От кого сме произлезли

психофизичните явления (психична енергия, био-енергията и т.н.). Финият свят се базира на свръхвисоките честоти.

Съществуват също торзионни полета, т.е. полета на въртене. Проява на торзионните полета във физическия свят е инерцията. Проява на торзионните полета във финия свят е душата — енергия във вид на полета на въртене. В рамките на това изкривено пространство (душата) се съдържа информация за функционирането на човешкото тяло (астралното тяло) и за процеса на мисленето (менталното тяло). Процесът на мисленето предизвиква изкривяване на пространството: добрите мисли го изкривяват в една посока, лошите мисли — в противоположна.

Всички души са част от Всеобщото информационно пространство, което е популярно като Висш разум. Хора като Е. Блаватская и Н. Рьорих могат да се включват към него и да получават оттам знания, които ни се струват удивителни. В него са събрани знанията не само на нашата, но и на предишните цивилизации. Пространството в нашата Вселена е затворено. Затова включването към Всеобщото информационно поле ни дава възможност да видим миналото и бъдещето.

Отначало са съществували само пространството и абсолютът (Абсолютното нищо), т.е. планът на бъдещите създания. Пространството е неутрализирана материя и антиматерия, където непрекъснато се създават нова материя и антиматерия, неутрализиращи се взаимно. Абсолютът нарушава процеса на неутрализацията. Раждат се материя и антиматерия, но те не се неутрализират.

Най-напред е възникнал финия свят, а после — физическият. Във физическия свят материята се е уплътнявала, в резултат на което са се появили звезди, планети и други тела. Уплътняването на финия свят е довело до създаването на душите.

Душите на земята постепенно са се уплътнявали и са започнали да придобиват физическо тяло. Отначало тялото не е било плътно, то е могло да преминава през предметите. По-късно се е уплътнило и е придобило сегашните си черти. Така са се появили човекът, животните, растенията. Първоначално съзнанието е било включено непрекъснато към Всеобщото информационно пространство. По-късно тази способност се е изгубила поради факта, че предишната цивилизация — на атлантите — е натрупала твърде много отрицателна психична енергия или торзионни полета, закривени в негативна посока.

Съществува Закон на кармата, т.е. възможност на душата да живее последователно в различни физически тела, като при това натрупва положителна или отрицателна психична енергия. Човек с лоша карма е длъжен чрез добри действия да завърти своите торзионни полета в позитивна посока, за да се освободи от негативно закривените полета и да стане no-щастлив. На всяка душа са дадени еднакви възможности за самореализация.

Разговорът ни със свами Дарам премина към въпроса за предишните цивилизации.

— На земята е имало 22 цивилизации — каза веднага свами Дарам. — Цивилизациите са достигали високо технократично ниво и са се самоунищожавали. Самоунищожаването е ставало чрез глобални конфликти или в резултат на космически катаклизми, предизвикани до голяма степен от въздействието на негативната психична енергия върху космическите обекти. В резултат на глобалните катастрофи се е променял климатът на земята. И щом климатът отново е ставал благоприятен за живот, човечеството е възниквало отново като нова цивилизация, развивало се е, достигало е високо технократично ниво и отново се е самоунищожавало.

— Обидно е, че натрупаните от предишните цивилизации знания са се унищожавали заедно с тях — съжалих аз.

— Не, знанията не са се унищожавали. Положителните от тях (торзионните полета, закривени в позитивна посока — Е.М.) са влезли във Висшия разум (т.е. във Всеобщото информационно пространство — Е.М.). Хората, които могат да общуват с Висшия разум, например майсторите или вашата Блаватская (за нея знаят всички в Индия — Е.М.), имат възможност да влизат в тези знания. Знанията на предишните цивилизации рязко се отличават от нашите съвременни знания. Нашите знания са пределно материализирани.

— А вие можете ли да влизате във Висшите знания?

— Да, мога — категорично отвърна свами Дарам.

— Разкажете ни за последната цивилизация на атлантите — помолих аз.

