чрез нещо, което наричаме предаване на мисли. Те са могли да живеят при всякаква температура.
Втората раса, наричана по-късно родените или безкостните, се появила на Земята след първата. Те са били призракообразни, но по-плътни от първата раса и с по-нисък ръст — 30–40 метра. Също са били циклопи и са общували помежду си чрез предаване на мисли. Хората от втората раса са били златистожълти на цвят. Размножавали са се чрез пъпкуване и спорообразуване, но в края на жизнения период на втората раса са се появили промеждутъчни хермафродити, т.е. мъж и жена в едно тяло.
Третата раса са лемурийците. Делят се на ранни и късни.
Ранните лемурийци са били високи по 20 метра и са имали доста по-плътни тела, които вече не определяме като призракообразни. При тях са се появили костите. Двуполовият хермафродит в едни случаи е започнал да трупа мъжки признаци, а в други — женски, в резултат на което половете се разделили и се е появило половото размножаване. Ранните лемурийци са били двулики и четириръки. Двете им очи са били разположени отпред, а „третото око“ — отзад, сякаш са имали две лица. Две от ръцете са „обслужвали“ предната част на тялото, другите две — задната. Предните очи са изпълнявали функцията на физическо зрение, задното — на духовно зрение. Били са златисти на цвят. Общували са чрез предаване на мисли.
Късните лемурийци, или лемуро-атлантите, са били най-високоразвитите хора на земята, с невероятно ниво на технологиите. Отчасти към достиженията им трябва да причислим построяването на египетския сфинкс, огромните развалини в Солзбъри — Великобритания, някои монументи в Южна Африка и др. На ръст късните лемурийци достигали 7–8 метра. Те са имали по две очи и ръце. „Третото око“ е потънало навътре в черепа. Цветът на кожата им е бил жълт или червен. При тях се е появила едносрична реч, която и досега се употребява сред съвременниците ни от Югоизточния регион на Земята. За потомци на късните лемурийци Блаватская смята плоскоглавите аборигени от Австралия, които оцелели и еволюирали, но подивели на изолирания в древните времена австралийски континент.
Четвъртата раса са атлантите. Те са имали две физически очи отпред, а „третото“ е било дълбоко скрито вътре в черепа, но е функционирало добре. Били двуръки, на ръст достигали 3–4 метра, но към края на своето съществуване започнали да стават все по-ниски. Една част от атлантите са имали кожа с жълт, други — с черен, трети — с кафяв, а останалите — с червен цвят. В по-късните етапи от съществуването си Атлантида е била населена предимно с жълти и черни атланти, които воювали помежду си. Отначало атлантите са използвали аглутинативна реч, която сега употребяват някои от туземните племена на Южна Америка. По-нататък се е развила флективната реч, т.е. високоразвитата, която лежи в основата на съвременните езици. От флективната реч на атлантите е възникнал санскритският език, който сега играе ролята на таен език при Посветените.
Цивилизацията на атлантите също е била високоразвита. Те са получавали знания от Всеобщото информационно пространство, владеели са дистанционната хипноза, предаването на мисли от разстояние, умеели са да влияят върху гравитацията, имали са летателни апарати (вимана), издигнали са каменните фигури на остров Пасха, построили са египетските пирамиди и ред други загадъчни монументи от древността.
Петата раса, т.е. нашата, наричана в езотеричната литература арийска, е възникнала при късните атланти. По-голямата част от хората на петата раса са подивели и не са могли да използват знанията на атлантите. Отначало са били високи на ръст (до 2–3 метра), но постепенно започнали да се смаляват. Функцията на „третото око“ почти напълно изчезнала, заради което се е прекъснала постоянната връзка с Всеобщото информационно пространство.
Външността на петата раса придобила чертите на съвременните хора.
