при сомати е многократно по-твърдо. Образно казано, тялото е като камък. Каменно-неподвижното състояние (stone-still stale) е общоприет термин сред религиозните учени, изучаващи сомати. Разбира се, не става дума за превръщането на човешкото тяло в истински камък, просто то става много, много твърдо — отвърна свами Дарам.
— Как се постига втвърдяването на тялото при сомати?
— Постига се, като обмяната на веществата в организма се свежда до нула.
— Ясно е, че след смъртта обменните процеси в организма продължават известно време — на това се базира присаждането на органи и тъкани. След смъртта обаче се активизират литичните ферменти, участващи в разрушаването на тъканите. Какъв е механизмът при понижаването на обмяната на веществата до нула, който довежда до втвърдяването на тялото и до своеобразната му консервация? — попитах аз.
— Това е особен механизъм и той действа чрез водата в организма — отговори свами Дарам.
— Какво е въздействието на микроорганизмите върху тялото по време на сомати?
— Почти няма такова. Но все пак по-добре е да се избират чисти места.
— А как влияе температурата в състояние на сомати?
— По-добре е температурата да е ниска.
— Как може да се въздейства на водата в организма, за да се снижи обмяната на веществата до нула?
— Чрез биополето, по пътя на медитацията — отвърна свами Дарам. — Биополето и водата в организма са свързани. Но човек трябва да се научи толкова ефективно да медитира, че биополето да започне да въздейства на водата в организма и чрез нея на обменните процеси. Сомати е висша форма на медитация. Не всеки може чрез медитация да влезе в сомати и не всеки, който се е научил да влиза в сомати, може да стигне до дълбоко сомати, когато тялото се съхранява дълги години.
— А какво става с душата в състояние на сомати?
— В учението за сомати съществува терминът ОВЕ (Out of Body Experience), което означава — опит извън тялото, да наблюдаваш тялото отстрани. При сомати душата се намира извън тялото, редом с него. Човек може да продължи живота си, оставяйки тялото си в нещо като консервирано състояние, а после да се върне в него. С помощта на сомати може да се разбере живота на душата. Човек вижда в действителност своето тяло, сякаш то е мъртво, но той усеща, че живее. По време на сомати човек разбира, че може да живее и без тяло.
— Значи, ролята на сомати се състои, от една страна, във възможността за живот без тяло, а от друга — във възможността да се консервира тялото за дълги години. Един вид тялото може пак да ни потрябва — казах аз.
— Тялото може да бъде консервирано за стотици, хиляди и даже милиони години — отвърна свами Дарам.
— Удивително — възкликнах аз, — в такъв случай сомати е спасителното състояние, чрез което човек би могъл да оцелее при катаклизми и катастрофи, дори и глобални. Чрез съхраняването на човешкото тяло в състояние на сомати може да се създаде Генофонд на човечеството. Така ли е?
— Трябва ли да се съхраняват човешките тела в случай на глобална катастрофа?
— Ролята на човешкото тяло не трябва да се омаловажава, както правят някои религии. То е създавано в резултат на продължителна еволюция. Защо да се преминава този път отново, когато е по-лесно да се съхрани в състояние на сомати — отвърна свами Дарам.
— Мисля, че в природата съществуват прецеденти на сомати. Например зимният сън при животните. На Север кафявата мечка прекарва в сън 7–8 месеца от годината, при това в бърлогата й съвсем не е топло. Вероятно мечката, като при сомати, снижава своята обмяна на веществата. Мечката-скитница е онази, която не е могла да изпадне в сомати. Можем да добавим още зимния сън на лалугера, змиите, жабите, насекомите и други живи същества. Очевидно соматиподобното състояние е начин за адаптация към условията на Севера.
— Аз живея в топла страна. Трудно ми е да потвърдя това, но казаното от вас звучи логично — отвърна свами Дарам.
— А къде се намира душата? — продължих да питам аз.
— Хората наричат душа сърцето. Но сърцето е само помпа. А сърцето-душа се намира в областта на пъпа.
— В медицината съществува понятието човек-растение, когато сърцето работи, текат обменни процеси, но човекът е в безсъзнание. Означава ли това, че душата не иска да се завърне в определено тяло, защото то не й харесва или е твърде разрушено? — попитах аз.
— Да, по принцип тялото може да живее без душата, но това ще е човек-растение. Ако душата се върне, отново ще бъде човек.
— А какви са взаимоотношенията между тялото и душата в състояние на сомати?
— Ако душата се намира извън тялото в състояние на сомати, то тялото си остава така в консервирано състояние. Ако душата се върне в тялото, човек излиза от състоянието на сомати и оживява след пет, десет, сто, хиляда, много хиляди и милиони години — отвърна свами Дарам.
— Кой изпраща душата в тялото?
— Висшият разум. Да се пребивава в състояние на сомати е много полезно, тъй като човек опознава друг живот — живота на душата, осъзнава ролята на Висшия разум и, връщайки се в тялото, става по- духовен, неагресивен. Ако хората пребиваваха почесто в състояние на сомати, на земята би се възцарил мир.
— Какво е душата?
— Душата е част от енергията на Вселената и се намира в специално очертано пространство. Енергията на душата е енергия извън електрона и протона. Тя е много силна и е способна да въздейства на гравитацията. Съществуват позитивна и негативна енергия на душата, които са свързани. Душевната енергия може да създава, но може и да разрушава. Ленин, Сталин, Хитлер са акумулирали отрицателната душевна енергия и тя се е изляла в унищожението на хора, във войни. Злото и доброто вървят ръка за ръка. Негативната душевна енергия може да привлече разрушителни космически обекти, да въздейства на природата. Затова доста често конфликтите и войните са съпроводени от падането на метеорити, от земетресения…
— Така ли се осъществява привличането на космически обекти от негативната душевна енергия, както, образно казано, кълбовидната мълния се привлича от елекртичеството? — попита Венер Гафаров.
— Образно казано — да. Но тук действат други физически закони — отговори свами Дарам.
— Интересно…
— Вие сте започнали своите изследвания с изучаването на очите — продължи свами Дарам, — и на вас, разбира се, ви е известно, че очите са огледало на душата. Ние говорим един с друг не само чрез езика, но и с очите си, защото очите са прозорец към душата. Зрението попада направо в душата и това е разбираемо, понеже се явява главното наше сетиво. Направете сравнение — обсегът на зрението е километри, на слуха — метри, а езикът и пръстите действат при контакт. Слепите хора губят много не само във физическия живот, но и в душевния.
— Означава ли това, че енергията на душата въздейства чрез очите? — попитах аз.
— Да. Аз забелязах във вашите изследвания един изключително важен момент — размерът на роговицата е еднакъв за всички хора. Това положение съвпада с религиозните знания и свидетелства, че Бог е дал равни възможности за самореализация на всеки човек.
— Интересна мисъл…
— Именно роговицата е прозорецът, чрез който душата може да се самореализира. Бих ви препоръчал по-подробно да изучите психичната енергия, например да я измервате при излизането й от очите. Използвайте последните постижения на физиката — каза свами Дарам.
Тук ми позволете да направя отклонение и да приведа един логически екстракт от съвременните представи на физиката за душата и психичната енергия, който подготви участникът и заместник- ръководителят на нашата експедиция, големият руски физик Валери Лобанков, специалист по физика на полето.
