вечеря за рождения ти ден, Ейдриън? Как ще се казва първият ни син, Ейдриън?
При мисълта за виконта Каролайн усети пробождане в сърцето. Чувството за самота стана непоносимо. Тя сложи буза на коляното си и проследи как сенките на здрача пълзяха към вратата на балкона. Може би тази нощ ще предизвика съдбата и няма да спусне резето…
Изведнъж я осени идея. Вдигна глава и погледът й се изостри. Спомни си тихи стъпки, сянка върху нощното небе и посребрени от луната изпарения на мъгла. Скочи от леглото и се плъзна към вратата като в транс.
Когато през първата й нощ в замъка се появи на балкона й, Кейн твърдеше, че не можел да заспи. Че е станал е излязъл навън, за да се поразходи и да изпуши една пура. А после изчезна също така внезапно, както се беше появил.
Каролайн отвори широко балконската врата и излезе навън. Хладният нощен въздух се плъзна като милувка по голите й ръце под късите буфан-ръкави на батистената рокля и по тялото й пробягаха тръпки. Беше прекарала цял следобед в безплодно търсене и изобщо не й мина през ума да тръгне по пътя, по които Кейн твърдеше, че е дошъл.
Погледна към хоризонта и разбра, че няма време за губене. Слънцето почти бе изчезнало зад далечните планини. Надигащите се облаци блестяха в златно великолепие.
Каролайн вървеше бързо по галерията, която опасваше целия замък, плътно притисната до стената, за да не я види някой отдолу. Можеше само да се надява, че Порция е намерила с какво да забавлява Вивиан.
От другата страна на кулата, вече потънала в здрач, тя откри, каквото търсеше — къса каменна вита стълба. Слезе бързо по изтритите стъпала и се озова пред тясна каменна пътечка с парапет, която минаваше над пропастта между северната и южната кула. Мина бързо по мостчето, като се опитваше да пренебрегне внезапно появилия се вятър, който развя тънките й поли и я накара да съжалява, че не си е взела наметката.
В нощта, когато пристигнаха, Уилбъри ги уведоми, че господарят му е дал съвсем точни указания: Мис Каролайн Кабът ще се настани в северната кула. Докато стигна до другия край на мостчето и изкачи стълбичката към южната кула, тя се опитваше да не мисли какво биха могли да означават тези думи на иконома. Да не мисли колко лесно би било за обитателите на двете кули да се забъркат в пламенна афера, без никой в замъка да не разбере. Може би желанието на Кейн е било напълно безобидно. Нали беше видяла какво правеха днес прислужниците. Вероятно в деня на пристигането им северната кула е била едно от малкото подготвени помещения.
Скоро се озова пред двойка френски прозорци, почти идентични с нейните. Засенчи очи с двете си ръце и се притисна към стъклото, за да надникне в стаята. Ала тежките завеси й пречеха. Огледа се и видя, че слънцето още не е залязло напълно, но на изток вече са изгрели първите бледи звезди. Небето се бе обагрило в индиговосиньо.
Не можеше да си позволи да чака. Сложи ръка върху месинговата брава и запита дали Кейн спазва съвета, който и беше дал, и затваря вратата си с резето. Ако да, нямаше друг изход, освен да се върне в спалнята си и да прекара още една нощ в мъчителна несигурност.
Събра угасващата си смелост и внимателно натисна бравата. Вратата се отвори, без дори да изскърца протестиращо, и я покани да влезе в бърлогата на звяра.
15
Каролайн мина предпазливо през прага и притвори вратата зад себе си. Имаше чувството, че сърцето й бие достатъчно силно, за да събуди и мъртвите. Тази мисъл я разтрепери и тя побърза да я прогони.
Спря и изчака очите й да привикнат с полумрака. Макар че пред всеки прозорец бяха спуснати дебели кадифени завеси, стаята не беше съвсем тъмна. В железния свещник на отсрещната стена догаряше една единствена восъчна свещ.
Когато сенките бавно се оттеглиха, погледът й се устреми към огромната мебел, която владееше помещението. Изпита безкрайно облекчение, че не е видяла затворен ковчег върху мраморен подиум, а високо махагоново легло с балдахин и завеси от рубиненочервена коприна. Завесите бяха спуснати и придаваха на леглото тайнствен вид.
