пещерите. Не е изключено и Шамбала да взема енергийно участие в създаването или укрепването на психоенергийните бариери.
С какви енергии и с какви информационни източници Шамбала участва в защитата на сомати-пещерите? На това подробно ще се спрем в следващата „глава“, посветена на загадъчните Шамбала и Агарти.
Както вече посочихме, механизмът на психоенергийната бариера е създаден на принципа на постепенното увеличаване на отрицателното въздействие върху организма на пришелеца. Смъртта е крайният етап. Отначало възниква усещането за страх, което трябва най-безболезнено да го пропъди. Второто усещане е негодуванието, което сякаш заповядва на човека да напусне святата пещера. И едва след това се появяват физическите феномени: главоболие, слабост и накрая — смърт. Целият механизъм на психоенергийната бариера като че ли предупреждава: не върви към смъртта си, защото навлизаш в светая светих на Генофонда на човечеството, където любопитството ти не струва кой знае колко.
Психоенергийната бариера на сомати-пещерите по своята същност е рожба на добрите сили, като четирикратно предупреждава, че не бива да се влиза в тях. И само като крайна мярка любопитният пришелец намира смъртта си, тъй като празното любопитство е несравнимо с ролята на Генофонда.
„Той“, за когото говорят специалните хора, и само „Той“ може да задоволи това любопитство. Трудно ми е да кажа кой е „Той“. Мисля, че е човек от Шамбала. Но за него също ще стане дума в следващата „глава“.
Загадъчните адепти
В литературата и източните религии често се споменават т.нар. адепти. Кои са те? Отначало, докато анализирахме източниците, дълго не можех да разбера точно това: едни автори ги наричаха одухотворени дълголетници на Изтока, други — хора в състояние на дълбоко сомати. Едва впоследствие схванах, че адепти се наричат способните да изпадат в състояние на сомати, като в случая се обединяват два вида сомати: когато тялото преминава в каменно-неподвижно състояние и душата общува с Онзи свят, без да губи връзка с тялото (т.е. обичайното дълбоко сомати); когато душата общува с Онзи свят, но тялото остава в обичайното си състояние, като продължава да функционира във физическия свят (т.нар. сахаджа сомати).
Първият вид сомати може да продължава хиляди и милиони години. Вторият вид, според данните, които получихме, продължава стотици и хиляди години. С други думи, хората в състояние на втория вид сомати са отшелниците, живеещи 300, 400, 1000 и 2000 години.
Ако човек изпада в сомати от първия вид, би могло да се повярва в безкрайно дългия живот на каменно-неподвижното му тяло. Но доста по-трудно е да се повярва, че човек в сомати от втория вид, който в бита кой знае колко не се отличава от обикновените хора, може да живее стотици и хиляди години, запазвайки младостта си.
Независимо от това има немалко свидетелства за съществуването на хора във втория вид сомати. Л. Печуров от Москва, бил в Непал близо три години, в писмо описва няколко отшелници, които по думите на местните жители живеят 100, 200, 300 и повече години. Авторът на писмото бил поразен, че при тях липсват топли дрехи въпреки планинския студ. Специално е запомнил една жена адепт, която изглеждала на не повече от 35 години. Тя живеела в параклис и по-голямата част от времето си прекарвала в позата на Буда върху тигрова кожа. Хранела се рядко с вегетарианска храна, като задължително употребявала растението сома. Според местните жители била на повече от 300 години.
Като пример за адепт явно може да се смята и знаменитият Бабаджа, за когото в Индия казват, че е на 1700 години, а на външен вид не изглежда на повече от 31_ _години.
Сред адептите са известни преминавания от втория вид сомати в първия и обратно. Например, описаният в третата част на тази книга човек, преживял 300 години, отначало е бил предимно на повърхността и само понякога е влизал в пещерата за сомати, но по-късно прекарвал по-голямата част от времето в сомати.
Най-вероятно адептите също се отнасят към своеобразната съставна част на Генофонда. Напълно възможно е те да излизат от него, да живеят известно време сред хората, а след това пак да влизат в пещерите.
Каква е ролята на адептите? Те едва ли могат да се нарекат пророци, тъй като влиянието им върху човечеството не е толкова голямо. Сред тях са описани само хора от нашата цивилизация. Предполагам, че адептите играят свързваща роля между Генофонда и живеещите на земната повърхност.
Кратко отстъпление — за адептите, дълголетието и раковите заболявания
Фактът, че първият и вторият вид сомати съществуват паралелно и са взаимозаменяеми, говори за близостта на механизмите на дълголетието в единия и в другия случай. Очевидно играе роля не само спирането на обмяната на веществата с преминаване на тялото в каменно-неподвижно състояние, но и особеното състояние на човешкото биополе, при което се забавят процесите на стареене. В науката обаче е установено, че клетките на човешкия организъм имат строго определен жизнен цикъл. Затова е трудно да си представим, че той многократно се увеличава. Какво е все пак обяснението?
Вече отбелязахме, че нашият трансплантационен материал стимулира регенерацията на човешките тъкани, а биополето на растящите клетки потиска патологичната регенерация (рака) и нормализира функциите на болните клетки. Мисля, че подобен механизъм е в основата на дълголетието при адептите. За сметка на медитацията адептът постига такова състояние на своето биополе, което потиска патологичната регенерация (рака), нормализира функциите на болните клетки и стимулира регенерацията на нормалните клетки в организма. С други думи, тайната на дълголетието не е в увеличаването жизнения цикъл на клетките, а в замяната на изживяващите времето си клетки с нови и в избягването на преминаването им в ракови.
Известно е, че една от основните причини за смъртта на възрастните хора е ракът, т.е. патологичното израждане на изживяващите цикъла си клетки. Ако чрез биополето се избегне това израждане и се стимулира регенерацията на нормални клетки, може да се постигне почти безкрайно обновяване на човешкия организъм, което означава запазване на младостта и здравето за стотици и хиляди години.
Известно е обаче, че високодиференцираните клетки (на мозъка, ретината, сърдечния мускул и др.) нямат способността за регенерация и функционират в организма само в рамките на своя жизнен цикъл. Дали наистина е така? Изследванията от последните години показват, че дори толкова високодиференцирани клетки като тези на ретината проявяват способност за регенерация под въздействието на т.нар. фактор за нарастване на фибробластите. Той се създава от регенериращите (растящите) клетки! Оттук следва, че ако се задейства процесът на регенерация на някакви клетки за сметка на химически агенти (фактора за нарастване), може да се предизвика регенерация и на други клетки, включително и на високодиференцирани. Ако е възможна регенерацията на високодиференцираните клетки в организма, възможен е и процесът на обновяване на клетките в човешкия организъм. А това е път към дълголетието и вечната младост.
Как да се задейства системата за постоянно обновяване на клетките в организма? Адептите го постигат чрез медитативно въздействие върху своето биополе. Може ли да бъде постигнато от обикновени хора? Вероятно науката скоро ще стигне до това. Засега определени перспективи се очертават при въвеждането на алоплант в акупунктурните точки на организма. Стимулирането на регенерацията на нормалните клетки трябва да въздейства положително върху човешкото биополе и да предизвика обновяване на клетките. Перспективно е и облъчването на организма с биополе на млади растящи организми или растения. Вече се осъществяват експерименти в тази насока.
Пещери и пирамиди
Кои пещери са годни за сомати? Свами Дарам сочи, че те трябва да са разположени високо в планините, на границите на вечния сняг, където въздухът е много чист. Бонпо лама казва, че те трябва да са скрити от чужди погледи.
В света има много пещери. Някои от тях обаче са особено привлекателни за сомати. Марат
