сънищата му влизаше Вивиан, не Каролайн. Ако сега Вивиан стоеше на прозореца в кулата и се взираше с копнеж в нощта, сякаш търсеше нещо. Или някого.
Него…
Каролайн закри с ръка пламъчето на свещта, обърна се и си влезе в стаята. Балконът потъна в мрак.
Доскоро Ейдриън беше абсолютно уверен в себе си, в умението си да се владее, но гладът, който го измъчваше тази нощ, беше твърде силен, за да го остави без внимание. Нави юздите на коня около китката си и закрачи към замъка, потънал в мрачни размишления.
Каролайн отвори очи и се огледа сънено. За няколко мига повярва, че е отново в таванската стаичка в дома на леля Мариета, заедно с Порция, която похърква в другото легло. После осъзна, че се е събудила не толкова от някакъв звук, колкото от пълната и абсолютна липса на звуци. Дъждът бе престанал и правеше тишината още по-оглушителна.
Тя се надигна и седна в леглото. Огромният балдахин над главата й я караше да се чувства съвсем мъничка. Когато си легна, в стаята беше приятно топло и тя не си направи труда да спусне завесите. Но сега огънят в камината беше догорял и вътре ставаше хладно.
Каролайн посегна към завесите, но ръката й замръзна насред движението. Един от френските прозорци от другата страна на кулата беше отворен и пропускаше в стаята тясна ивица лунна светлина и сребристи облачета от мъгла.
Каролайн отдръпна ръка и пръстите й затрепериха. Огледа се нервно и разбра, че всички свещи са угаснали. Стаята тънеше в мрак.
На балкона отекна някакъв шум и вниманието й отново се устреми натам. Дали е вятърът? — запита се с трепет. Или някой е направил крачка? Но как е възможно някой да крачи по балкона й, след като се намираше поне на четири етажа от земята?
Тя навлажни сухите си устни, изненадана, че чува и друго освен лудото биене на сърцето си. Беше готова да се завие презглава и да остане така, докато настъпи утрото, но успя да овладее страха си.
В нощта, когато загинаха родителите й, Каролайн се отказа окончателно от лукса да крие глава под завивките. Порция и Вивиан можеха да се крият в леглата си, когато ги заплашваха трудности, но тя не. Тя беше длъжна да става от топлото си легло в бурните нощи, да затваря отворилите се прозорци или да слага нови дърва в огъня.
Събра цялата си смелост, отметна завивката, стъпи на пода и бавно закрачи по каменните плочи към ивицата лунна светлина. Беше на половината път, когато през балкона прелетя сянка. Каролайн се отдръпна стреснато и от гърлото й се изтръгна тих вик.
— Не ставай глупачка — наруга се тя и се опита да се стегне, макар че зъбите й тракаха. — Сигурно облак е минал пред луната. — Направи няколко колебливи стъпки към балкона и продължи: — Просто си забравила да затвориш вратата и вятърът я е блъснал.
За миг си представи как някоя от каменните фигури ще разпери огромните си крила и ще се хвърли към нея, пое дълбоко въздух и премина останалото разстояние с три решителни стъпки. Отвори широко френския прозорец и излезе на балкона, предизвиквайки невидимото чудовище да я нападне от мрака.
Ала балконът беше пуст.
От мокрите камъни се издигаше пара и лунната светлина посребряваше облачетата. Каролайн отиде до парапета и се залови с треперещи ръце за грапавите камъни. Разкъсвана между облекчение и гняв заради глупавите си страхове, тя погледна надолу и се опита да прецени колко метра има до земята. Който и да искаше да я нападне в стаята й, имаше нужда от крила, за да се качи дотук.
— Добър вечер, мис Кабът.
Като чу подигравателния глас от сянката на балкона зад нея, придружен от облак сяра, Каролайн се обърна стреснато и нададе тих вик.
10
Каролайн политна назад. Когато грапавият камък на бруствера се удари в гърба й, светът се обърна с главата надолу и тя загуби равновесие. В следващия миг ръцете на Кейн я уловиха и я стиснаха, първо грубо, после много по-меко, когато дръпна треперещото й тяло към своето.
