5. Диагностирахме психични заболявания при неколцина пациенти, болни от шизофрения. Не открихме никакви типични аналогии по отношение параметрите на големия четириъгълник. При всички шизофреници обаче малкият четириъгълник напомняше триъгълник, обърнат с върха надолу. Разбира се, не може да се поставя диагноза „шизофрения“ само въз основа на промените в малкия четириъгълник. Трябва да се взимат предвид по-голям брой параметри, при които дори на пръв поглед се забелязват редица специфични промени, изискващи сложна математическа обработка.
Перспективата да се диагностицират психични заболявания чрез офталмогеометрията според мен е обоснована. Работата е там, че съвременните психиатри прилагат чисто субективни методи. Те се основават на субективното възприемане от страна на лекаря на отговорите на поставените въпроси. Субективизмът в тази област стига дотам, че по цял свят се спекулира с истинността или неистинността на психичното заболяване (спомнете си сталинските репресии или безбройните криминални дела). Внедряването на офталмогеометричния метод означава допълнителна обективна информация, спомагаща за диагностицирането на заболяванията.
6. Диагностициране на соматични (телесни) заболявания чрез метода на офталмогеометрията направихме при 4 болни от цироза на черния дроб и 4 души с онкозаболявания в напреднал стадий. При онкоболните не открихме специфични промени във формата на големия и малкия четириъгълник, затова засега не можем да говорим за диагностициране на рак, още по-малко — в ранен стадий. При болните от чернодробна цироза малкият четириъгълник преминава в обърнат с върха надолу триъгълник. Дали той е диагностичен признак за цироза? Не, разбира се. Промени на малкия четириъгълник в триъгълник открихме и при болните от шизофрения, при хората със злобен характер (спомнете си групата „злоба“) и при страхливите (хората от групата „страхливост“). Хайде да се замислим! При всички тях общото е негативният момент: соматично заболяване (цироза на черния дроб), душевно страдание (шизофрения) или отрицателни ментални характеристики (злоба, страхливост). Оттук следва и предположението, че малкият четириъгълник е индикатор за негативната психична енергия.
По времето, когато работех над този проблем, не знаех, че древните източни лечебни методи (лекуване с „вътрешна енергия“) се основават на освобождаването на организма от негативна енергия. Дори и не предполагах, че любовта и състраданието, широко пропагандирани на Изток, са противоотрова не само за злобата и страхливостта, но и за появата на болести. Естествено и в най-фантастичните си сънища не съм си представял, че освобождаването на организма от негативната психична енергия може да доведе до чудото сомати — до „консервирането“ на живо човешко тяло при запазване на жизнеспособността за хиляди и милиони години.
Що се отнася до диагностицирането на соматични заболявания чрез офталмогеометрията, засега нямам отговор на този въпрос. Изследванията трябва да продължат.
7. Определянето на националността на даден индивид по метода на офталмогеометрията показа, че критериите се очертават доста ясно. По формата на големия и малкия четириъгълник можем да разпознаем не само китаеца от европееца или негъра от индонезиеца, а и да определим някои по-фини национални черти. Подробно изучихме този въпрос при анализирането на различните раси, съществуващи на нашата планета. А необходимостта от подобен анализ възникна след решението ни да приложим офталмогеометрията при проблема за произхода на човечеството. В детайли ще ви запозная с него в следващата глава.
Привършвайки, бих искал да кажа, че не се гледаме в очите от празно любопитство. От очите на събеседника черпим информация за неговите чувства и усещания, които се отразяват върху очната област на лицето и сложната конфигурация от геометрични параметри. Подсъзнателно ние сме способни да анализираме тези геометрични фигури и да си съставяме мнение за мислите, здравето, чувствата и усещанията на човека срещу нас независимо от думите му. Затова, ако искате да сте искрен човек, без задни мисли, винаги гледайте събеседника си право в очите и не носете черни очила. Тогава ще правите впечатление на силен и честен човек.
„Средностатистическите очи“. Миграционните пътища на човечеството по земното кълбо
В предишния параграф изказах мнението, че с помощта на офталмогеометрията могат да бъдат изучени човешките раси. Въпросът за възникването им е безкрайно интересен. Наистина, защо хората от различните краища на планетата не си приличат? Съществуват ли закономерности при промените във външността им, породени от района, в който живеят? Къде се намира центърът, от където произлиза човечеството? От кого произлизаме?
Мнозина учени са се опитвали да намерят отговори на тези въпроси. Едни доказваха божествения произход на човека (идеалистите), други — произхода му от маймуната (материалистите-дарвинисти). Сред втората група учени имаше и такива, които твърдяха, че различните видове човешки раси произлизат от различни видове маймуни.
Съществуват множество класификации. Френският учен Кювие разграничава например три раси — бяла, черна и жълта. Деникер (1902 г.) — 29. В Британската енциклопедия (1986 г.) са описани 16. Но най-пълната и фундаментална класификация според мен е съставил съветският учен А. Ярхо (1935–1936 г.), описал 35 човешки раси и илюстрирал труда си с прекрасни снимки и рисунки на хора от различни райони на света.
Като пристъпихме към изследването на проблема, направихме качествени фотокопия на представителите от всичките 35, представени в книгата щ А. Ярхо, и изрязахме очните им лицеви части. После с помощта на скенер ги въведохме в компютър и ги анализирахме. Разликите се очертаха ясно. Какви обаче бяха математическите закономерности между тях?
„Средностатистическите очи“
Опитвайки се да отговорим на поставения въпрос, изчислихме „средностатистическите очи“. Та нали роговата константа ни позволяваше да определяме офталмогеометричните параметри с абсолютни цифри. Оказа се, че „средностатистическите очи“ принадлежаха на тибетската раса!
— Нима е прав Николай Рьорих? — възкликнах аз.
От детските си години почитам Н. Рьорих и го смятам за кумир на руската наука. В периода 1925–1935 г. той предприема няколко тибетски и хималайски експедиции, в резултат от които изказва предположението, че човечеството е възникнало в Тибет и оттам се е разпространило по цялото земно кълбо. Рьорих се обосновава с исторически и религиозни факти.
Чрез математически анализ на очите от различни раси ние доказахме, че средностатистическите офталмогеометрични показатели също принадлежат на тибетската раса. Случайно ли е?
Разсъждавайки по темата, разпределихме различните раси според степента им на сходство със „средностатистическите очи“. Отначало не ни се удаваше — офталмогеометричните параметри не се подреждаха в стройна редица. Успяхме едва когато започнахме да разпределяме различните раси според четирите корена на „средностатистическите очи“ на тибетската раса. Иначе казано, само 4 раси имаха приблизително еднаква степен на математическо сходство с очите на тибетската раса: палеосибирската, южноазиатската, памирската и арменоидната.
За разлика от първите три арменоидната имаше по-малка степен на сходство с тибетската раса. Но без да я разположим до тибетската раса, не се получаваше разпределянето на расите според степента на математическо сходство на очите със „средностатистическите очи“.
И тъй, след като обособихме 4-те корена, успяхме да разпределим човешките раси в техните рамки. Образува се ясна система. След това разположихме снимките на човешките раси върху картата на света в онези места, където те живеят от древни времена. Съединихме ги с линии в съответствие с математическото сходство на очите в рамките на горепосочените корени. Така се получи офталмогеометричната схема на миграцията на човечеството по земното кълбо.
