От кого сме произлезли

Фатхлисламов разказва, че в Индия, в района на град Бадринат, съществува цяла „пещерна страна на йогите“. Недалеч от нея се намира „следата на Вишну“ — отпечатък от огромно плоско човешко стъпало. Посветеният Лобсанг Рампа пише, че сомати-пещерите са предимно в Тибет, Хималаите, Египет, Южна Америка и на едно специално място в Сибир. Той отбелязва също, че много храмове са построени над такива пещери.

Съществуват немалко сведения, че и пирамидите са място за локализиране на Генофонда. За това говорят индийските свами и тибетските лами. Елена Блаватская пише, че адепти от третата, четвъртата и петата раса се намират в подземни жилища под пирамидоподобни градежи. Чрез ултразвукови изследвания е установено, че под пирамидите наистина има празнини. Дали те не очертават именно разположението на Генофонда на човечеството? Тази хипотеза не може да се изключи. Най-малкото тя е за предпочитане пред битуващите обяснения за ролята на пирамидите като астрономически съоръжения или гробници на фараоните. Монументалността например на Хеопсовата пирамида поразява, а строителството на подобно съоръжение от 50-тонни блокове не е подвластно на съвременната техника. Монументалността му сякаш предопределя величествеността на целите, а кое може да бъде по-величествено от Генофонда на човечеството!

По данни на Блаватская египетските пирамиди са построени преди 75 000–80 000 години, а не преди 4000–5000 години (според данните от радиовъглеродния анализ). Ако се вярва на Блаватская, най-вероятно те са били създадени от атлантите от острова на Платон (Нострадамус описва строителството им чрез насоченото въздействие върху гравитацията с помощта на „третото око“). Както е известно, атлантите от острова на Платон са имали тесни контакти с египетската цивилизация. След гибелта им (кометата Тифон) мистериите и окултните науки (по Блаватская) потънали в дълбока тайна. Може ли това да се интерпретира като засекретяване на Генофонда, предизвикано от критичното състояние в резултат на космическата катастрофа? Тази версия също не бива да се изключва. Наличието в пирамидите на египетски фараони, сравнително леснодостъпни за околните, може би е един от елементите на засекретяването, отвличащ вниманието от основната тайна, разположена под нея.

Може би атлантите от острова на Платон, проследявайки движението на планетите и кометите, са предполагали, че ще загинат от космически катаклизъм. И затова предварително са построили монументалните съоръжения (пирамидите) с подземни храмове, в които да слизат представители на тяхната цивилизация и да изпадат в състояние на сомати. Оттук следва, че под пирамидите (египетски и вероятно мексикански) може би се намират атланти в състояние на сомати от острова на Платон (последните атланти на Земята, спасили се от Всемирния потоп).

Предположението обаче има слабо място — входовете към подземните храмове са херметично затворени и са дълбоко под земята. Как атлантите ще излязат оттам? Отговорът се крие в думите на ламите: „Камъкът за тях не е преграда!“. И наистина психо-енергийното въздействие върху гравитацията (спомнете си за строителството на пирамидите по Нострадамус) по удивителен за нас начин може да отвори изходи към земната повърхност.

Бил ли е египетският фараон мъртъв? Може би се е намирал в състояние на сомати? Подобен вариант не е за изключване, тъй като след изваждането й от гробницата мумията на египетския фараон започва да се разрушава. Ако се е намирал в сомати, промяната на температурния режим (смяната на плюс 4°С със стайна температура) би могла да доведе до дестабилизиране на състоянието му и до гибелта на тялото.

Не са за изключване и опити на древните египтяни по изкуствен начин да постигнат сомати-състоянието. Те са знаели за него от атлантите, знаели са и за ролята на пирамидите. Но постигането на дълбоко сомати вероятно ги е затруднявало. Опитвайки се да стигнат до него (чрез химически вещества и т.н.), те може би са вярвали, че фараоните ще оживеят. Затова до тях са оставяли предмети от всекидневието и скъпоценности. Естествено, не можем да отричаме и популярното предположение, че се е извършвало балсамиране на телата, чиято тайна между другото и досега не е разкрита.

