естествено и ясно, понеже така учи тяхната религиозна наука.
Може би бяхме изобретили велосипеда? В известна степен навярно е така. В науката това е обичайна практика — когато независимо получените данни съвпадат с историко-религиозните знания. От мнозина религията се възприема като приказка или като благочестиво наставление. Всъщност тя е задълбочено знание, достигнало до нас, както каза свами Дарам, от предишните цивилизации.
Разбрахме, че най-дълбоките религиозни знания не се огласяват широко, че са секретни и единствената причина за това е възможността да попаднат в ръцете на лоши сили.
Няма ли и ние да предадем тези знания на злите сили? Все пак ни разкриха много тайни! Не. Умишлено тук пропуснахме някои моменти, които могат да бъдат използвани в негативна посока. Ние няма да ги разкрием никога. Бяхме заслужили доверие не само защото отгатнахме лика на хората от предишната цивилизация, но най-вече заради добронамерената логика на нашите изследвания. Освен това очевидно е също, че е настъпило времето да се открехне завесата пред тайните на Вселената.
Най-вълнуващи за нас се оказаха данните за последното послание SoHm и за сомати. Особеното състояние на душата и тялото — сомати — силно интригуваше въображението ни като възможен начин за запазване на човечеството на Земята.
Отправихме се към Непал и Тибет. Кръгът на нашите въпроси вече бе по-точно очертан. Какво щяха да ни кажат тибетските лами?
ТРЕТА ЧАСТ
КАКВО КАЗАХА НЕПАЛСКИТЕ И ТИБЕТСКИТЕ ЛАМИ?
Как да изпаднем в състояние на сомати?
От Делхи пристигнахме със самолет в Катманду — столицата на Непал. На летището ни посрещнаха Валери Лобанков и Валентина Яковлева, които вече повече от седмица подготвяха условията за нашата експедиция. Заедно с тях беше и Шесканд Ариел — единият от непалските участници, известен местен физик, преподавател в Непалския университет. Беше ни препоръчан като човек, добре запознат с тибетската религия и способен да я анализира от позициите на съвременната физика. Той владееше добре английски.
Валери, Шесканд и Валентина бяха уредили няколко срещи с интересни за нас хора, но ни предупредиха, че най-вероятно трудно ще предразположим тибетските лами към откровен диалог. Повечето от тях бяха емигрирали в Непал след 1949 г., когато Тибет е присъединен към Китай. Репресиите на китайските комунисти бяха оставили тежки спомени сред духовниците. Естествено беше недоверието им към хора, интересуващи се от техните знания, тъй като те бяха свързани с трагичното им минало.
Първата ни среща беше с изтъкнатия учител по медитация Шамбу Тхапа — ръководител на Център по медитация в Катманду. По думите на Шесканд той не притежавал задълбочените знания, присъщи на ламите, но всекидневно провеждал сеанси по медитация и въвеждал хората в състояние на сомати.
Господин Шамбу Тхапа ни определи среща в дома си. Още от първите минути той погледна на нас като към обучаващи се в медитиране. Опитите ни да насочим разговора към по-научен стил не постигаха успех. Учителят невъзмутимо ни четеше лекция за ролята на медитацията, като използваше сложни формулировки от типа на: „Очите на мъдростта са очи, които могат да обяснят и видят качество във всичко, за да опознаят себе си отвътре задълбочено и да определят житейската цел, за миролюбивия характер на която не трябва да съществуват никакви съмнения.“
Отначало записвах думите му, но после престанах, просто не можех да проследя хода на мисълта му, а и той постоянно повтаряше: „Do you follow my mind?“, т.е. „Следиш ли мисълта ми?“. Задавайки въпроса „Do you follow my mind?“, правеше пауза и настойчиво те гледаше в очите, очаквайки отговор. Отначало аз всеки път отговарях „Yes“ и също се взирах в очите му. После престанах, понеже паразитната фраза се повтаряше твърде често.
Едва по-късно осъзнах, че омръзналото ми „Do you follow my mind?“ не е паразитна фраза, а начин да бъдеш въведен в състояние на медитация. Тя не позволява на човек да се разсейва и той стриктно следи мислите на учителя си. Аз обаче не исках да изпадам в медитация, а да разбера как тя спомага за влизането в сомати. И тогава приложих метода на самия учител. Улучил подходящия момент, ясно и високо му зададох въпрос и веднага допълних „Do you follow my mind?“, като проницателно го погледнах в очите. Той бе принуден да отговори „Yes“. След като повторих няколко пъти този трик, разбрах, че най-после бях успял да прекъсна неспирния поток на обучаващата проповед и да насоча разговора към нормално събеседване по научни въпроси.
Учителят разказа, че чрез медитацията се достига до сомати, че тя е възникнала в Тибет и оттук се е разпространила в целия свят.
Медитирайки, човек влиза навътре в своята душа. При това е способен да усеща всяка част от тялото си, дори да почувства и проследи промените, извършващи се в организма за частица от секундата. В състояние на медитация човек започва да разбира живота по-задълбочено, може да открие собствения си път в него и да осъзнае, че тялото е само инструмент на душата. След медитация той стига до убеждението, че не си струва да се впрягаш заради материалните страни на битието, например заради пари, в резултат на което става по-миролюбив. Основната цел на медитацията е миролюбието.
Позволете ми да се отклоня за малко и да ви преразкажа мнението на господин Сингх, който работи в школата Ошо в град Пуна (Индия).
1. Селла, когато се навлиза дълбоко в морала.
2. Сомати, когато душата излиза от тялото, а то изпада в каменно-неподвижно състояние.
3. Пражна, когато се достига истинската мъдрост в осъзнаването на живота и мирозрението.
— Какви са особеностите на медитацията при изпадането в състояние на сомати? „Do you follow my mind?“ — попитах аз.
— Yes — отговори учителят по медитация. — За да постигнеш сомати, трябва да се освободиш от отрицателната душевна енергия. Много е важно душата и тялото да са свободни от всичко негативно. В Америка проучват възможностите как да консервират тела за години напред, за да може после човекът да оживее, но не отчитат факта, че запазването на тялото чрез сомати е постижимо само след като се освободи негативната енергия.
— А какъв е механизмът за освобождаване на отрицателната душевна енергия?
— Този механизъм е свързан с концентрирането на ума по време на вдишването и издишването. Дишането е движение навътре и навън, върху което трябва да се концентрираме, като се убеждаваме, че вдишването е живот, а издишването — смърт, а ти самият се намираш в кръговрата на живота и смъртта…
— Това е в съгласие със SoHm — великия принцип, свързан с дишането през носа? — прекъснах го аз.
— Слабо познавам SoHm. По този въпрос знаят повече в Индия — отговори учителят.
— Основният смисъл на SoHm — не млъквах аз — е в посланието „реализирайте се сами“ — както индивидуално, така и заедно. Може би в процеса на медитация (с цел да се изпадне в сомати) умът се концентрира върху самореализацията на човека — и в земния живот (вдишване), и след смъртта (издишване). С други думи, човек се концентрира върху мисълта: „Реализирам се сам, реализирам се сам приживе и след смъртта, за да достигна висшата цел — мъдростта.“ Животът се асоциира с вдишването, а смъртта — с издишването…
— Да, така е — каза учителят, — наистина свързваме вдишването със земния живот, а издишването — със смъртта. И е вярно, че се опитваме да се самореализираме, понеже висшата форма на осъществяване
