16
Каролайн облещи огромните си очи и му напомни за малка, стъписана сова.
— Ти не си вампир — повтори тя бавно.
— Правилно.
— Ти си ловец на вампири.
Ейдриън кимна.
— Човек, който гони вампири.
Ейдриън кимна повторно.
— И ги убива.
— Не съвсем. Нали знаеш, че те са живи мъртъвци — обясни той меко. — Аз ги разрушавам и изпращам празните обвивки на телата им в ада, за да не причиняват повече вреди.
Каролайн се изплъзна предпазливо от ръцете му и заотстъпва назад по тясното мостче. При това кимаше, сякаш казаното от него имаше някакъв смисъл.
— Значи затова спиш през деня. Защото нощем ловиш вампири.
— Права си. Те не обичат слънцето.
Ейдриън буквално виждаше как умът й работи трескаво.
— Предполагам, че не споделяш и някои от другите им особености. Да кажем… безсмъртие?
Ейдриън вдигна вежди.
— Имаш предвид картинната галерия?
Тя кимна.
Мъжът скръсти ръце под гърдите си. Трудно му беше да си спомни кога за последен път ги е усещал толкова празни.
— Фамилната прилика е ясно изразена. Не те излъгах. Някога пра-пра-вуйчо ми направил дете на камериерката на жена си, но упорито отричал, че той е бащата. До деня, когато малкото момченце се появило на бял свят с издайническата бенка над лявото око.
— И какво станало тогава? — попита тя, като забави ход, но не спря да отстъпва.
— Пра-пра-леля ми стреляла по него. За щастие на наследниците му се прицелила лошо и го улучила в глезена. После създал още петнадесет деца, седем от тях с леля ми. Още два пъти била принудена да стреля по него, докато накрая умрял в леглото си на достойната възраст от деветдесет и две години.
Каролайн наклони глава.
— Какво ще кажеш за огледалата? Ако си ловец на вампири, а не вампир, защо в замъка няма нито едно огледало? Би трябвало да можеш да се гледаш в огледалото.
Ейдриън изду бузи и сложи ръка под брадичката си. Това беше въпросът, от който най-много се страхуваше.
— Щом непременно искате да знаете, ще ви кажа. Ейдриън заповяда да махнат огледалата заради мен — изрече провлечено Джулиън и излезе от сянката зад нея.
Ейдриън изруга полугласно. Каролайн изписка тихо, сложи ръка на сърцето си и се обърна към натрапника.
— Защото ви е неприятно да виждате образа си в огледалото?
— Не — отговори Джулиън и направи крачка към нея. — Защото вече нямам такъв.
Каролайн пое дълбоко въздух и попита:
— Права ли съм в предположението си, че нямате и душа?
Джулиън се потупа по джоба на плътно прилепналия към тялото му жакет и съжалително поклати глава.
— Боя се, че в момента нямам нищо такова.
Каролайн се обърна бавно към Ейдриън и топлината в очите й замръзна.
— Колко време ви трябваше, за да измислите тази жестока малка шега? Вие и брат ви! Сигурно сте си казали, че ще се забавлявате великолепно с глупавото селско момиче. Вероятно сте изковали плана си на бутилка портвайн и няколко ароматни пури? — Тя вирна брадичка, ала не успя да предотврати треперенето й. — Изглежда, че все пак съм се излъгала във вас, милорд. Вие сте точно толкова безсърдечен, колкото искахте да ме накарате да повярвам.
Ейдриън вдигна безпомощно ръка.
— Моля те, Каролайн, трябва да ме изслушаш…
— О, не — прекъсна го тя и поклати глава. — Мисля, че чух достатъчно за една нощ. Ако сте се забавлявали достатъчно за моя сметка, господа, позволете ми да се оттегля в стаята си.
Каролайн изпъна крехките си рамене, загърна се в тежката наметка на Ейдриън и се запъти към края на мостчето, блокирано от Джулиън.
Ейдриън разбра много късно какво е намислил брат му.
Когато Каролайн се приближи, Джулиън изръмжа заплашително. При това облещи белите си зъби и зениците на очите му се разшириха, докато бялото изчезна почти напълно.
Каролайн изписка ужасено и отстъпи назад. Джулиън я следваше крачка по крачка и смъртоносните му кучешки зъби бляскаха в мрака. Не престана, докато тя не се озова в прегръдката на Ейдриън.
Ейдриън притисна треперещата млада жена до гърдите си и мрачно изгледа брат си над главата й.
— Проклятие, Джулиън! Не беше особено учтиво от твоя страна.
Младият мъж вдигна рамене и ангелското му лице отново доби съкрушеното изражение, с чиято помощ винаги успяваше да се отърве леко от извършената беля.
— Може би не беше учтиво, но имаше необходимия ефект.
Ейдриън трябваше да признае, че се радва отново да държи Каролайн в обятията си. Хвърли още един смъртоносен поглед към Джулиън и помилва меката й коса.
— Няма нищо, няма нищо, мила. Няма да позволя лошото момче да ти стори зло.
Докато Каролайн все още го зяпаше с отворена уста, Джулиън се усмихна, както добродушен чичо се усмихва на малкото момиче, след като го е уверил, че чудовището под леглото е победено или прогонено.
— Нямате причини да се страхувате от мен, мис Кабът. Макар да ви смятам за апетитна хапка, аз не съм като брат си, който не е в състояние да сдържа низките си инстинкти.
Каролайн осъзна, че младежът намеква за безсрамната прегръдка, в която се намираше. Че е забелязал разрошената й коса и подутите от целувките устни. Въпреки това не се отдръпна.
— Знам какво си мислиш, но не си прав — отговори мрачно Ейдриън.
— Престани, за бога! — изфуча Джулиън. — Можеш да я лъжеш, щом искаш, можеш да лъжеш и себе си. Но мен не можеш да излъжеш. Тя е точно това, което искаш.
— Направете го още веднъж — помоли неочаквано Каролайн. — Онова с очите. И със… — Ейдриън усети как отново я побиха тръпки и утешително помилва гърба й. — Със зъбите.
— Обикновено не изпълнявам бисове, но за вас… — Джулиън погледна към брат си, искайки съгласието му. Макар да знаеше, че по-късно ще съжалява, Ейдриън въздъхна и кимна.
Този път преобразяването на Джулиън беше истинско. Никой не би го приписал на добре заучен трик или на въздействието на лунната светлина. Когато мракът обхвана очите му и го превърна в нещо нечовешко, дори Ейдриън се разтрепери. Ала в следващия миг мракът изчезна също така бързо, както се бе появил, и пред тях застана отново малкият му брат.
— О, небеса! Истина е нали? Той наистина е вампир — пошепна с пресекващ глас Каролайн. Макар да бе уверила Ейдриън, че не е от жените, които припадат, тя явно беше близо до загуба на съзнание.
— Боя се, че да — отговори глухо той и я държа, докато престана да се олюлява.
Каролайн не беше в състояние да откъсне поглед от Джулиън.
— А можете ли… — Лишена от способността да говори свързано, тя направи няколко движения, сякаш че лети. — Можете ли да се превърнете в прилеп и да отлетите към кулата?
Джулиън я погледна обидено.
— Велики боже, мадам, нима вярвате в глупостите на Порция? Наистина трябва да внимавате повече какво чете малката ви сестра. Ако си е напълнила главата с глупостите на доктор Полидори, скоро ще вижда вампири зад всяка завеса и зад всяко стайно растение. Може наистина да спя в ковчег, но ви уверявам,