Силните му пръсти се заровиха в косата й, помилваха я успокоително. Бузата й се притисна в широката, топла, обещаваща сигурност мъжка гръд.
— Недейте така, мадам — изрече той дрезгаво. — Какво правите? Нима искате да ме уплашите до смърт?
Когато светът отново се върна в правилната си позиция и треперенето отслабна, Каролайн си пожела с внезапна сила да потъне завинаги в топлината на тялото му. Да вярва, че докато той я държи здраво, никой няма да посмее да й стори зло. Да забрави поне за малко, че това глупаво желание представлява най- голямата опасност.
Тя опря ръце на гърдите му и се изтръгна от прегръдката с отчаяние, което изненада и самата нея.
— Аз ли ви уплаших до смърт? Вие сте този, които изникна от сянката и се нахвърли върху мен! Ако бях полетяла от балкона, утре бедният Уилбъри щеше да прекара половин ден да събира жалките ми остатъци и да мие кръвта от камъните на двора. Почти ми се иска това да беше станало, защото си го заслужавате. Как смеете да се промъквате така в стаята ми? — Тя се отдръпна и го огледа подозрително. — Как всъщност се озовахте тук?
Той проследи отдръпването й без видимо вълнение. Очите му святкаха развеселено.
— Качих се пеша.
Каролайн спря и учудено смръщи чело. Проследи протегнатата му ръка и откри, че онова, което бе сметнала за балкон, в действителност е покрита галерия, която обикаля цялата кула. Вероятно някъде имаше стълба или преход към следващата кула и към долния етаж.
Кейн скръсти ръце под гърдите и се осведоми тихо:
— А вие какво си помислихте? Как според вас съм стигнал до балкона ви, мис Кабът?
Каролайн преглътна.
— Аз… ами… — Вече не беше сигурна какво си е помислила. Беше невъзможно той да се е превърнал в прилеп и да е долетял до балкона, за да се промъкне в стаята й и да застане до леглото, за да я покрие със сянката си. Като си го представи да стърчи над леглото й в мрака, в съзнанието й изникна и друга картина, още по-объркваща… и по-предизвикателна. Замига сърдито и се опита да я прогони. — Аз… предположих, че… може би…
Кейн се смили над мънкането й и махна с ръка.
— Не исках да ви уплаша. Мислех, че отдавна сте си легнали. Боя се, че ми е трудно да свикна с живота в провинцията. Не можах да заспя, затова излязох да се поразходя по галерията и да изпуша една пура.
Едва сега Каролайн забеляза тънката пура, хвърлена на каменния под, която още димеше. Сигурно я е хвърлил, когато се е втурнал напред, за да я спаси от падане. Сега й стана ясно и защо бе усетила миризма на сяра малко преди появяването му.
След като видя пурата, забеляза и други неща. Например скандалната липса на жакет, жилетка и шалче на врата. Домакинът й беше облечен само в тънка ленена риза, напъхана в панталон за езда от сърнешка кожа, който стягаше стройните хълбоци и подчертаваше силните мускули на бедрата. Ризата беше отворена на шията и разкриваше бронзова кожа и медноцветни косъмчета на гърдите. Косата беше вързана на хлабава опашка на тила, но няколко влажни кичурчета бяха нападали по лицето му.
Видът му моментално й напомни, че и тя не е прилично облечена. Не бе помислила да наметне халата, така великодушно предоставен й от него, и сега стоеше тук боса, облечена само в старата си нощница, косата й падаше в безредие но гърба. Излинелият памук не скриваше нито една извивка на тялото й. Това я накара да се изчерви и тя скръсти ръце под гърдите си. За първи път изпитваше благодарност, че природата не я е надарила особено богато на това място. За разлика от нея Порция имаше пищен бюст.
— Дано само викът ми да не е вдигнал на крак цялото домакинство.
— Убеден съм, че слугите си спят най-спокойно — увери я Кейн и устреми поглед не към гърдите й, а към
