формирайки Генофонда на човечеството.
— Разликата е там, че при сомати духът не се стреми да се превъплъти в друго тяло, а чака да се върне в собственото си. Той запазва връзката си точно с това тяло в продължение на стотици, хиляди и милиони години. Когато се вземе решение духът да се върне в тялото, то се съживява — каза г-н Мин.
— Кой решава кога духът е длъжен да се върне в тялото?
— Висшият разум. При това се вземат под внимание много фактори. Условията за живот на планетата, състоянието на тялото и т.н. Духът също активно участва в решението.
— В окултната литература, по-точно при Елена Блаватская, съществува понятието сребърна нишка, която съединява духа с починалото тяло в продължение на определено време. Ако сребърната нишка се скъса, духът няма как да намери тялото. Може ли сребърната нишка да се запазва хиляди и милиони години в състояние на сомати? — попита Валери Лобанков.
— Да, при сомати духът постоянно е свързан със своето тяло, независимо от времето — поясни г-н Мин.
— Колко време духът е свързан с тялото след физическата му смърт? — попитах аз.
— Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Но зная, че само в продължение на четири денонощия след смъртта човек може да бъде съживен, като мъртвото тяло не бива да е замразявано, както обикновено правят в моргите, нито да е положено на топло. Процесът на замразяване на мъртвото тяло води до разрушаване на клетките от кристалчетата на леда, а на топло — бързо се разлага. И в двата случая няма как да се пристъпи към съживяване.
— Коя температура е оптимална за запазване на умрялото тяло в продължение на четири денонощия, за да се надяваме на съживяване? — попита Валери Лобанков.
— Температура, близка до нулата…
— Великият руски офталмолог Владимир Петрович Филатов е използвал при отстраняването на очно перде трансплантант от трупна човешка роговица, запазена в продължение на 3–4 дни при температура от +4°С. Интересно, дали в основата на този факт не лежи същият принцип, за който споменавате вие? Между другото Владимир Филатов беше във висша степен религиозно образован човек.
— Възможно е — отговори г-н Мин. — Имайте предвид, че температурата, близка до нулата, е задължително условие, за да се запази тялото в състояние на сомати.
— Дали Филатов е знаел за сомати? — учудих се аз. — Може би очната роговица при тези условия се намира в своеобразно тъкан-но сомати и затова по-добре оцелява при трансплантиране в чуждо око…
— Не съм запознат с очната хирургия — каза г-н Мин.
— Все пак — продължих аз, — може да бъде проследена известна взаимозависимост между съживяването и сомати. При сомати тялото е изчистено от негативна енергия, т.е. торзионните полета са насочени в позитивна посока. При смъртта тялото е с „пълнеж“ от негативна енергия, както твърдеше екстрасенсът Олег Адамов. Ако с помощта на добрата психична енергия пренасочим посмъртните негативни торзионни полета в положителна посока, може би мъртвото тяло ще премине в соматиподобно състояние, благодарение на което духът би могъл да се върне в него. Та нали не всеки човек умира от тежки органични травми, от рак с метастази, разрушаване на мозъка и прочие. Често се случва да почине например от анафилактичен, болеви или токсичен шок — тогава промените, произтичащи в организма, са обратими. Или например спирането на сърцето, предизвикано от електрошок…Между другото, не при всички случаи на инфаркт на миокарда по време на аутопсията се откриват признаци за умъртвяване на сърдечния мускул. В подобни случаи би било логично да се предприеме съживяване на човека в продължение на четири денонощия след смъртта, ако тялото му се пази при +4°С. С помощта на какви сили бихме могли да пренасочим торзионните полета на починалия човек в положителна посока?
— С помощта на силата на състраданието — отговори г-н Мин.
— Дали ще е достатъчно мощна? — парирах го аз.
— Тя може да бъде засилена чрез медитация.
— Въпреки това в източната медицина няма описани кой знае колко случаи на съживяване…
— Да, така е.
— Може би си струва да се създаде усилвател на свръхвисоките честоти за увеличаване на ефекта от добрата енергия на състраданието. За съжаление нашата цивилизация е загубила функцията на „третото око“, което изглежда е изпълнявало ролята на нещо като генератор — каза Валери. — Сигурно предишните цивилизации са притежавали значително по-развит биоенергиен потенциал и добре функциониращо „трето око“, благодарение на което са съживявали по-успешно своите близки. За тях съживяването на даден човек в продължение на четири денонощия след смъртта му може би е било също толкова обикновено явление, както за нас реанимацията за 3–5 минути след смъртта.
— Не познавам добре историята на човечеството. По тези въпроси подробно е писала вашата Посветена Елена Блаватская в книгата си „Тайната доктрина“ — кимна с глава г-н Мин.
— От думите ви произтича, че трансплантирането на органи и тъкани може да се извършва в продължение на четири денонощия след смъртта, ако трупът е запазен при температура, близка до нулата. Пак се сещам за гениалността на Владимир Филатов. Какво обаче става с душата при трансплантирането на по-голям орган като черен дроб или сърце — нали той е натоварен с елементи от биополето?
— Всичко зависи от силата на душата — започна г-н Мин. — Ако тя е слаба, биополето на органа ще й повлияе по-силно. В нашето учение съществува понятието преселване на душите. Ще ви дам пример, описан в литературата. Известният тибетски йога Минерапа е видял как в автомобилна катастрофа загинал синът на неговия учител Марпа. Тялото му било силно контузено и непригодно за живот. Тогава Марпа приложил силата на йога и преселил душата на младежа в тялото на селянин, който минавал по пътя. Така селянинът се превърнал в сина на Марпа. Предишната му душа била, образно казано, „изгонена“ от тялото, защото била по-слаба. Синът на Марпа обаче се чувствал не селянин, а син на учителя по йога, макар да се появил в друг облик.
— Излиза така, че Марпа е убил селянина, освобождавайки тялото му за душата на сина си?
— Марпа изпратил душата на селянина нагоре, защото ролята му в земния живот била по-незначителна от тази на сина му — заключи г-н Мин.
— Съществуват сведения — каза Валентина Яковлева, — че Сталин и Ленин са имали една и съща душа. Когато тялото на Ленин станало негодно, лошата му душа преминала в тялото на Сталин, като „изгонила“ по-слабата му душа. Може би това е проява на Великия дух на злото, тъй като Сталин се е родил с 9 години, 9 месеца и 9 дена след Ленин (по Нострадамус), а това са три преобърнати шестици.
— Може би — кимна г-н Мин.
Тук ще прекъсна изложението, за да изложа накратко допълнителните научни сведения, систематизирани от Валери Лобанков, Валентина Яковлева и мен.
