Той трябваше да оцени нейната способност да защитава себе си и думите си, но не го беше направил.
— Чух високи гласове. Да не би посещението при Дафид да не е минало добре?
Ванора ахна изненадана; беше се замислила така дълбоко, че едва не се беше блъснала в Лъвското сърце. Отказа да го погледне.
— Всичко е наред. Намерих Дафид в изненадващо добро здраве. Това твоя заслуга ли е?
— Рядко изтезавам затворниците си.
Тя се извърна и се заизкачва по стълбите. Лъвското сърце я сграбчи за раменете и я накара да застане с лице към него.
— Не си променила решението си, нали? Бъди сигурна, че не смятам да се отказвам от това, което ми обеща.
Тя вече не мислеше, че животът на Дафид има някаква цена за нея, но беше дала на Лъвското сърце обещание и не виждаше никакъв начин да отбегне изпълнението му.
Ако първо беше поговорила с Дафид, нямаше да се съгласи толкова лесно да приеме условията на Лъвското сърце. Но дълбоко в себе си знаеше, че би направила необходимото, за да спаси живота на един свой сънародник уелсец.
— Не съм променила решението си — увери го тя. Тръгна нагоре по стълбата пред него. — Нека да свършваме с това.
Веждите на Лъвското сърце литнаха нагоре.
— Ентусиазмът ти ме изненадва, милейди. Може да не споделяш възбудата ми, но не можеш ли да проявиш малко готовност за съвкуплението ни?
— Ти не си мъжът, когото съм си представяла, когато съм мислила как се любя за първи път.
— Дафид не е мъжът за тебе — изрече той строго.
Честно казано, Ванора беше съгласна, но нямаше да признае такова нещо пред Лъвското сърце. Този мъж и така беше достатъчно самонадеян.
— А ти си, предполагам — предизвика го тя. Очите му блеснаха като излъскано сребро.
— Ще те оставя да решиш, след като се любя с тебе.
— Не ми предлагаш нищо освен мимолетно удоволствие. Какво ще стане с мене, когато си заминеш? Всички ще знаят, че съм била твоя курва, и ще прекарам остатъка от живота си без съпруг. Искам мъж, който да бъде мой партньор в живота, който ще отнася към мене като към равна на него, и искам деца. Всички тези неща ще ми бъдат отказани, ако ме направиш своя курва.
След като помисли задълбочено над думите й, Лъвското сърце изрече:
— Ще помоля Едуард да ти намери подходящ съпруг.
Макар че това изглеждаше разумна идея, тази мисъл не му хареса. Представата за Ванора в леглото на друг мъж не беше нещо, за което би искал да се сеща.
— Не се тревожи — отвърна тя. — Едуард сигурно ще ми избере някой англичанин, за когото да ме омъжи, а аз не мога да понеса тази мисъл.
Тя се извърна и се отдалечи.
Лъвското сърце я застигна с две дълги крачки. Настъпи тишина сред мъжете, събрани в залата. Строгият му поглед беше всичко, от което имаше нужда, за да възобновят разговорите помежду си.
— Не им обръщай внимание — каза той, когато забеляза изчервеното й лице и скованите рамене. — Ако някой каже лоша дума за тебе заради това, което ще направим, ще бъде строго смъмрен. Ще направя така, че на всички да им стане ясно, че не си имала никакъв избор.
Шокът й беше осезаем.
— Ще го направиш ли?
— Да. Това изненадва ли те?
Тя вдигна рамене.
— Не се иска много, щом става дума за тебе.
Качиха се по стълбите и тръгнаха по коридора.
— Шокирана ли си, че те искам? Че ще направя всичко, само и само да те имам в леглото си?
— Ти си англичанин — изрече тя, сякаш това обясняваше всичко.
— Да, такъв съм. — Той се пресегна и докосна копринената й коса, оставяйки ръката си да падне на рамото й. — А ти си желана жена. Можех да те взема отдавна, ако бях такъв, който насилва жени, но не съм. — Ръката му се спусна към гърдата й. — Кълна се, че ще получиш удоволствие в ръцете ми, Ванора, и обещавам, че ще дойдеш при мене с желание… не, ще ме молиш да те взема.
— Никога! — закле се тя.
Той отвори вратата на дневната и я въведе вътре.
— Никога е много дълго време, скъпа. Решителен мъж като мене винаги получава това, което желае, а аз те желая.
Той я привлече в прегръдките си, притискайки я към твърдия хребет на желанието си. После я целуна, проследявайки очертанията на устните й, сякаш за да запомни всяка извивка, всеки детайл от пищните им форми. Макар че тя се опита да му се противопостави, волята й не беше толкова силна като неговата. Той разтвори устните й, разделяйки ги с езика си, и я съблазни с настоятелната си целувка.
Нетърпеливо я съблече, докато тя не остана пред него облечена единствено в тънка риза. Очите му потъмняха от гореща жажда, когато посегна да измъкне дрехата над главата й.
— Спрете!
Лъвското сърце изруга яростно, когато отец Кадък нахлу в стаята.
— За бога! — изрева той. — Пак ли вие! Оставете ни.
— Не. Няма да позволя да оскверните Ванора.
— Мога да направя всичко, което реша, със или без вашето позволение. Ванора е съгласна. Питайте я сам, ако не ми вярвате.
Пронизителният поглед на отец Кадък се отклони към Ванора.
— Истина ли е това, дете?
Лъвското сърце затаи дъх, очаквайки отговора й. Тя го искаше, той знаеше, че е така. Разпознаваше всичките признаци на възбудена жена.
— Да, отче — измърмори тя.
Бурното облекчение накара главата на Лъвското сърце почти да се замае, но той се принуди да скрие възторга си.
— Чухте я, отче. Сега ни оставете.
— Ако трябва да направите това, в такъв случай позволете ми да ви оженя. Женитбата с Ванора ще направи действието допустимо в очите на бога.
Лъвското сърце се изсмя.
— Сигурно се шегувате, отче.
— Не се шегувам, синко. За да легнете с Ванора, трябва да се ожените за нея.
Лъвското сърце се почувства като животно, хванато в клопка. Беше твърд и готов да се пръсне, би направил почти всичко, само и само да утоли жаждата си. Но да се ожени…? Нелепо. Опита се да изтласка свещеника от стаята, но той се противопостави със сила, изненадваща за човек на неговата напреднала възраст.
— Не го наранявай — замоли се Ванора.
— Готов съм да изпълня обреда веднага — каза отецът, измъквайки библията си някъде изпод избелялото си расо.
— Проклет да сте, че се месите! — извика Лъвското сърце. — Да не мислите, ме имам нужда от съвест?
— Подозирам, че имате — изрече спокойно отец Кадък.
Членът на Лъвското сърце беше набъбнал и болезнен, готов да експлодира, и той не се интересуваше какво точно трябва да направи, за да вкара Ванора в леглото си.
— Много добре, оженете ни, отче, но това няма да промени нищо. Няма място за съпруга в живота ми.
— Искате ли Ванора, синко?
