смъртта.
— Какво общо има състраданието? — попитахме в хор Шесканд.
— Състраданието е велика наука на Изток. Като се срещнете с него, ще се убедите — отговори Шесканд.
Г-н Мин беше нисък, дружелюбен, добре говореше английски. Не си поставяхме за цел да изучим неговата наука, затова му задавахме конкретни и точни въпроси. Г-н Мин точно и ясно отговаряше.
Когато изложихме същността на хипотезата си и показахме рисунката на хипотетичния атлант, той веднага възкликна:
— Страдащи очи. Той има очи на страдалец…
— Защо?
— Имам голям опит. Веднага мога да различа страдащите очи. Какво ви говоря, та вие сте специалист. Сигурно разбирате как го усещам — очите са притворени, стават зли…Ето, вие споменахте „зъл триъгълник“, аз пък сякаш го виждам… Но злобата е условна. По-скоро това е негодувание, предизвикано от страданието.
— Това са очите, изрисувани по храмовете във вашата страна. Като ги взехме за основа и използвахме научния анализ, възстановихме облика на притежателя им. Кой е той? Буда? — попитах аз.
— Не, не е Буда — отговори г-н Мин. — Той е древен, много древен човек.
— Защо тогава страда? Каква е причината? Може би е излязъл от сомати след хиляди години, видял е променилите се условия на планетата, променилите се хора?… Може би е бил един от най-ранните пророци?
— Сомати също е страдание — произнесе г-н Мин, сякаш не беше чул поредицата от въпроси, взе рисунката на хипотетичния атлант, погледна я внимателно и промълви: — Това не са точно страдащи, а състрадателни очи. Този човек е пребивавал в сомати и току-що е излязъл от него. Много силен човек, невероятно силен. Притежава огромна сила на състрадание.
— А какво е сила на състрадание?
— Състраданието е най-мощната добра душевна сила. Ролята й е огромна за човека, за неговите добри дела — отговори г-н Мин.
— Може ли да смятаме, че когато например Исус Христос е съживявал или изцелявал даден човек, е използвал силата на състраданието?
— Да, така е, само силата на състраданието може да прогони отрицателните душевни сили. Състраданието у хората в глобален мащаб играе голяма роля за запазването на човечеството.
— Бихте ли изложили основните постулати на учението?
— Можем да отделим два аспекта на състраданието: състрадание с мъдрост и състрадание без мъдрост — започна г-н Мин. — Вторият аспект води до ревност, завист, злоба. Всички познаваме силата на ревността — колко войни са се водили заради нея…
— Каква е връзката на състраданието със сомати?
— В сомати се изпада чрез медитация, като се прогонват от душата и тялото отрицателните сили. Те могат да бъдат изтласкани чрез силата на състраданието. Това е много важно — силата на състраданието е способна да прогони негативните сили и да прочисти душата и тялото.
— Към кого се проявява състрадание?
— Има два вида: състрадание към определен субект и състрадание изобщо. Първият вид може да излекува даден човек, да го съживи или да го въведе в сравнително кратковременно сомати. Вторият вид е състрадание към човечеството изобщо, грижа за неговата съдба. Този вид състрадание може да въвежда в дълбоко сомати, когато тялото ще се съхранява хиляди и милиони години.
— Ако правилно съм разбрал, излиза, че добрата сила на състраданието е с универсален характер. Тя може да се окаже лечебен фактор, да върне духа в тялото — да го съживи, а така също да въведе индивида в състояние на сомати, включително и до дълбоко сомати, имащо за цел включването му в Генофонда на човечеството. Изглежда силата на състраданието пренасочва негативните торзионни полета на душата в положителна посока. Как обаче да увеличим силата на състраданието, за да оказва тя по-осезаем лечебен ефект?
— Тук е важно да се разграничава истинското състрадание от неистинското — отбеляза г-н Мин. — Мнозина се правят, че изпитват състрадание, но всъщност то е само привидно и не притежава психична и лечебна сила. Истинското състрадание е огромна добра сила. В моята школа преподавам състрадание и учениците ми, които са се научили да изпитват истинско състрадание, оказват положително и лечебно въздействие върху околните, на човек му е приятно да общува с тях.
