха властно твърдите, стегнати хълмчета. Прокара възглавничката на палеца си по зърната й, докато не почувства реакцията й. Пръстите му минаха леко над розовите връхчета; той чу тихия й протестен вик, но не му обърна внимание. Секунди преди да вземе едно от втвърдените зърна в устата си, той се взря в очите й и видя объркване. Зъбите му обградиха розовия крайчец. Езикът му започна безмилостно да го дразни, облизвайки, защипвайки, вкусвайки и въртейки се около него в деликатни кръгове. Тогава устата му се затвори над набъбналата пъпка и я засмука. Усети я как потръпва и засили натиска.
— Какво правиш с мене? — прошепна тя дрезгаво с глас, изпълнен с паника.
Мъчителна болка беше започнала да се заражда дълбоко в нея и се разливаше из кръвта й като горски пожар. Тя гореше, искаше още от това немислимо нещо, което Лъвското сърце правеше с нея, докато в същото време оплакваше блудната си природа. Инстинктивно се изви срещу него, изстенвайки, докато оплакваше изгубената си невинност.
— Любя се със съпругата си — изръмжа Лъвското сърце.
Думите му й напомниха, че сега принадлежи на мъж, който не я искаше. Мечтите й за любов и вярност лежаха разбити в краката й, защото Лъвското сърце със сигурност щеше да я изостави, след като й се насити. Колкото и да съжаляваше за реакцията си, нищо не можеше да спре чувствата, които той пораждаше у нея. Страстта беше мощна сила и у нея се надигаше страст към съпруга й, ненаситна като всепоглъщащо животно.
Въпреки нежеланието си тя се видя останала без дъх, очаквайки Лъвското сърце да угаси огъня на настоятелната й страст, да я докосне интимно на това място, където болката беше непоносима.
Сякаш осъзнал жаждата й, той спусна ръка, за да потърси меките косъмчета и влажните гънки на мястото, където се съединяваха бедрата й. Тя се разтрепери неудържимо от непознатите усещания, които той пробуждаше у нея. Разтваряйки листчетата на копринената плът, той започна да я гали, докато тя не се почувства овлажняла, сгорещена и набъбнала.
— Искаш ли ме в тебе, Ванора? — запита Лъвското сърце с глас, подрезгавял от желание.
— Не…
Трябваше й цялата воля, която беше способна да призове, за да даде този отговор.
— Лъжкиня.
Грабвайки я на ръце, той я отнесе на леглото. Погледът му не се отделяше от нейния, докато сваляше дрехите си и се отпускаше до нея. Устата му намери едно чувствително място на рамото й и го подразни със зъби и език, карайки я да се загърчи под него. Свеждайки глава, той пое едно зърно между зъбите си и започна да го облизва, докато пръстите му изтезаваха женската й плът.
Плъзвайки два пръста в нея, той започна да я гали с малки, трепкащи движения, които я накараха да извика тихо и да се извие към него. Тогава устата му се отдели от гърдите й и започнаха пътешествието си надолу; вик на смущение се откъсна от устните й, когато тя осъзна какво възнамерява той. Устните му докоснаха плоския й корем, погалвайки кадифената мекота на бедрата й, и той притисна лице към мекия пясъчен триъгълник.
Нещо тъмно и примитивно се надигна у нея и тя се опита да го отблъсне, но той стисна тънката й талия и здраво я притисна към меките кожи, постлани на леглото. Когато тя почувства как езикът му навлиза дълбоко в горещия й влажен канал, изстена оскърбено. Тогава той започна да я облизва, вкусвайки я с дълги, лениви удари на езика, който влизаше и излизаше, галейки набъбналите венчелистчета. Малката пъпка на тайното й място разцъфна под горещата му уста и Ванора се уплаши от греховните усещания, които той събуждаше у нея.
Уплаши се, защото вече не разпознаваше себе си в жената, която се извиваше под мощния английски рицар. Нейният съпруг я беше превърнал в блудница и това не й харесваше.
— Спри! Това е греховно.
