Миграционните пътища на човечеството по земното кълбо
По този начин, според данните на офталмогеометрията (а това е сух математически анализ!), се получи, че човечеството е възникнало в Тибет и оттам се е разпространило в четири основни направления:
— път А: Сибир — Америка — Нова Зеландия;
— път В: Тайланд — Индонезия — Австралия;
— път С: Памир — Африка;
— път D: Казказ — Европа — Исландия.
Във всеки отделен случай се проследява точната динамика на промените в офталмогеометричните параметри, съставени според принципа за степента на математическото им сходство със „средностатистическите очи“ на тибетската раса. С една дума, по всяко от направленията представителите на човешките раси бяха разположени така, че съседните две раси имаха максимална степен на математическо сходство на офталмогеометричните параметри, а степента на математическо сходство с очите на тибетската раса намаляваше паралелно с отдалечаването от Тибет.
Но да разгледаме по-подробно пътищата за миграция и да ги съпоставим с историческите факти.
Път за миграция А
По този най-дълъг път (Сибир, Америка, Нова Зеландия) след тибетската се подредиха следните раси: палеосибирската, урало-алтайската, лапоноидната, балтийската, южносибирската, централноазиатската, ескимоската, манджуро-корейската, атлантическата, южноамериканската, палеоамериканската, патагонската, тихоокеанската, средноамериканската и полинезийската.
При това от основната линия на промени в очите се отклоняват няколко посоки: от урало-алтайската раса — лапоноидната и балтийската (една след друга в съответствие с принципа за промените в очите); от южносибирската раса — централноазиатската, ескимоската и манджуро-корейската (отделно една от друга); от патагонската раса — тихоокеанската.
Не съм историк и ми е трудно да преценя кои съвременни нации и националности влизат в състава на дадена раса. Аз съм професор по очна хирургия и единствено по волята на научната логика бях принуден да се докосна до толкова неспецифична за мен област. Ще си позволя обаче накратко да опиша пътищата за миграция на човечеството от Тибет, получени благодарение на офталмо-геометрията. Дано историците ми простят онези неволни грешки, които навярно ще допусна.
По път А човечеството е мигрирало от Тибет на север. Новите условия на живот са оставили своя отпечатък върху външността и най-вече — върху очната част на лицето (палеосибирска раса). От нея се е отделила урало-алтайската, представена в наше време (според мен) от алтайците и башкирите.
Урало-алтайската раса е станала родоначалник на задъдения западен клон, в който последователно влизат лапоноидната (лопари) и балтийската раса. Представители на последната според мен са финландците. Не изключвам също така, балтийската раса (може би заедно с лапоноидната) да е прародител на съвременните татари, чиито очи съм изследвал. Към същия клон могат да се причислят естонците и унгарците.
Следващ етап в системата на последователната офталмогеометрична променливост е южносибирската раса, широко разпростряла се по територията на Сибир и Казахстан. Към нея се отнасят съвременните казахи и много от народите на Севера (ненците, якутите, чукчите и др.). Южносибирската раса дава три самостоятелни задънени отклонения: централноазиатската, манджуро-корейската и ескимоската раса. Съвременните монголци са представители на централноазиатската раса. Манджуро-корейската е прародител на сегашните китайци, японци и корейци. Задъненият клон на ескимосите се е разпространил по територията на Чукотка, Аляска и северното крайбрежие на Канада и Гренландия.
Южносибирската раса се е насочила и към американския континент, където постепенно се е трансформирала в атлантическа раса (североамериканските индианци). При по-нататъшното разпространение на човечеството по американския континент от север на юг се е извършвал преход от една раса в друга. От атлантическата, по данни на офталмогеометрията, е произлязла южноамериканската раса, зародила се някъде в Северна Америка, но без особени примеси е преминала в южната част на континента. От нея е произлязла палеоамериканската раса, а от нея — патагонската, произвела задънения клон на тихоокеанската. Патагонската раса дава отклонението на централноамериканската раса, която според мен по-късно се е преместила от Южна Америка в района на централна Америка и е представена сега от съвременните мексиканци.
