крехката извивка на шията. — Все пак те би трябвало да са свикнали с такива шумове — сърцераздирателни викове, молби за милост, измъчени стонове от подземията…
Пак ли? Отново се надсмиваше и над нея, и над себе си. Но лицето му оставаше напълно безизразно. Дори не вдигна светлите си вежди.
Каролайн се усмихна хладно и отвърна:
— Това не ме изненадва. Знаех си, че този внушителен замък не може да няма добре оборудвано подземие.
— Ама разбира се! Там са затворени най-красивите девици от селото. Ако желаете, ще отидем да ги видим, преди да си заминете.
— Ще се радвам да ви придружа.
Кейн се облегна на парапета.
— Боя се, че занемарих по осъдителен начин задълженията си на домакин. Надявам се да ми простите, че не бях тук, за да посрещна вас и сестрите ви с добре дошли.
— Уилбъри ни уведоми, че сте „навън“. — Погледът й оставаше прикован в гърдите му, където влажната риза беше залепнала за впечатляващи мускули. Странно защо, от тази гледка й олекна. Неволно вдигна ръка към челото си, защото имаше чувството, че от неуспялото падане през балкона й се вие свят. — Вероятно случаят е бил много спешен, след като е трябвало да излезете в такава ужасна нощ.
— Напротив, напротив. Според мен бурята не е толкова застрашителна, колкото една препълнена бална зала или някой задимен театър. Винаги съм предпочитал да се опълча срещу природните стихии, отколкото да се изправя пред неуморимите езици на клюкарките. Но съжалявам, че не можах да се прибера навреме, за да ви кажа добре дошли.
Съзнавайки факта, че той бе избегнал сръчно незададения й въпрос, Каролайн посочи френските прозорци, които все още бяха отворени и разкриваха гледка към осветеното от луната легло с измачкани чаршафи.
— Не мога да ви се сърдя, че сте занемарили задълженията си на домакин, след като ме настанихте в такова луксозно помещение.
Той изпухтя тихо и стисна здраво зъби.
— По-луксозно, отколкото у леля ви, без съмнение. Изненадвам се, че тя не ви е изпратила в килера за въглища.
Каролайн смръщи чело.
— Откъде знаете…? — Ала веднага си припомни как бе чакал на стълбището пред къщата на леля й и бе вдигнал поглед към прашното прозорче на таванската стая. Очевидно беше спуснала завесите една секунда по-късно.
Фактът, че той знае за пренебрежителното отношение на леля Мариета, беше ужасно смущаващ. Това я накара да вирне брадичка.
— Почетната гостенка е Вивиан. Тя трябваше да получи тази стая. Ние с Порция сме свикнали да си делим една спалня.
— Аз пък си помислих, че това разпределение ще ви хареса. Сега никой няма да се осмели да каже, че съм се промъкнал в спалнята на сестра ви и съм й отнел добродетелта, докато Порция стои на стража, прав ли съм?
— Според мен Порция е по-скоро териер, отколкото дог — уточни тихо тя.
Кейн успешно изимитира треперене.
— Тогава е още по-опасна противничка. Предпочитам да ме нападне дог, отколкото някой джафкащ териер да се закачи да крака ми.
Каролайн се засмя. Описанието на малката й сестра беше наистина подходящо.
— Обикновено е достатъчно да я цапнеш с утринния вестник.
— Ще го запомня. — Той наклони глава и я изгледа с един от онези пронизващи погледи, за които копнееше и от които се боеше. — Е, мис Кабът, какво мислите за моя скромен стар дом? Харесва ли ви?
Каролайн се поколеба.
— Гостните стаи са прекрасни, милорд, но трябва да призная, че входната зала е доста… застрашителна. Там има твърде много препарирани животни и кръвожадни ловни сцени за моя вкус.
— Предполагам, че на къщата липсва топлината, която само ръката на една жена може да придаде — отвърна той и думите му бяха като милувка.
— О, но това е липса, която лесно може да се отстрани, нали?
За момент погледите им се срещнаха, впиха се един в друг и Каролайн изпита ужасното чувство, че никой от двамата нямаше предвид Вивиан.
Това прозрение я извади от равновесие и тя заотстъпва назад към стаята си. Очакваше той да я следва крачка по крачка, както бе направил на усамотената алея във Воксхол.
— Моля да ме извините, милорд, но е крайно време да се върна в леглото си. Утрото ще дойде по-скоро, отколкото го очакваме.
— Да, права сте. — Вместо да отиде при нея, Кейн се обърна и се опря с две ръце на парапета. Погледът му се устреми към далечния хоризонт, където все още се стрелкаха светкавици и трещяха гръмотевици, а вятърът гонеше кълбестите облаци. — Мис Кабът?
Каролайн спря. Ръката зад гърба й стискаше бравата.
— Да?
Той заговори, без да се обърне, загледан в нощта.
— Отсега нататък затваряйте грижливо вратата към балкона. Не можете да разчитате, че природна стихия, капризна като вятъра, се показва винаги от най-добрата си страна.
Каролайн преглътна и отговори тихо:
— Както желаете, милорд.
Тя се прибра в стаята си и внимателно затвори вратата. Поколеба се само за миг, после спусна желязното резе. Когато вдигна глава, Кейн бе изчезнал. Балконът беше празен.
Тя беше сама.
— Какво е това, за бога? Кой е умрял и те е направил кралица на Англия?
Каролайн не можеше да каже кое е по-лошо: да я събуди високият, весел глас на Порция, или сестра й да дръпне с все сила завесите на леглото и ярката слънчева светлина да падна право върху лицето й. Тя вдигна ръка към очите си и изпита чувството, че ей сега ще се подпали.
Дълго след като Ейдриън Кейн бе изчезнал от балкона, тя се мяташе неспокойно в леглото си, питайки се дали наистина е бил само вятърът — или друга, първична и опасна природна стихия. Как се бе отворила вратата й? Много пъти се запита и защо всяка среща с Кейн започваше и свършваше с прегръдка. Наистина ли беше непочтена и развалена, щом толкова й харесваше да е в обятията му, макар че нямаше никакво право да е там?
Когато Порция се тръшна на матрака и заподскача като дръзко малко кученце, Каролайн простена и се зави презглава.
— Махай се! Отказвам да повярвам, че вече е сутрин.
— Сутрин ли? — облещи се Порция. — За бога, вече е почти обед! Само защото си настанена като кралица в кулата, това не ти дава право да мързелуваш цял ден като член на кралското семейство. Ако очакваш от мен да играя ролята на придворна дама и да позвъня, за да дойде камериерката с чаша горещ шоколад, ще има да чакаш, Ваше височество!
— Обед? — Каролайн въздъхна и отметна завивката. При това уж неволно я метна върху главата на Порция. — О, небеса! Не може да е обед! Готова съм да се закълна, че е още ранна сутрин, малко след зазоряване.
Двойно смутена поради това допълнително доказателство за моралния й упадък, Каролайн скочи бързо от леглото. До бала оставаше само една седмица и тя трябваше непременно да открие дали Кейн е приятел