— Прав сте — казах аз, — всеки е забелязвал в живота си прояви на истинското състрадание. Като хирург зная, че при пациент, чиито роднини изпитват състрадание и се грижат за него, раната зараства по- бързо и се постига по-добър ефект. Очевидно добрата сила на състраданието пренасочва негативните торзионните полета на болестта.
— Майка ми — намеси се и Валентина Яковлева — в детството ми никога не ме лекуваше с лекарства. Тя сядаше до мен, гледаше ме с добрите си очи и казваше: „Дъще, ще ти помогна с любовта си.“
— Точно така, ето това е проява на силата на истинското състрадание — подкрепи я г-н Мин.
— Нас като медици — продължих аз — особено ни интересува възможността за съживяване на човека. Доколкото разбрах, силата на истинското състрадание е способна да прогони дори от мъртвото тяло негативната психична енергия, след което духът може да се върне в него. Например Олег Адамов, известен в града ни като опитен лечител, казваше, че мъртвото човешко тяло притежава биополе, осезаемо за екстрасенса. Но то излъчва абсолютна патология, твърдеше той. Оттук следва, че не всички елементи на душата, без които функционирането на тялото е невъзможно (астралното тяло), го напускат веднага след смъртта. Кажете, може ли с помощта на състраданието да се хармонизира патологичното биополе на починал човек и духът му да бъде върнат в тялото, т.е. да бъде съживен?
— За да ми повярвате, че действително е възможно, ще ви дам пример…
— Извинете — прекъснах го аз, — имате предвид съживяване след клинична смърт, която продължава 3–5 минути, или съживяване в доста по-късен период след смъртта?
— Имам предвид съживяване в по-късен срок, например до четири денонощия след смъртта.
— Какъв пример искахте да ми дадете?
— Той е широко известен в Индия, Непал и Тибет. Разказан е от индийския майстор Пабмасанбута. Както пише той, в Катманду пристигнала една жена, за да изучи характера на духовните школи на Непал. Жената била йога. Казали й, че преди почти един ден синът на известен в града човек е умрял от побой, нанесен му от полицай. Тя се приближила към тялото на умрелия, което за късмет било положено в прохладно място — в дълбокото мазе на къщата, и провела сеанс за въздействие върху мъртвото тяло с помощта на йогийската сила. Мисля, че тя е използвала силата на състраданието, която при нея е била твърде мощна. След този сеанс младият човек се съживил. Разбира се, дълго боледувал, но раните му зараствали след побоя. За случая узнали мнозина.
— Сигурно той е изпаднал в травматичен шок поради болката, в резултат на който е починал — не се стърпях аз. — Сигурно по тялото му не е имало тежки травми, например разкъсване на по-големи кръвоносни съдове, разрушаване на главния мозък и т.н. В противен случай духът не би се върнал в тяло, което не е способно да функционира.
— Ако тялото е твърде травмирано в резултат на удари или болест и не може да функционира, духът никога няма да се върне в него. Какво представлява тялото? То е „инструмент на душата“. Ако този „инструмент“, образно казано, е поправен, духът може да се върне в него. Ако „инструментът“ обаче е негоден, духът няма да се върне — прекалено много ще страда. Освободеният от тялото дух не се връща лесно обратно. Духът е свободен, той вече не цени толкова тялото, защото е безсмъртен и има пред себе си безкрайно множество животи, т.е. превъплъщения. Вие, европейците, не разбирате, че човекът е преди всичко дух, а не тяло… — обясняваше г-н Мин.
— Но ролята на тялото не бива да се подценява! То е създадено след продължителна еволюция и ако използвам вашето сравнение, е доста сложен и скъпо струващ „инструмент“…
— Не бива да се подценява ролята на тялото при сомати — прекъсна ме г-н Мин.
— Ясно е, че в сомати изпадат само здрави хора — най-качествените „инструменти на душата“, очистени от негативната психична енергия. А и човешките тела в това състояние изпълняват велика роля,