Кое от предположенията е вярно? Трудно е да се отговори. Необходимо е допълнително да се проучат пирамидите и мумиите на фараоните от гледна точка на явлението сомати. Въпреки това обаче очевидна е необходимостта от грижливо отношение към пирамидите и другите подобни монументи от древността. Германският учен Рудолф Хантенбринк вкарва в един от тесните проходи на Хеопсовата пирамида минитанкета, снабдена с видеосистема. Тя стига до каменна врата, зад която той предполага, че съществува живот. Готви се да оборудва танкетата с боен лазер, за да прореже отвор във вратата и да влезе вътре. Ами ако зад нея има човек от предишна цивилизация в състояние на сомати? Психоенергийната бариера едва ли ще подейства върху бойния лазер, но със сигурност състоянието му ще бъде дестабилизирано.

Любопитството ни не може да има толкова висока цена! Древният човек е изпаднал в сомати и е прекарал хиляди или милиони години не за да задоволява нашето любопитство. Научното любопитство е двигател на прогреса, но ученият не е Бог, за да нахлува с груба ръка в божествено творение. Нали древният човек е представител на Генофонда на човечеството.

Сомати и времето

Пришанти Нилаям (Сатия Саи и Нара Нираяна Ашрам, 1993, с. 17) описва изпадането в сомати в пещера и излизането от него. И отбелязва, че 18 дена, прекарани в сомати, са изглеждали като 48 минути. С просто аритметично действие може да се пресметне колко бързо тече времето в сомати. Излиза, че това става 717 пъти по-бързо в сравнение с обичайния му ход. Възможно ли е точно този да е ходът на времето, по което живее Онзи свят?

Какво изпитва човек в сомати?

Отговор на този въпрос доста подробно дава Лобсанг Рампа („Третото око“, 1992, с. 192–194), който като Посветен е изпадал в състояние на сомати. Авторът описва как ламите са го въвели в пещера, разположена под храм, и са го повели по тайните й коридори. Показали му три огромни човешки тела (двама мъже и една жена) — жената над три метра, а мъжете около пет. Външността им била необичайна. Не би могло да се приемат за мъртви, а no-скоро за заспали. „Виж, сине — казал един от ламите, — те са живели на нашата земя (Тибет — бел. Е.М.), когато тук още не е имало планина, когато море е миело брега и други звезди са светели в небесата.“

По-нататък Лобсанг Рампа описва как изпада в сомати: „Започнах да правя респираторни движения, както ме учеха в продължение на няколко години. Тишината и мракът ме потискаха. Беше истинска гробна тишина. Неочаквано тялото ми се изпъна, мускулите ми се напрегнаха. Изтръпналите ми крайници започнаха да студенеят. Имах усещането, че умирам на дълбочина сто метра от земната повърхност. Ужасен удар разтърси тялото ми отвътре и започнах да се задушавам. Дочух страшен шум и трясък.

Постепенно всичко започна да потъва в странна синя светлина. Разбрах, че се намирам над собственото си тяло. Издигах се като стълб дим. От дълбините на тялото ми се точеше нишка синьо сребро, вибрираше като жива и танцуваше с ярък блясък.

Гледах неподвижното си тяло, лежащо недалеч от телата на гигантите. Постепенно дочух шум на море и плисък на заливащи брега вълни. Чух гласове и видях весела група почернели хора. Гиганти! Всички до един бяха гиганти!

След известно време образите, които виждах, се замъглиха и изчезнаха. Неприятно усещане ме обзе и ми стана толкова студено, че си спомних, че лежа върху каменна плоча. Мозъкът ми трескаво заработи. Когато се изправих, усетих колко са изтръпнали крайниците ми. Клатех се от слабост. Едва не губех съзнание от глад. Ламата ми каза, че съм лежал на тази плоча в продължение на три денонощия…“ Мисля, че коментарите са излишни.

Генофондът на човечеството — демонстрация за вечността на земния живот

Обобщавайки данните и разсъжденията ни за Генофонда на човечеството, бих искал да припомня баналната истина, че светът, в който живеем, е невероятно сложен. Дори и не се замисляме, че целият земен живот е гениално обмислен и създаден като завършена и стройна система с подсигуряващи звена,