— Бих искал да ви попитам, господин Мин — казах аз, — могат ли животните да изпадат в състояние на сомати? Мисля, че сомати би трябвало да е единен природен принцип, който позволява не само на човека, но и на животните да оцеляват. Как по друг начин да си обясним зимния сън на кафявата мечка например, която в Сибир спи по 7–8 месеца през годината? Сигурно мечката е способна да забавя метаболизма си, като изпада в соматиподобно състояние. Същото може да се случи и с други животни — съсели, змии, жаби…
— С настъпването на студовете животните започват да страдат. Страданието, както вече ви казах, може да прочисти тялото от негативната психична енергия, а това е основен момент при изпадането в соматиподобно състояние. Но не само страданието е от значение за това явление. Животните също имат „трето око“, с чиято помощ са способни да се концентрират преди студовете чрез нещо като медитация и да изпадат в сомати, т.е. да заспиват със забавена обмяна на веществата. Ако през лятото вземем змия и я оставим на студено, тя ще загине, защото няма да успее да се концентрира и да приведе своето тяло в каменно-неподвижно състояние. При естественото застудяване змията пропълзява в убежището си, дълго се концентрира и изпада в соматиподобно състояние, в което прекарва цялата зима.
— Как е развито „третото око“ при животните?
— Достатъчно добре, негова проява е езикът на животните и растенията. Например растенията усещат опасността. Да вземем дървото — то реагира при приближаване на човек със секира. Владеещият медитацията човек може да се научи да разбира езика на животните и растенията. Тогава той се чувства в безопасност сред хищните животни. За това свидетелства картината на Николай Рьорих „И ние не се страхуваме“, на която са изобразени двама монаси заедно с мечка.
— Според вас какво не достига на съвременния човек?
— „Третото око“…
Отново за „третото око“
Една вечер ние — Валери Лобанков, Валентина Яковлева, Венер Гафаров, Сергей Селиверстов и аз — тръгнахме да се разхождаме из Катманду. Заедно с нас тръгна един от „новите руснаци“, който беше на почивка в Непал. Яко пийналият новобогаташ постоянно се интересуваше от „психологията“ на нашите търсения.
— Разбирам, момчета — дърдореше той, — че ви трябва реклама, затова възнамерявате след няколко седмици да се изкачите високо в планината да търсите някаква пещера, в която уж седят атланти. Ами нека… Дори и да седят там… На вас какво ви пука?… Я каква екипировка сте си купили — цялата чужбинска. Кой ви спонсорира? Да не сте вложили собствените си с пот добити пари. И какво ще ви донесе тази реклама? Е, ще споменат няколко пъти: Мулдашев, Лобанков. И какво от това? Човек трябва да живее, момчета, и то днес, д-н-е-с…Вижте ме мен — пристигнах в Непал да си отпочина, а спечелих ето това, момчета, спе-че-лих… И какво, ще ми кажете, че не се интересувате от бизнес, от тукашните евтини камъни? Направо ще ви кажа — аз пък се интересувам! Какво си мислите, че съм пристигнал тук да си почивам? А Канарските острови, Испания… е-е…?
— Не разбираш — търпеливо му обясняваше Валери Лобанков, — че науката е нещо безкрайно интересно. Ние сме учени, разбираш ли — учени… Много е трудно да се намери една научна истина, понякога заради това си даваш не само парите, а и живота…Тук намерихме потвърждение, че съществува Генофонд на човечеството в случай, че то се самоунищожи или го сполети глобална катастрофа…
— Искате да кажете, че сте алтруисти — изгледа го новобогаташът. — Днес трябва да се живее, момчета, д-н-е-с… За децата си трябва да мислите, за де-ца-та, на тях им трябва база, база. Да те вземем теб за пример, Валери…
Беше ми досадило плямпането му и затова поизостанах, оглеждайки се на всички страни. Пред мен изникнаха три девойки с европейска външност и аз машинално ги погледнах. Върху челата на всяка от тях беше нарисувано „третото око“, при това едно към едно, с клепачи и ресници.
— Хелоу, забравили сте да гримирате „третото око“ — подхвърлих им аз.
Момичетата спряха. Завърза се разговор. Стана ясно, че са от Израел. И трите бяха отслужили в израелската армия, а сега получили карти за почивка и пристигнали в Непал. Сравнително добре говореха английски.
— Хващат окото — каза новобогаташът, предполагайки, че те не разбират руски. — Ернст, питай ги, някоя от тях не е ли емигрирала от Русия?
Оказа се, че две от тях са родени в Западна Европа, а третата е коренячка израелтянка.
— Жалко, щях да се опитам да ги сваля — каза новобогаташът, който успяваше да върти международен бизнес, знаейки английски на нивото Yes и No.
— Кажете, момичета — попитах ги аз, — „третото око“ по челата ви шега ли е или значи нещо?
Момичетата разказаха, че наблизо има ресторант „Третото око“ и там можеш да влезеш само ако си нарисуваш „трето око“ на челото. Стана ни интересно, но понеже нямаше с какво да си нарисуваме „трето око“, отидохме в ресторанта без рисунки по челата.
В ресторанта ни настаниха около голяма маса, без да обърнат особено внимание на челата ни. На същата маса вече седеше момиче от Ирландия, което смутено се усмихваше. Наложи се да си правим компания, понеже други места нямаше.
— Хайде да се запознаем — предложи Сергей Селиверстов и представи всеки от нас, като акцентира върху целите на експедицията. Сергей представи новобогаташа като едър руски бизнесмен.
— О — възкликна ирландката, — изучавате предходните цивилизации! В моята страна мнозина се интересуват от този въпрос. Някои се опитват да развият „трето око“, посещават специални школи по