Думите й успяха да разсеят напрежението, той се дръпна от нея и започна да се разхожда. Възползвайки се от разсейването му, Ванора грабна домашната си дреха от леглото и я навлече.
— Той е хитър като лисица — оплака се Лъвското сърце. — Но късметът му не може да трае вечно.
— Моля се да не си прав.
Лъвското сърце я изгледа с присвити очи.
— Каквото и да казваш, върнах се като победител от тази битка. Луелин избяга и армията му се пръсна. Ще мине много време, преди армията му отново да стане каквато беше. Съмнявам се, че ще продължи да бъде заплаха за Англия и в бъдеще.
— Грешиш! — възрази тя разпалено. — Луелин няма да спре, докато Англия не ни остави на спокойствие.
Разстроен от нейното упорство и от собствената си жажда да я завладее, Лъвското сърце внезапно се досети как да я накаже и в същото време да спечели това, което искаше повече от всичко… тялото й.
— Да, Луелин избяга, но се върнах с пленник. Близък на Черния вълк.
Сърцето на Ванора се стегна.
— Познавам ли го?
Злорадствайки тайно, Лъвското сърце изрече:
— Дафид Девърел.
— Дафид? Пленил си Дафид?
— Точно това казах, нали?
— Къде е той? Какво… какво ще правиш с него?
— Заключен е в тъмницата. Колкото до съдбата му, мислех да оставя Едуард да се оправя с него, когато пристигне, но промених намерението си. Луелин и последователите му трябва да получат урок. Ще дам пример с Дафид и ще заповядам да го екзекутират.
Цветът се оттече от лицето на Ванора, тя залитна към скамейката и се отпусна на нея.
— Това е безчовечно. Кажи ми, че не е вярно.
— Няма да те лъжа, Ванора. Твърдо съм решил да го екзекутирам.
— Английски дявол! Чудовище! Нямаш ли милост, нямаш ли състрадание? Няма ли нищо, което мога да направя, за да го спася?
Лъвското сърце се направи, че мисли.
— Може би има начин.
Ванора скочи на крака.
— Кажи ми! Какво трябва да направя, за да спася Дафид?
— Да ми станеш любовница — отговори Лъвското сърце. — Спи с мене, докато съм в Крагдън, и ще пощадя живота на Дафид.
Ванора се дръпна отвратена.
— Защо ме искаш? Ти не ме харесваш.
— Не съм казвал такова нещо, Ванора. Ти реши, че искаш да бъдем врагове. Аз харесвам всички жени, англичанки, ирландки, уелски, шотландки, всички служат за едно и също.
— Това ли са всички жени за тебе? Топло тяло? Всеки мъж, който мисли, че жената не е нищо друго освен съд за утоляване на страстта му, не заслужава съпруга. Жал ми е за жената, за която ще се ожениш.
— Нямам нужда и не искам съпруга — каза Лъвското сърце. — Съпругата не е нищо друго освен пречка. Търся удоволствието си там, където искам, и с която искам.
— Един ден някоя жена ще те накара да си глътнеш думите — предсказа Ванора.
— Такива силни думи да излизат от такава нежна уста — изрече Лъвското сърце в нисък, дрезгав шепот. — Какво ще кажеш, Ванора? Колко силно желаеш да спасиш Дафид? Достатъчно ли, за да легнеш в ръцете ми и да ме приемеш в тялото си?
Негодувание вцепени гръбнака й.
— Няма да предам Дафид по този начин.
— Дори за да му запазиш живота?
— Не… О, не знам.
— Може би мога да те убедя.
Ръцете му се обвиха около нея, притискайки я към горещото му тяло, докато устните му похищаваха нейните, извличайки душата й. Не трябваше да става така, помисли тя. Защо волята й не беше достатъчно силна, за да се съпротивлява на мощното привличане на Лъвското сърце? Тя не беше слаба жена; защо усещаше, че сякаш е въвлечена във вихъра на беснееща буря?
Прекъсвайки целувката, Лъвското сърце се вгледа в очите й, въпросителният му поглед търсеше само един отговор.
— Какво ще бъде, Ванора? Животът на годеника ти зависи от твоя отговор.
Тя отвърна на погледа му, не можейки да отговори. Беше спасена от тази необходимост, когато вратата се отвори рязко и в стаята влезе възмутеният отец Кадък.
— Засрамете се, сър Лъвско сърце! — извика той. — Излезте от стаята на Ванора.
— Не, отче, няма да изляза. Мое право е да взема каквото искам от Крагдън.
— Ако искате Ванора, ще трябва да се ожените за нея — обяви отец Кадък.
— Отче! — възкликна Ванора.
Лъвското сърце отметна глава и се разсмя.
— Брак? Не, отче, бракът не е за мене. Дори Ванора не струва колкото свободата ми.
— Това е единственият начин да я имате — изрече твърдо свещеникът. — Махни се, Сатана!
Лъвското сърце изгледа Ванора с очи, пълни с предизвикателство.
— Не отлагай много решението си, Ванора, защото не съм от търпеливите.
Извръщайки се, той се отдалечи и смехът му прозвуча заплашително в ушите й.
Глава 6
— Какво искаше да каже Лъвското сърце, дете? — запита отец Кадък. — Меър ме накара да дойда, когато го видя да влиза в стаята ти. Страхуваме се, че той ще те накара да извършиш грях срещу божиите предписания.
— Не се безпокойте, отче — успокои го Ванора с желание да притъпи страховете му. — Ще се справя с Лъвското сърце. Не биваше да говорите за брак пред него, аз съм сгодена за Дафид.
— Не е имало официални документи. Освен това, отказът от годеж е по-малък грях от блудството. По- добре да се омъжиш за дявола, отколкото да бъдеш похитена от него. Искаш ли Лъвското сърце, дете?
— Не! Как можахте да помислите такова нещо?
— Живял съм достатъчно дълго и съм виждал неща, които другите не виждат. Ако греша, прости ми. Сигурно много обичаш Дафид.
Колебанието й му говореше много относно чувствата към годеника й.
— Както знаете, годежът беше устно договорен между Дафид и баща ми, но знам, че ще се науча да го обичам.
Отец Кадък не изглеждаше убеден.
— Ще се моля бог да ти даде сили да се противопоставиш на съблазънта на Лъвското сърце, защото се страхувам, че това е замислил той за тебе.
— Знаехте ли, че Дафид е пленен и затворен в тъмницата на Крагдън? Лъвското сърце възнамерява да го екзекутира.
Отец Кадък пребледня и бързо се прекръсти.
— Господ да пази всички ни. Ще се моля за безсмъртната му душа.
— Още не е умрял, отче. Може би трябва да се помолите да избегне съдбата, която му е приготвил Лъвското сърце.
— Така и ще направя, дете. Кураж, не всичко е загубено. Ще бъда в параклиса, ако имаш нужда от
