Гърлото й се стегна.
— Няма да се наложи.
— Не? — Очите му спряха на устните й. — Съжалявам, че ти причиних болка.
— Не си. — Тя вдигна ръце, за да отмести неговите от раменете си, но пръстите й обхванаха китката му и когато вдигна към него изпълнените си със сълзи очи, той загуби контрол.
— Но нали каза…
— Излъгах — отвърна Хелън. Знаеше, че отива далеч. Знаеше, че връщане назад няма. — Хората го правят понякога за самозащита.
— О, Господи! — простена Рийд и притисна младата жена към себе си. Разпусна косите й и те се разсипаха по раменете й. Горещ и нетърпелив, езикът му разтвори устните й. И Хелън повече не искаше да се съпротивлява. Рийд разкопча блузата й и обхвана гърдите й. Целуваше я, сякаш само за това бе копнял през последните десет години.
Изведнъж тя почувства, че не са сами. Отвори очи и видя Джон да се отдалечава. Вървеше, сякаш бе зърнал чудо. Не, чудо не беше точната дума. По-скоро катастрофа.
Направи опит да се изтръгне от прегръдката на Рийд, но той изръмжа и не я пусна. Тя успя все пак да прикрие гърдите си.
— Джон… — продума на пресекулки. — Видя ни и си отиде.
— По дяволите! Но той рано или късно трябва да научи. Ще му кажа.
— Не! Аз ще му кажа. Аз забърках тази каша и аз трябва да я оправя.
— Така ли смяташ? Че това е каша? — стисна устни Рийд.
— А какво друго?! О, нека не се преструваме! Както каза на яхтата, бяхме физически привлечени. Нищо повече. Това е.
Тринадесета глава
— Но защо не остана две седмици, мамо — попита Алекса, седнала с кръстосани крака на леглото, докато Хелън пиеше чая си. — Ти така и не ни каза. Да не сте се скарали с Джон? Той затова ли не дойде да ме види?
— Ами аз…
— Нали ти обясни какво се е случило — прекъсна я баба й. — Приятелят му, барабанистът, имал неприятности с полицията. И Джон заминал за Дания.
— О, Рики Елис! Знам го! — извика Алекса, а Хелън погледна майка си с благодарност. — Но той ще дойде да ме види, нали? Каза, че ще ми донесе нещо супер!
— Хайде, хайде — намеси се отново баба й. — Ставай от леглото, преди майка ти да е разляла чая си.
— Не съм толкова глупава — обиди се Алекса, но все пак стана. — Отивам да се облека. Ще ходим на пазар, нали? Ти обеща!
— Да — потвърди Хелън, остави встрани чашата и притисна малкото момиченце в прегръдките си. — Първо се измий. И зъбите. Четката ти е в банята.
— Баба ми купи нова, докато те нямаше — рече Алекса. — Кога ще тръгнем? Знаеш ли колко трудно дядо намира място за паркиране?
— Скоро — отвърна Хелън и си помисли, че й се ще да има енергията на дъщеря си. — Допивам си чая и ставам.
— Днес е събота — намеси се бабата, като буташе пред себе си детето. — Майка ти е работила цяла седмица и заслужава да се поизлежава малко. Това, че ти си във ваканция, не означава, че и другите са.
— Но мама си дойде само преди седмица от Бермудите — възрази Алекса. — Ти ще дойдеш ли, бабо? Сара Стъбс каза, че в „Розбъри“ пуснали нови скейтбордове. Няма да го карам на улицата, само в градината.
Хелън привършваше чая си, когато майка й се върна.
— Това дете става все по-капризно. Докато те нямаше, баща ти съвсем се изтощи.
— О, съжалявам. Знаеш, че в такива случаи трябва да ми казваш. Не искам вие да се грижите за нея.
— А какво ще правиш, ако не се грижим? — попита неочаквано майка й. — Ще наемеш някой непознат, или ще я оставиш да се връща сама от училище?
— Не, аз ще я вземам.
— Тя ни е внучка. Нашата единствена внучка. И докато ти си на работа, ще бъде с нас.
— Но ако татко…
— Той не е престарял! Само на петдесет и осем е. И понеже малката няма баща, добре е в живота й да има поне един мъж с влияние.
— Мъж с влияние — повтори Хелън, потискайки болката, която думите на майка й събудиха у нея. — Какво искаш да кажеш?
— Ами… — Госпожа Колдуел се поколеба. — Ще се съгласиш, че няма мъж в семейството ти. Поне не постоянно.
— Казваш го, сякаш пред къщи има опашка от мъже — обиди се Хелън. — Знаеш, че преди Джон никой не бе от значение.
— А Алекса знае ли? Джон е млад и с баща ти се съмняваме, че двамата сте много подходящи един за друг. Но пък детето го харесва. И сега, макар че мълчиш, усещам, че нещо не е наред.
— Ти да не ми предлагаш да остана с Джон само защото Алекса го харесва?
— Значи наистина сте се разделили. Знаех си, че цялата история със заминаването му за Дания е измислена. Е, ще трябва да й кажеш и то скоро. Не е честно да я заблуждаваш.
— Да — съгласи се неохотно Хелън.
— Няма смисъл да си го изкарваш на мен — отвърна майка й. — Не съм виновна, че ваканцията ти се е провалила. Просто искам да си по-откровена с нас.
— Не е така просто.
— Защо? Ще продължиш ли да се виждаш с него, или не?
Хелън се поколеба и погледна полуотворената врата.
— Има нещо, което не исках да ти казвам. Но май се налага.
— Свързано е с бащата на Алекса, нали?
— Откъде знаеш? — изненада се Хелън.
— Аз съм ти майка. Усещам, че нещо не е наред.
— О, значи съм съвсем прозрачна!
— Не. Но си обикновен човек. Е, какво се случи? Срещна го отново, така ли?
Хелън поклати тъжно глава.
— Той е бащата на Джон.
— Не! — извика майка й. — Ти… знаеше ли?
— Преди да напусна Англия ли? Не, разбира се. Мислиш ли, че бих тръгнала, ако знаех? Беше страхотен шок и за мен. Нямах никаква представа.
— А той знае ли коя си?
Тонът на майка й бе хладен. За нея Рийд бе човекът, който бе излъгал дъщеря й. Щеше да е много трудно да накара родителите си да го гледат с други очи.
— Отначало не — отвърна Хелън със съзнанието, че трябва да обясни. Но все пак реши да премълчи подробностите. Майка й щеше да повярва, че е скъсала с Джон заради баща му.
След случката на кея, очакваше скандал. Не можеше да има друга реакция след всичко, което Джон бе видял. Той наистина бе сърдит. Но Хелън откри, че по-скоро е сърдит на себе си, отколкото на нея. А когато му каза, че познава баща му отпреди, доста се изненада.
— Така ли? Не знаех, че сте се виждали в Лондон.
Не биваше да го остави да мисли, че между тях е имало любовна история. Всъщност Джон се интересуваше повече от това, което става в момента и когато го убеди, че между нея и баща му няма