— Интересно, но прекалено сложно — въздъхна руският новобогаташ. — С третото си око усещам, че се налага да поръчам още. Валери, повикай келнера…
— Така първите две раси — циклопите, са имали само това, което наричаме „трето око“, и са използвали единствено него. Третата раса — двуликите, освен „трето око“, разположено на тила, е имала и две очи отпред, които е използвала, за да гледа във физическия свят — те са помагали на „третото око“. При четвъртата раса — атлантите, „третото око“ се премества вътре в черепа, но не губи функцията си. При петата раса „третото око“ се превръща в рудимент, т.нар. епифиза. Но както намеква и Блаватская, при нашата раса ще се прояви тенденция към повторното му развитие. Между другото, и атлантите, щом усетили регресирането му, предприели опити да стимулират дейността му. Ето че и при нас вече се появиха школи по медитация, които развиват именно функцията на „третото око“. А вие дори сте пристигнала тук, в Катманду — обърнах се аз към ирландката.
— О, аз се гордея, че изпреварвам цялата планета, така да се каже — усмихна се тя.
— А на момичетата им доскуча — свойски се намеси нашият новобогаташ и кимна към една от израелтянките. — Разрешете да разкажа нещо по-различно, за разтуха…Неотдавна нашите руснаци в Катманду организираха състезание с рикши. Ернст, превеждай… Представяте ли си, ние, яки момчета, седнахме в двуколките, а рикшите, едни такива дребнички непалци, въртят педалите до скъсване, напрягат сили. Ех, че интересно беше! Моят познат Ви-тя победи. Вярно, жал ми беше за рикшите, но ние по толкова им бутнахме, колкото не бяха и сънували.
— Жалко за рикшите — каза израелтянката.
— Не ги съжалявайте — отговори й Венер Гафаров, — те трябва да си печелят хляба. Нямат право на гордост.
— По въпроса за гордостта — продължих аз — Блаватская пише, че когато хората се възгордели и си въобразили, че са богове, тогава и „третото око“ престанало да действа.
— Защо „третото око“ се нарича око, след като е вътре в черепа? — попита ирландката.
— Специалистите по анатомия твърдят, че в процеса на ембриогенезиса „третото око“ се заражда като око. Това е разбираемо, тъй като първите две раси са имали едно единствено око — онова, което ние наричаме „третото“. Същото посочва и Блаватская. Колкото по-високо е духовното развитие на даден човек, толкова по-развита е епифизата — бившето „трето око“.
— Благодаря ви за чудесната вечер. В ресторант „Третото око“ узнах доста за него — сбогува се ирландката.
Руският новобогаташ с решителен жест спря всички, които се бръкнаха за пари, и плати сметката, като не забрави да остави бакшиш на келнера.
— Е, интересно ли ти беше? — обърна се Сергей Селиверстов към него. — Разбираш ли, човек трябва да остави нещо след себе си… Не само пари, не само къща и кола, а и нещо духовно. Децата, ако си спомняш, имат по-развита епифиза, затова те по-добре усещат духовното. Така че, родителите…
— Разбирам — отговори бизнесменът. — Наистина трябва да оставиш на децата си не само къща и кола, но и така да направиш, че да се гордеят с родителите си. Ама не ти ли стана смешно, Сергей, за 20 долара половин нощ заемахме цял ресторант…
Следващия път ще съм по-сериозен
Разбира се, „новите руснаци“ са продукт от несполучливото преминаване към пазарната икономика. Политическите романтици с тоталитарно-комунистическо мислене създадоха само най-грозното творение на капитализма — „дивия пазар“, оглавяван от не най-добрите представители на нацията, хора с ниско културно ниво и криминален манталитет, които бързо се приспособяват към конкретните условия на обществото. Например един интелигентен човек трудно дава и взима рушвет, без който днес почти нищо не можеш да свършиш. А „новият руснак“ го прави без задръжки, защото не противоречи на нрава му. Разбираемо е, че при подобни условия ще спечели новобогаташът, а другият ще обикаля инстанциите до края на дните си в търсене на справедливост.
Ако действието на дивите закони продължи твърде дълго, то безспорно ще доведе до намаляване на интелекта на нацията изобщо, т.е. хората ще започнат да подивяват. Никога преди не съм се замислял над историко-политическия подтекст на понятието подивяване. Изследванията ме наведоха обаче на извода, че то, явявайки се противоположност на прогреса, нееднократно е присъствало в историята не само на нашата, но и на предишните цивилизации. На съшия въпрос ще се спра по-подробно в последната част на книгата. Сега бих искал само да изразя надеждата си, че „новите руснаци“ не са първите диваци в нашата бъдеща — не дай Боже — дива страна.
