въпрос Абрамовиц обикаля арената под одобрителните викове на зрителите.
ОТГОВОР: — За да не му паднат панталоните.
ВЪПРОС: — Защо пожарникарят носи червени тиранти?
ОТГОВОР: — Колумб.
ВЪПРОС: Кой е първият рейс през Атлантическия океан?
ОТГОВОР: " Вестник.
ВЪПРОС: — Какво е това черно и червени на бял фон?
Изкарвахме така около десетина и когато привършехме, Голдбърг заплющяваше с глупавия си камшик, аз галопирах няколко пъти около арената, след което идваше ред на последните поклони.
Голдбърг потупва изпускащия ми пара хълбок и под океанския рев на шатрата, където всеки ръкопляска и вика браво, ние напускаме арената, галопираме по наклонената рампа към дома си. личния фургон на Голдбърг и прикрепения към него конски бокс, след което преставаме да бъдем обществено значими до утрешното представление. Много посетители идваха вечери наред да гледат представлението и се смееха на гатанките, макар да ги знаеха още от деца. Ето как минава сезонът и така или иначе нищо не се е променило, освен че Голдбърг прибави напоследък няколко глупави гатанки за слонове, за да осъвремени номера.
ОТГОВОР: — От игра на топчета.
ВЪПРОС: — Защо колената на слона са набръчкани?
ОТГОВОР: — За да си държат в него мръсното бельо.
ВЪПРОС: — Защо слоновете имат дълъг хобот?
Нито Голдбърг. нито аз имаме особено добро мнение за последните вицове, но те са в духа на последната мода. Според мен, бихме могли да изкараме номера и без вицове. Единственото, което всъщност е необходимо, е говорещият кон.
Един ден Абрамовиц реши да си измисли сам въпроси и отговори — не е чак толкова трудно. Същата вечер, след като приключиха с обичайната програма, той вмъкна новата си гатанка.
ОТГОВОР: — За да поздрави своята приятелка кокошката.
ВЪПРОС: — Защо жълтата патица пресича пътя?
След миг объркано мълчание всички пощуряха, удряха до посиняване коленете си с юмруци — из целия цирк хвърчаха разкъсани сламени шапки, но Голдбърг, стъписан и сякаш невярващ на очите си, изпепели с кръвнишки поглед коня. Ръждивото му лице стана тъмновиолетово. Изплющя с камшика си и сякаш ледовете в реката се пропукаха. Осъзнавайки в ужаса си, че е прекалил, Абрамовиц оголи големите си зъби, подхвърли задницата си нагоре и без да иска направи няколко крачки напред. Зрителите обаче помислиха, че това е цветисто допълнение към номера и лудо заръкопляскаха. Гневът на Голдбърг се поуталожи и като отпусна камшика, той се престори, че се смее под мустак. Сред неспирните ръкопляскания Голдбърг гледаше лъчезарно Абрамовиц, сякаш това беше едничката му рожба, която няма начин да сгреши, макар Абрамовиц да знаеше дълбоко в душата си, че собственикът му е бесен.
— Не забравяй КОЙ КОГО, невменяеми коньо — изчука Голдбърг с гръб към публиката по носа на Абрамовиц.
Накара го да обиколи още веднъж в галоп арената, метна се с акробатически подскок върху неоседлания му гръб и лудо го пришпори към изхода.
След което му съобщи по морза с твърдите кокалчета на пръстите си върху черепа, че ако му скрои още веднъж подобен номер, ще го заведе лично във фабриката за лепило. КЪДЕТО ЩЕ ТЕ СТОПЯТ ЗА КЛЕЙ. — Каквото остане, е за храна на кучетата.
— Пошегувах се, господарю — обясни Абрамовиц.
— Разбирам да беше казал отговора, но да зададеш и въпроса сам е безобразие.
Насъбраната горчилка накара говорещият кон да отвърне:
— Направих го, защото така се почувствах свободен.
Тогава Голдбърг го шибна жестоко по шията с убийствената си пръчка. Задушавайки се, Абрамовиц се олюля, но кръв нямаше.
— Недей, господарю — изпъшка той, — не върху старата ми рана.
Голдбърг позабави топката, но продължи да размахва камшика.
— Само посмей още веднъж, дърта кранто, и ще си направя палто от конска кожа с пухкава яка, гуул, гуун, гник, гонк.
Слюнки бълбукаха в ъгълчетата на устата му.
Ясно.