— Тази цивилизация е била изключително развита. Тя е потънала в морето. Климатът по онова време е бил много топъл и влажен. Земята е била осеяна с острови. Растителността е била друга. Голяма част от флората е растяла под водата. Атлантите са имали подводни плантации и са плували под водата. Небето е било червено. Те са могли да въздействат на гравитацията, имали са удивителни летателни апарати. Владеели са насочената психична енергия. За съжаление тази цивилизация е натрупала много негативна енергия, която се е изразходвала в конфликти. Тяхната цивилизация е била една от развитите на Земята. Но не се е опазила от натрупването на негативна психична енергия. В резултат е настъпил космически катаклизъм. Земата е променила оста си на въртене. Тогава огромна морска вълна е заляла земното кълбо, потапяйки градовете и човечеството.

— Ние от атлантите ли сме произлезли?

— Да, произлезли сме от атлантите — отговори свами Дарам. — Те са успели да запазят своите тела в състояние на сомати в Хималаите — в най-високата част на света, недостигната от вълната при Всемирния потоп. По-късно, когато водата се е оттеглила и условията на Земята отново са станали достатъчно благоприятни за живот, душите са се върнали в телата на атлантите и те са оживели, давайки кълна на съвременната цивилизация. Условията им на живот са били тежки. Външността им постепенно се е променила в съответствие с променените условия и е придобила чертите на човека от нашата цивилизация.

— Не е ли невероятно всичко това?

— Няма нищо невероятно. Когато космонавтите стъпват на Луната и вземат проби от лунната почва, в нея откриват консервирани микроорганизми. Ако на Луната възникне атмосфера, тези микроорганизми могат да оживеят. По същия начин човек в състояние на сомати се явява човек в консервиран вид. За източните майстори сомати е също толкова естествено и разбираемо, както за вас законът на Нютон. Сомати е единствената спасителна възможност при самоунищожението на цивилизациите. Хората, които са влезли в състояние на сомати и се намират в него хиляди и милиони години, се посвещават на най-висши цели, основната от които е оцеляването на човечеството в случай на самоунищожение на цивилизацията.

— Къде се съхраняват телата в състояние на сомати?

— Те могат да се съхраняват на три меета — отвърна свами Дарам. — На първо място — във водата. Тя е особена субстанция, чиято роля във възникването на живота на Земята е изключителна. Водата е нещо средно между въздуха и земята (има предвид плътността — Е.М.). Човешкото тяло се състои от 66% вода. Съставът на морската вода и на тази в човешкия организъм е приблизително еднакъв. Затова тялото в състояние на сомати може да бъде съхранено във водата за дълго време. Механизмът за снижаване на обмяната на веществата при сомати се състои в изменение на свойствата на водата в човешкия организъм.

— Извинете — не се сдържах аз, — вече няколко години в нашия институт изучаваме водата в човешкия организъм. И установихме, че тя е носител на информация, чиято роля при регенерирането на тъканите е много голяма.

— Информацията, която съдържа водата в организма, е свързана с душата — каза свами Дарам.

— Кажете — попита Венер Гафаров, — делфините не са ли потомци на атлантите, излезли от състояние на сомати в океана, които в процеса на еволюцията са се приспособили към начин на живот във водата? В потвърждение на това са високите им умствени способности, умението им да общуват в ултразвуковия диапазон (като атлантите), формата на дихателния им отвор и други общи признаци.

— Не зная. Може би — отвърна свами Дарам. — Мисля, че човекът е излязъл от морето.

— Кои са другите места, където могат да се съхраняват телата на хората в състояние на сомати?

— Това са ледниците и пещерите. В Хималаите например е намерена риба, която е престояла в ледника милиони години. Когато се е размразила, тя е заплувала. Същото може да се случи и с човека в състояние на сомати. А в пещерите температурата е постоянно ниска, което също е благоприятяо за съхраняването на тялото в състояние на сомати.

— Четох — каза Сергей, — че руски изследователи — Цибиков или Рьорих, в една от пещерите в Тибет