От кого сме произлезли

запас от издръжливост и залог за постъпателно развитие. И че това е дело на Висшия разум!

Отначало в главите ни не се побираше хипотезата, че под земята съществува Генофонд на човечеството — звучеше невероятно. По-късно, когато натрупахме известни сведения и започнахме да ги съпоставяме, съществуването и функционирането му станаха толкова естествени за нас, че дори си позволихме да анализираме „сполучилите“ или „несполучилите“ пророци, излезли оттам, а не просто сляпо да им се кланяме. От това уважението ни към пророците и техните завети не стана по-малко. Дори още по- остро усетихме наличието на Бога, създал Генофонда на човечеството като извор на знания и гарант за вечността на земния живот.

На Земята обаче има още едно звено на живота, което е тясно свързано с Генофонда на човечеството и чиято тайна са се опитвали да разгадаят много човешки поколения. Това е Шамбала.

Шамбала и Агарти

Понятието Шамбала е известно на повечето хора, без обаче да разбират какво точно представлява то. Докато Агарти на практика не е известно и само специалисти по древна история на Тибет знаят, че загадъчната „страна Агарти“ съществува на Земята наред със „страната Шамбала“.

Вечната загадка Шамбала

Дори не помня кога за първи път чух за Шамбала — вероятно през студентските си години, в разговори с млади туристи, били в Алтай. По-късно, когато и аз посетих Алтай, на скалите край туристическите пътеки видях надписи „Шамбала“, а срещах и самотници с отнесен вид или пък цели групи, които търсеха страната Шамбала. Нито един от тях не ми отговори нищо свястно. Всички повтаряха, че вървят по следите на великия руски учен Николай Рьорих, който също е търсел тази страна. Помня също, че един от тях ми прошепна: „Казват, че по предсказания ще открият страната Шамбала в края на нашия век (в края на XX век — бел. прев.). Навярно предсказанието е вярно — ние не я намерихме“.

На мен, увлечения по спортен туризъм, тези изследователи на Шамбала ми бяха с нещо неприятни. Те вървяха на групи, не спазваха дисциплина, не познаваха похватите за преминаване на превали, молеха за захар или сол и т.н. По онова време не можех изобщо да си представя, че ще стана изследовател на Шамбала.

За Николай Рьорих, разбира се, знаех отдавна и с моя дух на пътешественик го уважавах безкрайно. С благородна завист му завиждах за сложните експедиции в екзотични райони, като Тибет и Хималаите, и се гордеех, че е наш сънародник. Като роден в затворена комунистическа страна виждах във въображението си пътешествията в чужбина като нещо приказно и неизпълнимо, а Рьорих сякаш придобиваше ореола на човек идол.

Няколко пъти се захващах с книгите му, но ги отмествах, тъй като нищо не разбирах. Разсъжденията за чистата душа и Шамбала не се възприемаха от моя мозък, а описанията на спортните елементи при пътешествията из тибетските планини, които ми бяха толкова по душа, в книгите му заемаха незначително място.

Когато се захванах с офталмогеометрията, естествено, не мислех, че тази суха математическа наука някога ще ме отведе отново до Николай Рьорих и Шамбала. „Средностатистическите очи“ на тибетската раса раздвижиха в паметта ми похода към Алтай и онези момчета с отнесен вид, търсещи Шамбала. Пак взех книгите на Рьорих и започнах да ги чета. Отново нищо не разбрах: разсъждения за чистата душа, акцентиране върху положителните помисли (обич, съвест), отричане на отрицателните помисли (скъперничество, егоизъм и др.), легенди за висши същества, които могат да се появяват и изчезват, намеци за подземен живот и т.н. Дълбоко в себе си съзнавах, че Рьорих е гениален и затова вярвах на написаното от него. Усещах, че притежава някакви други знания, в чиито рамки алегоричните му и витиевати фрази ставаха разбираеми, че става дума за най-голямата тайна на човечеството, която не е разрешено да ни бъде разкрита, а само да бъде приповдигната, за да разберем ролята на основните душевни помисли, на които се опира светът.