Понякога ми се струва, че съм идея, но каква ти идея, застанал тук, в мръсната конюшня с копита, потънали в жълтите топки на собствените ми изпражнения, където се чувствам стар, отвратен от себе си и усещам миризмата на лошия си дъх, докато зъбите ми мелят в торбичката за зоб твърдия овес и го превръщат в размесена с пяна буца, а Голдбърг си пуши дългата цигара и зяпа телевизия. Храни ме доста добре, естествено, като се има предвид, че менюто е овес, но затова пък не ми е чистил бокса от една седмица. Лесно е да си го върнеш на един кон, ако си отмъстителен човек.
И така продължават с номера на матинета и вечерни представления, което поддържа Голдбърговото добро настроение и предизвиква неудържимия смях на публиката, но Абрамовиц сънува, че е на открито. Това са странни сънища, ако изобщо са сънища, той не е сигурен нито какво са, нито откъде се взимат — скрити мисли може би за свобода или някаква самоирония? Нима можеш да имаш мнение за нещо, което е неосъществимо? И изобщо чувал ли е някой за говорещ кон, който при това сънува? Голдбърг с нищо не показва, че знае какво става, но Абрамовиц подозира, че разбира повече, отколкото си дава вид, защото конят, легнал в собствените си изпражнения на мръсната слама, се събужда от опасния унес и чува как собственикът мърмори нещо насън със своя говор на глухоням.
Абрамовиц сънува — или нещо от този род — един друг живот, който би могъл да живее — например на кон, който не може да говори, не може да роди нито една мисъл и е напълно доволен, че е един просто безсловесен кон. Вижда се как тегли, да речем, каруца по селския път. От двете му страни се издигат разлистени буки, а отвъд тях се ширят зелени поля с диви цветя. Ако беше такъв кон, вероятно щеше да се оттегли и да отиде да пасе сред полята. В по-смелите си сънища се вижда като състезателен кон с предпазни наочници за надбягване, който препуска с всичка сила по последната отсечка на разкаляната писта и разсича клина от галопиращи коне, за да спечели само с един нос на финиша, а жокеят с положителност не е Голдбърг. Жокей няма, той е паднал от коня.
Но ако не е състезателен кон, нека бъдем реалисти, ако Абрамовиц продължи да живее като говорещ кон, то тогава той няма да работи в цирк — всяка вечер ще рецитира поезия от сцената. Театърът е претъпкан и хората въздишат ох и ах, какви прекрасни неща казва този кон.
Понякога си представя, че е напълно свободен „човек“, някой с неопределен външен вид и характер, може би лекар или адвокат,и помага на бедните. Не е лошо като идея за полезен живот. Но макар да сънувам аз, или ако не сънувам, правя каквото правя, чувам Голдбърг да говори в МОЯ сън. Говори като мене:
Първо на първо ти си от главата до петите говорещ кон, не просто някаква си кранта, която не може да говори и, честна дума, нямам нищо против тебе затова, че МОЖЕШ да говориш, Абрамовиц, а против онова, което казваш, когато си отваряш устата и нарушаваш правилата. Що се отнася до състезателния кон, ако се видиш каква развалина си-с наднормено тегло, с огромен увиснал корем и дебела, тъмна, неравна козина, която не лъсва, колкото и да те четкам и разресвам, и четири космати, дебели криви крака плюс чифт малки кривогледи очи — сам ще се откажеш от безумната идея да станеш състезателен кон и то още преди да те превърнат в посмешище. Що се отнася до рецитирането на поезия, кой би пожелал кон да му рецитира поезия? Абсурд. Що се отнася до последния сън или там каквото те тревожи, онова дето искаш да станеш лекар или адвокат, остави я ти тая работа, не живеем в такъв свят. Конят си е кон, дори и когато е говорещ кон, не се бъркай с човеците, ако разбираш какво имам предвид. Щом си говорещ кон, такава ти била съдбата. Предупреждавам те, не хитрувай, Абрамовиц. Не се опитвай да узнаеш всичко, ще полудееш. Никой не може да знае всичко, не живеем в такъв свят. Спазвай правилата на играта. Не клати лодката. Не се опитвай да ме правиш на маймуна, знам повече от тебе. Такъв съм се родил. Трябва да бъдем онези, които сме, макар да не ни е леко и на двамата. Но такава е логиката на положението. Диктува се от определени закони, въпреки че за някои е трудно да проумеят това. Законът си е закон, не можеш да промениш реда.