Тя се придвижи бавно напред и едва не се спъна в крака на друга мебел в долния край на леглото. Тя беше дълга и тясна и също закрита от копринена драперия. Каролайн тъкмо повдигна единия край на завесата, за да провери какво има вътре, когато чу някакво движение зад завесите на леглото.
Обърна се рязко и последната й тайна надежда, че леглото е празно, угасна. Бръкна в джоба на полата си и треперещите й пръсти се сключиха около колчето. Мина на пръсти покрай леглото и застана от страната, която беше най-близо до свещта. Безшумно плъзна пръсти по коприната и предпазливо издърпа завесата, за да види кой спеше в леглото.
Вместо да лежи по гръб със скръстени под гърдите ръце, Ейдриън спеше по корем под червените копринени завивки.
Гладката материя се беше свлякла опасно и разкриваше почти целия мускулест гръб — чак до хълбоците. Беше й невъзможно да каже, дали носеше поне пижама — сигурно не.
Каролайн с мъка отмести поглед от голия мъжки гръб и го устреми към лицето му. Трябваше да преглътне няколко пъти, за да прогони внезапната сухота в устата си.
Мъжът спеше дълбоко и лицето му бе обърнато към единствената свещ в стаята. Дългите ресници почиваха спокойно върху бузите. Досега Каролайн не беше забелязала, че връхчетата им са позлатени, както не беше забелязала и дължината, и гъстотата им. Сънят бе прогонил бръчката от средата на челото му и бе свалил товара на отговорностите от силните му рамене. Както лежеше заспал пред нея с разрошена гъста коса и леко отворени устни, той приличаше много на момчето, каквото е бил някога.
Когато заспалият мъж изхърка леко — съвсем човешки звук, — Каролайн поклати глава. Връхлетя я вълна на нежност. Беше дошла тук да си докаже веднъж завинаги, че той е съвсем обикновен мъж. Ала всичко, което виждаше в тази стая, й доказваше само колко голяма глупачка е. У Ейдриън Кейн нямаше нищо обикновено. Както и в нейните чувства към него.
Той не я беше заблудил, не, тя сама се беше заблуждавала. Упорито вярваше, че Кейн представлява опасност за сестра й, докато той беше опасен единствено за сърцето й. Докато можеше да се вкопчва в глупавата представа, че е вампир, можеше да го държи далече от Вивиан. Каролайн затвори за миг очи и се опита да запази самообладание. Когато отново ги отвори, те пареха, но бяха сухи.
Знаеше, че сега трябва да си отиде, но не беше в състояние да се помръдне. Никога вече нямаше да има шанс да се приближи до него под закрилата на мрака, да го погледа как спи и за миг да си представи, че сънува нея.
Колко егоистично…
Трябваше да го докосне. Това беше всичко, което можеше да си разреши. После щеше да се измъкне тихо, както беше влязла, и да го остави сам със сънищата му. Да се върне в стаята си и да стиска здраво зъби, докато той почука на вратата й и я помоли за ръката на Вивиан. Тогава ще го поздрави като брат, какъвто заслужаваше да й бъде.
Каролайн протегна ръка, напълно наясно, че това не беше картина, а човек от плът и кръв. Пареща горещина, сила и живот.
В следващата секунда връхчетата на пръстите й докоснаха гладката, блещукаща кожа на гърба му. В по-следващата вече лежеше по гръб върху мекия матрак, ръцете й бяха вдигнати над главата. Силна мъжка ръка притискаше гърлото й.
Смутена до дън душа, Каролайн вдигна очи към него, прикована от дивия блясък в очите му. Дишането й беше мъчително, но не беше в състояние да каже дали причината е в тежестта му, която я притискаше към леглото, или в това, че с всяко поемане на въздух вдъхваше божествения аромат на стопленото от съня тяло. В обичайния мирис на сандалово дърво и лавър се примесваше нова, силна подправка — опасност.
В полузатворените му очи бавно блесна разбиране, последвано от подозрение. Хватката около китките и гърлото й се разхлаби, но той не направи опит да я пусне.
Каролайн не беше сигурна дали, ако все пак я пуснеше, би могла да избяга. Крайниците й тежаха от