Едва по време на експедицията в Индия, Непал и Тибет, когато трябваше да вникна в психологията на лами и свами, разбрах, че техните знания са ключът към Рьорих. След експедицията високо-парните фрази на Рьорих станаха по-материални и разбираеми. Например, че само с чиста душа (т.е. без отрицателна психична енергия) може да се достигне сомати, беше фундаменталната основа за вникване в ред други неща — вечния живот, наличието на предпазна система за живота на Земята и т.н. Започнах да осъзнавам, че в почти неведомия за мен свят на психичната енергия има собствени закони и принципи, че до нас, обикновените хора, стига само шепотът на тези закони, че, познавайки ги, могат да се изяснят много загадки и дори (до известна степен!) загадката Шамбала.

Когато анализирах литературата от гледна точка на вече новите ми, следекспедиционните позиции, бях удивен, че тайната на Шамбала е била интензивно изследвана и по-рано и… тези изследвания опосредствано са били една от причините за най-голямата човешка трагедия — Втората световна война.

Хитлер и Шамбала

В литературата могат да се намерят немалко сведения, че древната мистика на Изтока е оказала фатално влияние върху формирането на Адолф Хитлер. Според редица историци (в частност Л. Повел и Ж. Берже от Франция) в Германия след Първата световна война започват да се разпространяват различни течения и да се създават общности, в чиято основа са древните тибетски легенди за хора от предишни цивилизации и за Шамбала.

Бившият председател на данцингския сенат Раушнинг пише: „Всъщност всеки немец с единия крак е в Атлантида. Там той търси no-добра участ и no-добро наследство“. През 1933 г. в Берлин е създадена тайна организация „Дружество за врил“. Врил! Смята се, че врил е някаква грандиозна енергия, с която е наситена Вселената и която е мяра за божествеността на човека. Овладелият врил ще стане властелин на своето тяло, повелител на другите хора и на целия свят. Членовете на дружеството вярват, че врил е владян от свръххора — гиганти, които понастоящем са притаени в дълбоки пещери и спят под златна обвивка в тези хималайски тайници, но скоро ще се появят, за да ръководят човечеството. Светът ще се промени, когато неговите господари излязат изпод земята. Ако те не са подготвени и с тях не е сключен съюз, всички ще се окажат роби, тор, над който ще разцъфти „Новото време“.

„Дружеството за врил“ оказва голямо влияние върху мирогледа на Хитлер. Но още повече му влияе германският учен Ханс Хорбигер със своята теория за космическия лед (съкратено „Вел“). Според Хорбигер предшественици на нашето време са били хора богове, хора гиганти, приказни по размах и мощ цивилизации и така е било стотици хиляди, ако не и милиони години. Гигантите имали роби. Цивилизацията им загинала в резултат на потоп. Някога и нашите хора, преминали през колосални катастрофи и мутации, ще станат също толкова могъщи като предците си. Всичко в Космоса е подчинено на цикличния закон, съществува строга периодичност за спасението и наказанието на рода човешки. Хорбигер смята, че за да се спаси човечеството, властта трябва да се даде на най-силните и калените, а такава според него е арийската раса, чиито предци са станали силни в ледовете и снеговете.

Преди да дойде на власт, Хитлер често общува с един тибетски лама, живеещ в Берлин. Наричат го „човека със златни ръкавици“, а Посветените — „пазител на ключовете от кралство Агарти“.

Агарти на немски звучи като Азгард. Със загадъчното кралство Агарти е свързана мощната духовна организация „Дружество на Фуле“. Основано е от германските учени Екард и Хаусхофер, които също оказали влияние върху психиката на Хитлер. Основите на тази организация са в древната легенда, свидетелстваща, че преди 30–40 века в района на пустинята Гоби е процъфтявала високоразвита цивилизация. По време на катастрофа почти всички загиват. Останалите живи отиват в хималайските пещери и се разделят на две части. Едните наричат центъра си Агарти (скрито място на доброто), отдават се на съзерцание и не се намесват в земните дела. Другите основават страната Шамбала (център на могъщество и насилие,