От централноамериканската раса се отделя полинезийската. Нейните представители построяват плавателни съдове и преплуват Тихия океан, като стигат до далечна Нова Зеландия. Как да не си спомним Тур Хейердал, който с тръстиковата си лодка „Ра“ доказа, че е възможно да се преплува Тихия океан! И тъй, според офталмогеометрйята аборигените на Нова Зеландия са дошли не от разположената наблизо Австралия, а от далечната Южна Америка.
Чел съм, че племето лоло от Нова Зеландия е достигнало Тибет. Кръгът се затваря.
Съвпада ли офталмогеометричната система с историческите данни?
Обикновено историците съдят за нациите и народностите въз основа на особеностите на езика и културата. Според мен това не е достатъчно. Езикът може да се усвои при тесни взаимоотношения с друг народ — руският например е станал преобладаващ и дори единствен език за част от малките народи на Русия (сега срещаме представители на чуваши, мордви, коми и други народи, които говорят само руски и го смятат за роден език). Културата също търпи промени при близък контакт с друг народ. Въпросът за расите, народите и нациите е доста сложен и объркан. Все пак ще се постарая да очертая някои паралели.
В Москва намерих финландец и японец — поканих ги заедно да вземат участие в дискусия за произхода на народите. Високият светлокос финландец и нисичкият тъмнокос японец седяха във фотьойлите и с интерес се разглеждаха взаимно, замислени над въпроса от кого ли е произлязъл всеки от тях.
— Господа — започнах аз, откривайки срещата, — в резултат на подробно математическо изследване на очите на различните раси по света стигнах до заключението, че вие — финландецът и японецът — имате еднакъв произход. Моля ви да се погледнете и да се опитате да откриете има ли нещо общо между вас.
Те се вгледаха един в друг и едновременно избухнаха в смях.
— Няма нищо общо, ако не се брои, че и двамата сме човеци — каза японецът.
— Не бързайте с изводите — продължих аз. — Съществуват четири корена за произхода на различните раси по света. Вие и двамата произхождате от първия. Погледнете офталмогеометричната карта на мигрирането на човечеството от Тибет — единният първи корен има няколко миграционни клона. Един от тях завършва с вас, финландците (балтийската раса), другият — с вас, японците (манджуро-корейската раса). Но коренът на произхода ви е един и същ. Ето, вижте! При вас би трябвало да се намерят общи признаци или обичаи, но те са изключително древни. Избройте, моля ви, някои обикновени битови понятия като огън, вода, небе, земя, дом, жена на японски и на финландски — възможно е да откриете прилика или общ корен.
Между финландеца и японеца се завърза оживен разговор на лош руски и продължи около два часа. Отначало се опитвах да записвам фински и японски думи с общ корен, да уловя смисъла на общото в древните им обичаи. После се отказах, защото двамата, увлечени от разговора, не ми обръщаха внимание и продължаваха да спорят, когато ги молех да запишат една или друга дума. Затова сега, след като изминаха няколко години, ми е трудно да възпроизведа беседата им съвсем точно.
— Я виж ти — обади се по-напереният японец, — наистина с него имаме нещо общо. Братя сме по кръв.
— Между другото — присъедини се финландецът, — трябва да пропагандирате по-нашироко своите изследвания. Те ще послужат на борбата за мир в света. Защото всички смятат, че арийската раса е най- качествената. А ето, ние открихме, че между нашите езици съществува сходство, както и в обичаите. И аз погледнах на японеца като на свой кръвен брат, макар изобщо да не си приличаме.
— Кажете, има ли сходство между мен и един негър? — попита японецът.
— Едва ли, но между негър и памирец… може би има — отвърнах аз.
Разбира се, че не гарантирам за научната точност на беседата между финландеца и японеца. Но
